Решение № 168 от 28.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Ихтиман, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20261840200351 по описа за 2026 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на „Огнеупорни глини“, АД, ЕИК 114003406, представлявано от изпълнителните директори И. М. Т. и Д. А. Д. против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № 8506210576 на АПИ, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1278,23 евро (2 500 лв.).

В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш при подробно изложени съображения.

Процесуалният представител на АНО (АПИ) оспорва жалбата, като неоснователна.

По допустимостта:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

1

Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка, като е приел, че на 23.03.2023 г. в 13.44 часа, е установено нарушение, изразяващо се в движение на пътно превозно средство товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „3336 К Актрос“ с обща техническа допустима максимална маса 33000 кг., брой оси 3, екологична категория ППС: евро 4, без ремарке, с обща допустима техническа маса на състава 33000 кг. в общ. Костенец, по път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км.

54+150 с посока на движение намаляващ километър, без да е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.

Нарушението е установено с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150, което е създало електронен доклад и графично изображение снимка.

Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1278,23 евро (2 500 лв.).

Жалбоподателят е закупил маршрутна карта за маршрут гр. Плевен – гр.

Асеновград, но не и за обратния маршрут, в частност гр. Асеновград – гр.

Ихтиман.

Административнонаказващият орган, както и „Интелигентни трафик системи“ АД не са в състояние да определят колко е размерът на незаплатената такса за сегмента, който е установено нарушението.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от събраните в хода на производството писмени доказателства извлечение за регистрирани нарушения, 2 броя статични изображения във вид на снимков материал, доклад за нарушение, справка собственост на МПС, таблица с данни за движение на ППС.

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.

Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от приложените статични изображения, генерирани от контролно устройство с ИД № 20032 (АПИ), представляващи доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговия регистрационен номер, датата, часа, посоката на движение на основание чл. 167а ЗДвП. Както и от доклад и за заплатена маршрутна карта. Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя ППС не е заплатена такса според категорията на превозното средство.

От писмо с вх. № 4607/03.07.2026 г. се установява, че АНО не разполага и не може да предостави информация за дължимата пътна такса. Такава не може да предостави и доставчика и „Интелигентни трафик системи“ АД, видно от справка с вх. 4240/23.06.2026 г. Същите предоставят информация единствено за платените сегменти на датата на извършване на нарушението.

Не е спорно по делото и от доклада АТСС се доказва, че именно жалбоподателят е лицето, което е собственик процесното пътно превозно 2 средство.

При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай ЕФ и издаден от орган в пределите на неговата компетентност.

Спазени императивните процесуални правила при издаването на ЕФ – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

Не се споделят доводите в жалбата за изтекла давност за административнонаказателно преследване. Предвид бланкетната норма на чл.

84 ЗАНН, сроковете са уредени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК - три години от извършване на деянието и чл. 81, ал. 3 НК – като независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок от 4 години и 6 месеца. Процесното деяние е извършено на 23.03.2023 г. Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко от установените нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от този закон статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите заедно с приложените към тях данни от измервания за масата и натоварването на ос на пътното превозно средство, статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.

Това означава, че с установяване на нарушението в деня на извършването му чрез електронната система за събиране на пътни такси се инициира административнонаказателно производство. Следователно давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК не е изтекъл, не е изтекъл и срокът по чл. 81, ал. 3 НК.

По делото безспорно се установява, че на 23.03.202 3 г. в 13.44 часа, в общ. Костенец, по път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150 с посока намаляващ километър, с контролно устройство № 20032 е установено движение на пътно превозно средство товарен автомобил марка „Мерцедес“, 3 модел „3336 К Актрос“, с обща техническа допустима максимална маса 33000 кг., брой оси 3, екологична категория ППС: евро 4, без ремарке, с обща допустима техническа маса на състава 33000 кг., за което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.

Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса 3,3 тона, не попада в изключенията по чл. 10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.

Въззивникът е собственик на процесното ППС.

Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна страна на състав на административно нарушение, установен в чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Въпреки това, като на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 2, т.

3 ЗП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1278,23 евро (2 500 лв.) е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието имуществена санкция в абсолютен размер (в случая 1278,23 евро /2500 лв./) без възможност да се вземат предвид конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа на пропорционалност.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“) Съдът на Европейския съюз е постановил, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

„компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В мотивите е изложено, че (42) принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C 40/21, EU:C:2023:367, т. 49 и цитираната съдебна практика).

(43) Така санкционните мерки, предвидени в съответното национално 4 законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 40 и цитираната съдебна практика). По-специално строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира (решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C 40/21, EU:C:2023:367, т. 51 и цитираната съдебна практика).

(46) Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна практика).

(47) Следователно посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Link Logistik N&N, C 384/17, EU:C:2018:810, т. 45).