Решение № 8 от 08.02.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№8 гр. гр.Велинград, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200270 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-0367-001498/02.02.2023г., издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К. , с което на основА.е чл.53 от ЗАНН на А. К. П. са наложени административни наказА.я глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за осъществяване на административно-наказателния състав на чл.175, ал.3, пр. първо във вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление - при съображения, че соченото в него нарушение не е извършено виновно от наказА.я, тъй като той не е съзнавал фактически обстоятелства от административнонаказателния състав, а именно – че управляваното от него МПС е било служебно дерегистрирано.

Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на стрА.те, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2022г. в гр. Велинград, на ул. „Патриарх Евтимий“ полицаят Н. Д., в 1 присъствието на колегата си М. Е., спира за проверка л.а. „БМВ-320Д“ с рег. № Е7509НВ, собственост на и управляван от А. К. П.. При проверката се установява, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, за което служителите на реда уведомяват водача, а той им съобщава, че до момента на проверката не му е известно и не е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация на автомобила. На водача е съставен АУАН, на база на който е издадено и обжалваното наказателно постановление..

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: НП № 22-0367-001498/02.02.2023 г. ; АУАН № 732395/01.11.2022г.- оригинал, Справка от Гаранционен фонд за активна застраховка „Гражданска отговорност“, Справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Докладна записка относно проверен автомобил от мл. инспектор Н. Д., Справка за прекратяване на регистрация и собственици на превозно средство, Докладна записка от ПИ Г. Рамазан за връчване на НП № 22-0367001498/02.02.2023 г. лично на лицето по установения ред в приемна на „Полицейски инспектор“ гр. Гоце Делчев, Получено писмо с вх. № 6069/14.11.2023 г. от ОДМВР – Пазарджик – сектор „Пътна полиция“ относно прекратена регистрацията на МПС, собственост на жалбоподателя на 11.10.2022 г. на осн. уведомително писмо от „Гаранционен фонд“ и служебно възстановена на 01.11.2022 г. Справка АИС – 2 бр.; Постъпило с вх. № 6163/16.11.2023 г. писмо от Гаранционен фонд ведно със справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд, Писмо с вх. № 6327/22.11.2023 г. от ОДМВР- Благоевград – сектор „Пътна полиция“, ведно със справка АИС – 2 бр., както и показА.ята на свидетелите Н. Д. и М. Е..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Правното основА.е за прекратяване на регистрацията е чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда, че - Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.

11 от Кодекса за застраховането , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство (сравни - и чл. 574, ал.9 КЗ вр. с чл. 18-б (2) от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.).

Следователно законът предвижда задължителното уведомяване за служебно прекратената регистрация. В случая по делото не се установява към момента на проверката собственикът на автомобила да е бил уведомен (да е знаел), че е била прекратена регистрацията на автомобила му. При това положение липсата на знА.е за прекратената регистрация изключва вината на водача при извършване на вмененото му нарушение. От липсата на вина следва, че санкционираното деяние не осъществява състава на административно нарушение (арг. чл. 53, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 11 от ЗАНН). В идентичен смисъл е и ТР № 2 от 05.04.2023г. по ТД № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС.

Отделно от това - независимо, че при прекратяване на регистрацията по реда на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП не се издава заповед за прилагане на принудителна административна мярка, няма съмнение, че при несъгласие с това прекратяване уведоменият собственик би могъл да оспори действието по служебното прекратяване пред съда. Ето защо 2 уведомяването има значението и за стабилизиране (влизане в сила) на действието по прекратяване на регистрацията автомобила. Затова в настоящия случай на неустановено уведомяване, следва да се приеме, че действието по прекратяване на регистрацията от една страна не е било влязло в сила, а от друга – собственикът на автомобила е бил в невъзможност да оспори предварителното изпълнение на това действие. Затова осъщественото деяние не представлява административно нарушение и от обективна страна, тъй като следва да се приеме, че автомобилът не е бил с надлежно прекратена регистрация.

Следователно жалбоподателят не е извършил административното нарушение и съответно незаконосъобразно са му наложени административни наказА.я с издаденото наказателно постановление. В гореизложения смисъл е практиката на касационната инстанция (Решение № 81 от 10.02.2021 г. по к. а. н. д. № 21/2021 г. на Адм. съд Пазарджик, Решение № 981 от 4.12.2020 г. по к. а. н. д. № 1157/2020 г.на Адм. съд – Пазарджик, Решение № 854 от 4.11.2020 г. по к. а. н. д. № 969/2020 г.на Адм. съд – Пазарджик, Решение № 541 от 2.07.2021 г. по к. а. н. д. № 424/2021 г.на Адм. съд Пазарджик, Решение № 901 от 11.11.2020 г. по к. а. н. д. № 988/2020 г.на Адм. съд – Пазарджик и др.)

С оглед изложеното, НП 22-0367-001498/02.02.2023г., издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К. следва да бъде изцяло отменено.

При този резултат по делото, на основА.е чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 700лв. адвокатски хонорар, която сума е изплатена в брой от жалбоподателя на 30.10.2023г., според представен по делото Договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран и на основА.е чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.3, т.1, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0367-001498/02.02.2023г., издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К..

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик, да заплати на А. К. П. с ЕГН ********** сумата от 700 /седемстотин/лева възнаграждение.

- разноски по делото, представляващи адвокатско

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до стрА.те.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

3