Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 28078 от 10.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20457/2024
Вид
Определение № 28078
Подписан
10.07.2024
В сила
10.07.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 5, ал. 1-2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 5, ал. 1-2 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28078 гр. София, 10.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело № 20241110120457 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявени са осъдителни искове от „............ ООД срещу К. П. Н. с правно основание чл. 286, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2970,00 лева – главница за неплатена втора вноска по Договор за участие в програма ............/14.02.2023 г., ведно със законна лихва от 10.04.2024 г. до окончателното й изплащане, и сумата 2682,00 лева – мораторна неустойка за периода 01.09.2023-01.03.2024 г.

Изложени са фактически твърдения, че между ищецът, като изпълнител, и ответникът, като възложител /участник в програма/, е сключен Договор за участие в програма ............/14.02.2023 г. при ОУ; ищецът е изпълнил точно задължението да подготви кандидатстването и участието на ответника в програмата "....................... Според уговореното с допълнителна услуга .......", участникът заплаща цената по програмата на четири вноски, като последната е до 31.08.2023 г. Възнаграждението на ищеца е сумата общо 1932,00 щатски долара, от които 284щатски долара в срок до пет дни от подписване на договора, която е платена; 1648 щатски долара /2970 лв./ в срок до 31.08.2023 г. На основание чл. 8.8 от ОУ при забава на плащането му, ищцовото дружество има право на неустойка в размер от 0,5 % от дължимата сума за всеки ден забава; като в случая ищецът претендира сумата 1499,68 щатски долара /2682 лв./.

Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 07.05.2024 г., в законоустановения срок е подал отговор на искова молба. Намира искова молба за нередовна, тъй като в петитума паричното вземане за неустойка се заявява като лихва за забава и не е посочена банкова сметка по чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Съдът счита, че не е основателно възражението за нередовност на искова молба, доколкото съдът определя правната квалификация на заявените искови претенции независимо как се наименоват от страните. В случая се касае за 1 мораторна неустойка, доколкото всяка уговорка в договор, която предвижда при неизпълнение на длъжника в темпорално отношение заплащане на парична сума, чрез която да се реализира неговата договорна отговорност е "договорна лихва за забава", която в приложимия ЗЗД касае всякога хипотезата на неустоечно вземане по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. По отношение на банковата сметка действително не е посочена, но това не касае правопораждащите спорното право факти, които ищецът трябва посочи, поради което не прави иска нередовно заявен.

Ответникът не спори по твърденията за сключен договор и признава иска за главница, като предлага на ищеца сключване на съдебна спогодба, при условията на разсрочено плащане да изпълни.

Ответникът оспорва акцесорната претенция по основание с доводи, че неустоечното вземане произтича от неравноправна клауза на чл.8.8 от ОУ, в т.ч. противоречи на чл. 5, ал. 1-2 от ЗЗП; не е индивидуално уговорена клаузата и уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Неустойката е нищожна, тъй като несъизмеримо висока и не отговаря на критериите по ТР1/2010 г. на ВКС.

На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за участие в програма ............/14.02.2023 г. при ОУ; за ищеца е възникнало правото на парично вземане за главница по основание и размер за 2970,00 лева /1648 щатски долара/ за неплатена втора вноска по договора; само размера на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД - 2682,00 лева /1499,68 щатски долара/.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва: по иска по чл. 92, ал.1 от ЗЗД ищецът трябва да установи претенцията си по основание и размер, съобразно посоченото в искова молба, в т.ч. неустойката е уговорена чрез конкретна клауза в действително договорно правоотношение, сключен между страните; да е налице договорно неизпълнение, за което е уговорена, респективно е противоправно и виновно, и за което предварително е уговорена сума, която длъжникът ще дължи. За разлика от фактическия състав на обезщетението за вреди, този на неустойката не изисква доказване на причинна връзка и вреди. Ищецът трябва да докаже, че клаузата е индивидуално уговорена, по арг. от чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, за което се указва, че не сочи доказателства. При установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираното парично вземане, за което не сочи доказателства; ответникът не сочи доказателства, че е платил и вземането за главница.

По доказателствата:

2

Представените документи са допустими и относими. Искането на ищеца по чл.

195 от ГПК не е необходимо.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 195 от ГПК - ССчЕ на ищеца.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора. УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2.

Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра 3 за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: [email protected].

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да посочи банкова сметка по чл. 127, ал. 4 от ГПК. При неизпълнение - ответникът може да плати по друг избран от него начин.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2024 година от 09,30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис на отговор на искова молба, с приложения, чрез пълномощник.

ДА СЕ ВЪВЕДЕ в ЕИСС за ответника адвокат и адрес за съобщения и призовки, посочени в отговор на искова молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4