Акт от 06.02.2015, Районен съд - Белоградчик

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 6, 06.02.2015 г., гр.Белоградчик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесети януари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав :

Районен съдия: Божидарка

Йосифова

Секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр.дело № 209 по описа за 2014 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД – неоснователно обогатяване за сумата от 14 800 лв. и иск по чл. 86 ЗЗД – за сумата от 2 160 лв. – лихви за забава.

Исковата молба е депозирана от Т. Г. /Т.И.С./, чрез адв. А.Ж. ***, против В.С. ***. В исковата се сочи, че ищецът е български гражданин от турски произход, живеещ постоянно в Република Турция.

Твърди, че с ответницата се е запознал чрез третите лица М. М. и Б. М. – последната племенница на ответницата. М. и Б. М. са съдружници в „МЕДИВА МБ” ООД - гр. Белоградчик.

В исковата молба ищеца сочи, че със семейство М. решили да създадат свой СПА център в гр. Б. и да развиват общ бизнес.

Между него – ищеца и семейство М., няма сключени договори за съвместна дейност.

Уговорили се, ищеца да изпраща от Република Турция средства, а сем. М., посредством своите контакти да намерят помещение, подходящо за СПА център в хотелски комплекс в гр. Б., да го оборудват и да осъществяват дейност чрез фирмата си. За целта, ищецът твърди, че превел на ответницата следните суми :

На 24.10.2012 г., в 5,19 ч. от Денизбанк, клон Кемер, сумата от 5 000 щатски долара, за което е направил разноски за изпращане 203 щатски долара, както и на 21.11.2012 г., в 04,36 ч., също от Денизбанк, клон Кемер, сумата от 5 000 щатски долара, за което също направил разноски за изпращане 203 щатски долара.

След известен период от време ищеца поискал отчет за дейността, при което установил, че сумите не са вложени, тъй като такова помещение изобщо не е оборудвано, а средствата са усвоени от физическите лица.

След указания на съда за нередовност на предявената искова молба, ищеца е конкретизирал претенцията си като заявява, че е превел сумата на Районен съд-Белоградчик, ІІІ-ти състав

Съдебно решение по гр.д. N: 209/ 2014 г., стр. 2-8 ответницата без наличие на правно основание за това, тъй като последната не е обещавала резултат, а ги е приела по неосъществено основание за действие на трети лица, поради което и за ответницата не е налице основание да получи сумата.

С оглед горното, се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца получената без правно основание сума, в размер на 10 406 щатски долара, в левова равностойност 14 800 лв., от които 10 000 щатски долара – дадената без правно основание сума за търговска дейност, 406 щатски долара – разноски за изпращане на сумата, лихви за забава в размер на 2 160 лв., считано от 24.10.2012 г. и от 21.11.2012 г. до датата на завеждане на делото, както и законните лихви върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

В подкрепа на исковата молба са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата. Последната оспорва иска, като твърди, че не е обещавала на ищеца извършването на каквато и да е дейност, в частност – изграждането на СПА център. Твърди, че ищеца е осъществявал съвместна дейност с родственицата й Б. М. и съпруга на последната – М. М. В тази връзка, по молба на семейство М., ответницата се съгласила през месеците октомври и ноември 2012 г., на нейно име, на два пъти да бъдат преведени сумите от по 5 000 щатски долара, които средства били предназначени за семейство М. за общата им с ищеца търговска дейност. За целта, ответницата предоставила личните си данни и сумите били преведени на нейно име. На основание сключените между нея и семейство М., като управители на дружеството им – „Медива МБ” ООД, договори за поръчка и разписки, ответницата им предала сумите които само получила от тяхно име. Предвид горното ответницата твърди, че не дължи връщането им на ищеца.

В подкрепа на твърденията си, ответницата е представила Договори за поръчка – 2 броя – съответно от 19.10.2012 г. и от 16.11.2012 г. и два броя разписки от 26.10.2012 г. и от 23.11.2012 г.

По искане на процесуалния представител на ответницата по делото са допуснати и разпитани свидетелите – Б. И. М., М. М. и Я. Х. А.

По делото е приложено ч. гр.д. № 96/ 2014 г. по описа на РС – Белоградчик.

Представените от страна на ответницата писмени доказателства – два договора за поръчка и два броя разписки, са оспорени от ищеца като е оспорена тяхната истинност – по отношение на договорите – тяхната автентичност, а по отношение на разписките – автентичност и вярност /дата и подписи/.

Районен съд-Белоградчик, ІІІ-ти състав

Съдебно решение по гр.д. N: 209/ 2014 г., стр. 3 -8

След изявлението на проц. представител на ответницата, че ще се ползват от оспорените документи, съдът е открил производство по оспорване истинността на документите по реда на чл. 193 ГПК.

Съдът, като прецени изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна :

Ищецът е страната в процеса, която чрез исковата молба очертава предмета на спора и чрез своите твърдения поставя рамките на този правен спор, от които съдът е обвързан.

Предвид твърденията на ищеца и обстоятелствата на които основава иска си, посочени в допълнителната искова молба и депозирана в съда след указания за нередовност /л. 10 от делото/, съдът, чието е задължителнието да определи правната квалификация на иска, прие, че така предявеният иск е по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – неоснователно обогатяване.

Съобразявайки се с твърденията на ищеца, че е превел процесната сума на ответницата, като същата не е обещавала резултат, а ги е приела по неосъществено основание, за действие на трети лица, поради което и за нея не е налице основание да получи сумата, съдът прие, че е спора е относим към разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – неоснователно обогатяване при хипотезата – начална липса на основание за получаването им. Съдът съотнесе спора към тази разновидност на неоснователното обогатяване, с оглед твърденията на ищеца, че ответницата не е обещавала резултат, както и че изобщо не е било налице основание да получи сумата изначално, а е приела същата за действие на трети лица. Липсата на основание означава неналичие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването. Тази хипотеза намира приложение в случаите, когато още при извършване на имущественото разместване, между субектите не е съществувало правно основание, което да го оправдае. Основанието не е налице още при получаването, тъй като между даващия и получаващия не съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даденото да е в негово изпълнение. С оглед обстоятелствата на които ищеца основава иска си, съдът приема, че е налице този състав на неоснователното обогатяване, тъй като страните по делото не са обвързани от общ юридически факт /сделка/, който да породи за тях насрещни права и задължения.

Във връзка с дадената правна квалификация на иска, съдът изготви доклад по делото, по който страните не направиха възражение.

Във връзка с разпределената доказателствена тежест, съдът указа на ищеца, че в негова доказателствена тежест са следните обстоятелства : че е превел на ответницата процесната сума от 10 000 долара, че е налице неоснователно обогатяване – начална липса на основание за даване на процесната сумата, че е намалял патримониума му за сметка на обогатяването на ответницата, причинна връзка между обедняването на ищеца и

Районен съд-Белоградчик, ІІІ-ти състав

Съдебно решение по гр.д. N: 209/ 2014 г., стр. 4 - 8 обогатяването на ответницата, размера на обедняването на ищеца, респективно обогатяването на ответницата – стойността на даденото при начална липса на основание.

От своя страна, ответницата с оглед твърденията й изложени в отговора следваше да докаже: че ищеца е знаел, че същата получава процесната сума от името на трети лица, както и че е предала сумите на лицата, от чието име ги е получила.

Съдът, като обсъди събрания по делото доказателствен материал по отделно и в неговата взаимовръзка, намира за безспорно доказано обстоятелството, че ищеца е превел на ответницата процесната сума. В тази връзка са представени доказателства за извършен банков превод приложени по приобщеното по делото ч. гр.д. № 96/ 2014 г. на БРС. Получател на сумата от общо 10 000 щатски долара изпратени с два различни превода чрез Уестърн юниън, е ответницата. Нещо повече – този факт не е оспорен и от ответната страна. Ответницата не отрича, че е получила сумите. Така безспорно доказано е първото обстоятелство, вменено в доказателствена тежест на ищеца.

Освен това обстоятелство обаче, всички останали такива вменени му в доказателствена тежест, останаха недоказани от страна на ищеца. За да е налице неоснователно обогатяване, съгласно теорията и установената съдебна практика, следва да е налице разместване на блага – да е намалял патримониума на обеднелия /ищеца/ за сметка на обогатяването на ответницата, както и да е налице причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата.

В случая, не се доказа ответницата да се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца.

Всички събрани в хода на процеса писмени и гласни доказателства водят на извода, че ответницата при получаването на претендираната сума е действала от името на трети лица. Такива са и твърденията на ищеца в допълнителната искова молба – че ответницата не е обещавала резултат и е получила средствата за дейност на трети лица.

В случая, между ответницата и дружеството «Медива МБ» ООД, чрез управителите им – св. Б. и М. М., са сключени договори за поръчка. Безспорно е, че договорът с който е възложено получаване на парични средства съставлява договор за поръчка. Ответницата в случая не е действала като обикновен пълномощник на дружеството по смисъла на чл. 36 ЗЗД, а правата й да получи сумите, произтичат от така сключените договори за поръчка – като довереник.

Съдът, след преценка на обстоятелствата, намира, че в случая сме изправени пред института на косвено представителство /скрито пълномощно/. Белезите на този правен институт се установяват именно от факта, че между

Районен съд-Белоградчик, ІІІ-ти състав

Съдебно решение по гр.д. N: 209/ 2014 г., стр. 5 - 8 ответницата и третото за спора лице – ЮЛ – «Медива

МБ» ООД, са сключени договори за поръчка, по смисъла на които ответницата, като довереник се е задължила да получи от името на доверителя – посоченото по – горе дружество, сумите от по 5 000 щатски долара и да ги предаде след получаването им. По силата на тази учредителна сделка между ответницата и дружеството, последната е получила процесната сума от ищеца в качеството си на скрит пълномощник.

В хода на проведеното по реда на чл. 193 ГПК производство, в което от страна на ищеца бе оспорена истинността на представените от ответницата два договора за поръчка от 19.10.2012 г. и от 16.11.2012 г. и два броя разписки от 26.10.2012 г. и от 23.11.2012 г., не се доказа същите да са неистински документи. Разпитаните в хода на процеса свидетели – св. Б. и М. М., потвърдиха по безспорен начин, че в качеството си на управители на дружеството, от чието име ответницата е получила спорната сума, са подписали и двата договора за поръчка, както и двете разписки в уверение на това, че ответницата им е предала сумата, която е получила като техен скрит пълномощник.

Потвърдиха подписите си, изпълнени в оспорените писмени доказателства, както и датите на които същите са съставени. Така, по никакъв начин не се доказа, че оспорените писмени доказателства са неистински документи и респективно, не бе оборена тяхната доказателствена сила. Съдът основава съдебния си акт на база събраните в хода на производството доказателства и не може да се базира на твърдения които не са доказани в съдебното производство. Поради това, съдът намира че доводите на ищеца, че оспорените писмени доказателства са съставени само и единствено с цел да освободят ответницата от отговорност, останаха само на фаза твърдения. При тези мотиви, след извършената проверка на истинността на документите, съдът не изключва от доказателствата по делото оспорените договори за поръчка и разписки към тях, и цени обективираните в тях факти и обстоятелства.

Разпечатката съдържа 49 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b959d82-29c2-4334-b1ca-b532f3841768