Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1517 от 19.04.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 753/2018
Вид
Решение № 1517
Подписан
19.04.2019
В сила
15.08.2019
Състав
ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№1517 19.04.2019 г. Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН

СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА -

ТОЧЕВСКА при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 753 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове, както следва:

От първоначалния ищец по делото П.С.С. срещу „Уелтйенс България” ЕООД са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 121а, ал. 4 от КТ, чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Насрещните искове, предявени от „Уелтйенс България” ЕООД срещу П.С.С. са с правно основание чл. 206 от КТ.

Ищецът П.С.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника а. С.М. е предявил срещу „Уелтйенс България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Константин Величков” № 2, ет. 3, оф. 1, представлявано от у. Х.У. обективно съединени искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми:

- 1285, 50 евро (хиляда двеста осемдесет и пет евро и петдесет евроцента) – неплатени командировъчни пари за 30 дни през м.

09.2017г., по 42, 85 евро на ден,

- 1328, 35 евро (хиляда триста двадесет и осем евро и тридесет и пет евроцента) - неплатени командировъчни пари за 31 дни през м.

10.2017г., по 42, 85 евро на ден,

- 1020, 60 евро (хиляда и двадесет евро и шестдесет евроцента) – частично неплатено трудово възнаграждение за м. 09.2017г. при почасова ставка 9, 92 евро,

- 1416, 98 евро

(хиляда четиристотин и шестнадесет евро и деветдесет и осем евроцента) - неплатено трудово възнаграждение за м.

10.2017г. при почасова ставка 9, 92 евро, ведно със законната лихва върху всички главници от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми.

Предявен е и насрещен иск от „Уелтйенс България” ЕООД,

ЕИК: ********* срещу П.С.С., ЕГН: ********** за осъждането му да му заплати сумата от 2 963, 34 лева (две хиляди деветстотин шестдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) – обезщетение за причинени от работника на работодателя вреди, в размер на трикратното му брутно трудово възнаграждение (987,88 лева), за които е реализирана ограничената му имуществена отговорност с налагане на заповед № 34/20.11.2017г., оспорена от П.С., които вреди са в размер на стойността на наложената на работодателя заради виновното поведение на работника глоба в размер на 4000 евро, с левова равностойност 7823,23 лева, но не повече от трикратния размер на брутното му ТВ – 2963, 34 лева, за това, че в периода 12.07.2017г. - 18.07.2017г. в К.Б. не е заплатил дължимите пътни такси поради това, че не е захранил с ток устройството, на база на данните от което се заплащат таксите.

Първоначалният ищец П.С.С. твърди да е работил по ТПО с ответника „Уелтйенс България” ЕООД в периода 04.09.2015г. – 20.11.2017г. на длъжност „ш. на т. а./м. п.”, въз основа на тр. договор № ………., с ОМВ 431 лева, като е било уговорено 8-часово работно време при петдневна работна седмица. В трудовия договор на ищеца било уговорено, че освен основно месечно възнаграждение има право и на командировъчни пари съгл. Прил. № 3 към чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ. Ищецът изпълнявал трудовите си задължения, като извършвал международни превози на товари в следните държави: Б., Ф., Г. и Х.. С ДВ бр.

105/30.12.2016г. била приета разпоредбата на чл. 121а от КТ, с която били регламентирани отношенията между работника и работодателя при изпращане на работници в чужбина, като бил установен принципът, че командированият работник за срока на командироването има право да получи същите минимални условия за работа, каквито получават работниците за същата работа в приемащата държава, вкл. и трудово възнаграждение. По този начин била транспонирана Директива 96/71/ЕО.

Във връзка с тази нормативна уредба за командироването на ищеца през 2017г. работодателят издал Удостоверение № .. от 27.03.2017г. за командироване на шофиращ или плаващ работник в рамките на изпълнение на услуга от транспортна фирма със срок на валидност до 27.07.2017г. със следните условия за командироване: 22, 85 евро разходи за храна; 20 евро; 9,76 евро почасово трудово възнаграждение – минималното за Ф., и Удостоверение № .. от 25.08.2017г. за командироване на ш.или плаващ работник в рамките на изпълнение на услуга от транспортна със следните условия за командироване: 22, 85 евро разходи за храна; 20 евро – за квартира; 9,76 евро почасово трудово възнаграждение – минималното за Ф.. В тези удостоверения бил посочен представител на предприятието във Ф. – М.К, като с издаването на удостоверенията работодателят е установил условия на командирования работник в хипотезата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ.

ТПО било прекратено със Заповед № 34-П/20.11.2017г. на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ, на 20.11.2017г., с изтичане на подаденото от работника едномесечно предизвестие, подадено на 20.10.2017г.

Ищецът твърди съвестно да е изпълнявал трудовите си задължения, но да не са му били платени всички дължими суми по трудовото му правоотношение.

Твърди да не са му платени командировъчни пари в размер на 2163, 85 евро, както следва – 1285, 50 евро за 30 дни през м. 09.2017г., по 42, 85 евро на ден, и 1328, 35 евро - неплатени командировъчни пари за 31 дни през м. 10.2017г., по 42, 85 евро на ден.

Сочи се, че дори да се приеме нормата на чл.121а от КТ да не е приложима за ищеца, то на ищеца се следвали командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, а работодателят с издадените удостоверения определил командировъчните му пари в по-висок от наредбата размер – по 42, 85 евро на ден.

Също така се твърди за месеците септември и октомври на ищеца да не е платено в пълен размер тр. възнаграждение за изработените в чужбина часове, по 9, 92 евро на час, които при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден за 21 работни дни или 168 раб. часа през м. 09.2017г. възлизали на 1666, 76 евро или 3309 лева, а след приспадане на дължимите данъци и осигуровки нетната сума за получаване възлизала на 2676, 24 лева. От тази сума за м. 09.2017г. на ищеца била заплатена 680, 98 лева и оставала дължима 1995, 26 лева или 1020,16 евро.

За м. октомври 2017г. за 22 работни дни или 176 часа по 9, 92 евро на час се дължало БТВ от 1745, 92 евро или 3414, 72 лева, а след приспадане на дължимите данъци и осигуровки нетната сума за получаване възлизала на 2771, 39 лева, или 1416, 98 евро, изцяло неплатено.

Отказът да заплати тези суми на ищеца работодателят мотивирал с издадена от него заповед, с която твърдял да е ангажирана имуществената отговорност на ищеца в размер на 5083, 32 лева за незаплатени пътни такси в Б. в периода 12-18.07.2017г. поради това, че е допуснал устройството за заплащането им да не е захранено с ток и да не работи. Твърди се с писмо от 04.12.2017г. ищецът изрично да е оспорил тази заповед и наложената му с него санкция, поради което извършването на компенсация, респ. прихващане с насрещните вземания на работника за ТВ и командировъчни било недопустимо.

С исковата молба се излагат и твърдения, че сумите по заповед № 34/20.11.2017г. не се дължат, тъй като ищецът не е допуснал небрежност при изпълнение на задълженията си. Относно това устройство сочи, че не му е вменено като задължение да следи за неговата изправност и работа. На сочените от работодателя дати го е поставял в запалката на автомобила, индикаторът на устройството е показвал зелена светлина, което означавало, че е включено.

Обстоятелството, че не е работело, не можело да се вмени във вина на ищеца, като това, че е било неизправно по други причини се доказвало и от факта, че в определени периоди от време на същите дати то е работело и е подавало сигнал, следователно е било дефектирало по други причини.

Сочи се номер на банкова сметка, ..

С оглед на горното се моли исковете да се уважат, претендират се законна лихва и разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника „Уелтйенс България” ЕООД, ЕИК: *********, както и насрещна искова молба за сумите по заповед № 34/20.11.2017г. за ангажиране имуществената отговорност на ищеца.

С отговора се признава съществуването на ТПО между страните и прекратяването му, на посочените от ищеца дати, но се оспорва процесните суми да се дължат на ищеца, като се моли исковете като изцяло неоснователни да се отхвърлят.

Оспорва се в процесния период ищецът да е изпълнявал трудовите си задължения изцяло във Ф., поради което се твърди дължимото му възнаграждение за работа в тази държава за месеците септември и октомври да е в много по-нисък размер. Сочи се, че цитираното от ищеца удостоверение за дейности от 25.08.2017г. е издадено за спазване нормативните изисквания за превози на територията на Ф., но в никакъв случай не представлява доказателство ищецът да е полагал труда си изцяло там, както и че за целите месеци септември и октомври възнаграждението му и командировъчните се определят на база същото.

Твърди се за месеците септември и октомври 2017г. ищецът да е бил командирован да изпълнява задълженията си на територията на ЕС, като Ф. е била само една от държавите, на чиито територии е извършвал превози, като е извършвал такива и в Г..

Твърди се командироването на ищеца да е извършено със Заповед № 34-5/28.03.2017г. да извършва превози на територията на държави-членки на ЕС, като всеки отделен превоз е извършван на база на подадена заявка и е узнаван маршрута дни или часове преди съответния превоз. Твърди се през м. септември ищецът да е полагал труд във Ф. два часа, за които са му начислени 32, 86 лева, а за октомври – 6 часа – 101, 10 лева, като тези суми били начислени към тр. му възнаграждение и съответно заплатени. за м. септември му били начислени 88 часа за работа в Г., а за октомври – 80 часа за работа в Г.. За работата му извън Ф. му се дължали следните суми – основно тр. възнаграждение по трудов договор, и командировъчни пари по 27 евро на ден съгл. Прил. № 3 към чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ. Така дължимото нетно ТВ на ищеца за м. септември възлизало на 680, 98 лева, а за октомври – 770, 49 лева. Тези суми му били платени, както му били платени и командировъчни в размер на 195, 58 лева – левовата равностойност на сумата 100 евро, на 20.10.2017г.

Останалите командировъчни по 27 евро на ден не му били заплатени, а били удържани от работодателя, тъй като същият имал насрещно вземане срещу работника за сумата 5083, 82 лева, за което вземане работодателят е предявил насрещен иск.

Работодателят е предявил срещу работника иск за осъждането му да му заплати сумата от 5083, 82 лева, за която е издадена заповед за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на работника № 34/20.11.2017г., като след уточнение на иска сочи, че от сумата по заповедта претендира само сумата от 2963, 64 лева – трикратния размер на БТВ за м.10.2017г., който възлиза на 987, 88 лева, представляваща обезщетение за причинени на работодателя вреди – глоба в размер на 4000 евро, наложена заради това, че ищецът в периода 12.07.2017г.-18.07.2017г. в Б. четирикратно не е захранил с ток устройството за заплащане на пътни такси, което е довело до спиране на сигнала и неподаване на данни, за което на работодателя е наложена имуществена санкция по 1000 евро за всяко отделно нарушение.

В тази връзка се твърди, че със Заповед №

34-5/28.03.2017г. е командирован ищецът да извършва превози на територията на държави-членки на ЕС. На 06.10.2017г. на работодателя бил връчен акт за налагане на имуществена санкция от компетентните органи на К. Б, обл. В. в размер на 4000 евро, по 1000 евро за 4 отделни нарушения за това, че в периода 12-18.07.2017г. П.С. като работник – водач на товарен автомобил .. по националната пътна мрежа на Б не е заплатил съответните пътни такси: за 103,93 км. по А13 на 12.07.2017г., за 33,824км. по А27 на 17.07.2017г., за 26, 43 км. по А26 на 17.07.2017г. и за 44,025 км. по А7 на 18.07.2017г.

Твърди се тези такси да се заплащат, като изминатото разстояние се отчита чрез автоматично цифрово устройство с вградена джипиес система, като задължение на работника – водач на товарния автомобил е да го поддържа постоянно захранено с ток. Пътните такси се начислявали на изминато разстояние, като докато работи устройството, свети индикатор със зелена светлина. Единствената функция на водача била да го държи постоянно включено, като устройството имало вградена батерия и зарядно устройство. При изчерпване на заряда на батерията устройството подавало светлинен и звуков сигнал, след което се изключвало. Преди да се изключи, следвало да бъде включено да се зарежда към запалката на товарния автомобил. Ако устройството е изправно, на панела свети зелена светлина, ако е неизправно – червена, и тогава водачът е длъжен да спре незабавно, тъй като при неработещо устройство следват налагане на парични санкции. В конкретния случай белгийските власти са установили движение на камиона по време, по което устройството не подава сигнал, и са наложили санкцията.