Решение № 236 от 08.06.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. К., 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20225140101542 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 49 ЗЗД, на М. К. Х., ЕГН ********** против О.К., ЕИК *********, представлявана от кмета Х.И.А., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 38 ( тридесет и осем ) лева – обезщетение за имуществени вреди, в размер на стойността на закупените медикаменти, причинени вследствие на увреждане на здравето, при инцидент – пропадане в необезопасена шахта, на 13.10.2022 г., около 16,00 часа, до магазин „М-М”, който се намира на бул. „Б.”, гр. К., ведно със законната лихва от 21.10.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от 25.10.2022 г. по ч.гр.д. № ******* г. на РС-К., поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение № *** от 06.09.2023 г. по ч.гр.д. № ******* г. на РС-К..

В исковата молба се твърди, че на 13.10.2022 г. ищцата е пропаднала в необезопасена шахта, вследствие на което пострадали долните и крайници. Получила кръвонасядания и охлузване на кожата, а при преглед при специалист се установило, че има хематом в областта на външната колянна става, както и скъсани мускулни влакна. Изложено е, че ищцата е заплатила сумата от 38 лева за лекарства, като вследствие на инцидента изпитала болки, страх и уплаха. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В писмен отговор ответникът възразява за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Оспорва описаната в исковата молба фактическа обстановка. Възразява, че инцидентът е настъпил на път, който е част от републиканската пътна мрежа, поради което развива доводи, че О.К. не носи отговорност за вреди на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като не стопанисва пътното трасе.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими, като искът за присъждане на неимуществени вреди е основателен изцяло, а за неимуществени вреди е основателен отчасти, по следните съображения:

1

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане на здравето, вследствие на пропадане на ищцата в необезопасена шахта. Деликтната отговорност по чл.

49 ЗЗД е отговорност за чужди действия, която има гаранционно-обезпечителна функция и е от обективен характер що се касае до възложителя на работата, който не може да се освободи от отговорност, изхождайки от своето собствено поведение. Отговорността е производна, т.е. тя възниква, ако налице непозволено увреждане, извършено от натовареното с работата лице. Юридическите лица отговарят единствено при условията на чл. 49 ЗЗД, тъй като тяхната дейност се осъществя не лично, а от лица, на които е възложена определена работа. В тази връзка достатъчно е да се докаже, че вредата е причинена от поведението на лица, на които ответникът е възложил определена работа, като личността на делинквента е без правно значение. За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е необходимо да е налице противоправно поведение, изразяващо се действие или бездействие, от което да е настъпила вреда (вредоносен резултат), като съществува причинно-следствена връзка между поведението и настъпилия вредоносен резултат, както и вина, която се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При деликтната отговорност вината не съставлява субективно отношение, а се изразява в неполагане на дължимата грижа, представляваща дължимото абстрактно поведение, което правените субекти следва да съблюдават според конкретния случай.

Установява се от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че на 13.10.2022 г., около 16,00 часа, в района на магазин „М-М”, находящ се на бул. „Б.”, гр. К., ищцата пропаднала в необезопасена отводнителна шахта, капака на която бил със счупени ребра. Инцидентът се е случил в присъствието на свидетелката Н.М., колежка на ищцата, която е пряк очевидец на събитията, чиито показния съдът кредитира изцяло. Свидетелката не е заинтересована от изхода на делото, показанията й са логични и последователни, като те напълно се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства. Установява се, че след като ищцата закупила кафе от находящата се в близост кафемашина, на връщане, стъпвайки от тротоара на пътното платно, за да пресече, кракът й пропаднал в необезопасена шахта. По думите на свидетеля шахтата била с капак, но разстоянието между ребрата било такова, че е позволило кракът на ищцата да премине между тях. Отворът на шахтата бил покрит с листа, което не позволило на ищцата да възприеме, че стъпва върху шахта.

Пропадайки в шахтата до коляно, тялото на ищцата било изложено на пътното платно, като била налице опасност ищцата да бъде прегазена от преминаващите автомобили.

Свидетелката сочи, че двама минувачи помогнали на ищцата да излезе от шахтата и да се изправи, като коляното и кървяло. Сочи, че след инцидента ищцата изпитвала болки, на работа споделяла, че има нарушения на съня, станала по-неО.телна.

Свидетелките показния се подкрепят от приетите по делото медицински документи /л.4-л.7/, които доказват извършените прегледи, в т.ч.преглед от съдебен медик. Установява се приетата по делото СМЕ, която съдът кредитира изцяло, че вследствие на инцидента ищцата е получила кръвонасядания, охлузване на кожата, хематом в областта на външната колянна става и скъсани мускулни влакна. Назначено било медикаментозно лечение и физиотерапия.

Съдът намира за неоснователно възражението, че О. не отговаря за стопанисването на отводнителните шахти, с оглед на обстоятелство, че инцидентът е настъпил на път, който е част от републиканската пътна мрежа. Основателни са доводите на ищцовата страна, че според чл. 19, ал. 1, т. 4 б „б“ от Закона за водите дъждоприемните шахти, разположени в урбанизираните територии, каквато няма спор, че е и поцесната, са публична О.нска собственост. Това становище е затъпено в приетото като доказателство по делото /л. 28/ писмо от АПИ до О.К., от което се установява, че О. К. не е изпълнила задължението си за възстановяване на компрометираните шахти в участъка към датата 01.02.2023 г., тоест подкрепя се казаното от свидетеля, че шахтата е била със счупени ребра.

2

С оглед изложеното съдът намира, че е налице фактическият състав на чл. 49 ЗЗД.

О.К., чрез съответните длъжностни лица, е била длъжна да поддържа в добро състояние дъждоприемните шахти на територията на гр. К., независимо от това на какъв пътен участък се намират същите. Категорично се доказва по делото, че ищцата е получила увреждане на здравето, вследствие на лошото техническо състояние на шахтата, която е била със счупени ребра. Ищцата не е била длъжна да предполага, че стъпвайки върху шахтата кракът и ще пропадне в нея. Налице е деликт, осъществен под формата на противоправно бездействие.

Ето защо ищцата има право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Съдът намира искът за присъждане на неимуществени вреди в размер на 1 500 лева за основателен в цялост. Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а според разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. О. критерии: характер на увреждането; начин на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; възрастта на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата, с характерните за него конкретни икономически условия и О.ственото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на О.ството в страната.

В разглежданата хипотеза съдът приема, че справедливото обезщетение е минимум в размера на искова претенция. Ищцата е на ******* години, т.е. същата не е лице в млада и активна възраст, от което следва, че възстановяването на здравето й е било по-трудно. Този извод се подкрепя и от назначената й физиотерапия. Инцидентът, макар и относително лек, е довел до разкъсване на мускулни влакна, което, предвид възрастта на ищцата, сочи на извод за по-големи по своя интензитет притеснения за възстановяване подвижността на засегнатия крайник, както и притеснения от възникване на допълнителни усложнения.

Уплахата, която ищцата е изпитала при самия инцидент също не е без значение. Кракът на ищцата е бил заклещен в шахтата, която е разположена на натоварен пътен участък. Ищцата не могла да излезе от нея без чужда помощ. Инцидентът е осъществен към края на 2022 г., при наличие на инфлационни процеси в страната, поради което и поисканото обезщетение от 1 500 лева, по мнение на настоящия съдия докладчик, не може да се приеме за завишено.

Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съдът намира за доказан отчасти. Представената по делото /л. 7/ касова бележка доказва, че ищцата е закупила лекарства на О. стойност 33,35 лева, а искът е предявен за сумата от 38 лева. Част обаче от закупените лекарства не фигурират в рецептата на д-р П., а и нямат О. с увреждането на долния крайник. Медикаментите „А.“ и „ С.П.В.“ се използват при проблеми със съня и стомашни киселини, а по делото не се доказва причинна връзка между приема на тези медикаменти и увреждането на здравето. Ето защо ищцата доказва имуществени вреди в размер на 26,89 лева, който размер следва да се уважи искът.

Така мотивиран РС-К.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че О.К., ЕИК *********, представлявана от кмета Х.И.А., дължи на М. К. Х., ЕГН **********, по предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 26,89 (двадесет и шест лева и 89 3 ст.) лева – обезщетение за имуществени вреди, в размер на стойността на закупените медикаменти, вследствие на увреждане на здравето, при инцидент – пропадане в необезопасена шахта, на 13.10.2022 г., около 16,00 часа, до магазин „М-М”, който се намира на бул. „Б.”, гр. К., ведно със законната лихва върху двете суми от 21.10.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от 25.10.2022 г. по ч.гр.д. № ******* г. на РС-К., поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение № *** от 06.09.2023 г. по ч.гр.д. № ******* г. на РС-К., като

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Х., ЕГН ********** против О.К., ЕИК ********* иск за установяване вземането за на обезщетение за имуществени вреди в частта за разликата над присъдената сума от 26,89 (двадесет и шест лева и 89 ст.) лева до пълния предявен размер от 38 (тридесет и осем) лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-К..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4