Решение № 155 от 03.12.2025, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Дряново, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100477 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид :

Първоначално са предявени обективно и субективно свързани искове с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищците Д. Д. Х. и К. Д. Х. чрез пълномощника адв. Д. Д. от АК – В. Т. основават исковата си претенция на обстоятелството, че са собственици на имот, намиращ се във ***, представляващ поземлен имот с идентификатор ***. Твърдят, че ответниците А. К. В. и З. Ж. В. притежават съседен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***. Посочват, че в началото на ноември 2024г. при завръщането си в дома им в *** установили, че каменният дувар в южната част на двора им в съседство с имота и къщата на ответниците бил разрушен и бил прокопан дълбок ров в тяхната собственост, простиращ се по продължение на границата и дувара със съседния имот. В рова били положени ВиК тръби, тръби за мръсен канал и други строителни елементи. Научили, че дупката в оградата и ровът били направени от ответниците, претендиращи да прокарват водопровод, мръсен канал и други комуникации през имота им без тяхно съгласие.

Заявяват, че осъществили кореспонденция чрез социална мрежа Уотсъп (WhatsApp) и имейли с ответниците, приканвайки ги да отстранят щетата на имота и да преустановят смущаването на упражняването на правото им на собственост.

Изпратени били две покани на 11.11.2024г. и на 25.11.2024г. за отстраняване на вредата 1 и преустановяване на вредоносното поведение. Всички опити на ищците за доброволно и законосъобразено разрешаване на породилия се спор не довели до правомерната реакция от ответниците и съответни на правото резултати. С оглед на гореизложеното за ищците съществувал правен интерес за осъждане на ответниците да извършат за своя сметка преустановяване на вредоносното поведение и възстановяване/отстраняване на причинените увреди, изразяващи се в поправка и възстановяване на разрушенията по заграждението (дувара) на имота, отстраняване на незаконно положените строителни елементи и комуникации, и запълване на изкопания в същия ров. Претърпените от ищците неудобства, стрес, безпокойство и притеснения, уплаха и страх, възмущение, породени от прикритото и противоправно посегателство на ответниците, арогантното им отношение спрямо извършеното от тях, както и причиненото в следствие на това нерегламентирано влизане в имота, пораждало правното основание за претендиране на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Молят съда да осъди ответниците да преустановят вредоносното въздействие/състояние на смущаване спокойното и необезпокоявано упражняване правото на собственост на ищците, изразяващо се в разрушаване на каменното ограждение (дувар) на имота им, прокопаване на ров по протежение на границата между двата имота и полагане на тръби и строителни елементи и да възстановят състоянието на имота им отпреди разрушенията, като отстранят за своя сметка от имота всякакви положени без тяхно съгласие строителни и комуникационни елементи, зарият изкопания ров и поправят загражденията (дувара) във вида им отпреди посегателството, както и солидарно да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. на Д. Д. Х. и 1000 лв. на К. Д. Х. за причинените им неудобства, стрес, безпокойство и притеснения, уплаха и страх, възмущение, породени от противоправното посегателство на ответниците, и причиненото в следствие на това нерегламентирано влизане в имота им.

В съдебно заседание на 23.06.2025г. е допуснато уточнение на петитума на исковата молба от страна на ищеца, като описаните заграждения (дувар) представляват частта от каменното огражение, дувар, в предната част на имота му към улицата с приблизителни размери 2 м. ширина и 1,5 м. височина, която претендират да бъде възстановена от ответниците. Както и претендират да бъде отстранен изкопа, който е в частта до къщата на ответниците между двата имота и поставените в него тръби и съоръжения. По отношение на искането относно декоративна ограда, която е била между двата имота, не желаят да бъде възстановявана.

Ответниците А. К. В. и З. Ж. В. в дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК са депозирали отговор, в който твърдят, че съгласно нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот *** били собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор *** със застроена площ 2 от 72 кв. м., както и всички трайни подобрения и насаждения в имота. Посочват, че била налице допусната грешка при одобряване на кадастралната карта по смисъла на закона по отношение на собствения им имот с идентификатор ***, изразяваща се в неточно отразяване на граница между него и съседния имот с идентификатор ***.

Твърдят, че границата на техния имот съвпадала с границата на поземления имот и винаги било така, като на нея бил изграден каменен дувар, който възприели като граница на имота при покупката на същия. Заявяват, че като граница на имотите следвало да бъде нанесен съществуващият дувар. Сочат, че били собственици на реална част от имота на ищците, която поР. грешка в кадастралната карта била неправилно включена в имот с идентификатор ***, като тази част била заключена между дувара между границите на имота и сградата с идентификатор *** и била с приблизителни размери около 0,60 см. широчина и около 6 метра дължина или около общо 4 кв. м. В тази връзка предявяват насрещен иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, който имал за предмет установяване на точното местоположение на имотната граница между два съседни имота, която била заснета неправилно в действащия кадастрален или регулационен план, въз основа на която била одобрена кадастралната карта. При уважаване на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР молят исковата молба да бъде счетена като недопустима. Алтернативно считат същия за неоснователен и недоказан. Твърдят, че противоправното действие не било осъществено, че не била налице причинно следствена връзка между твърдяното такова и претендираните неимуществени вреди.

Възразяват срещу иска и обстоятелствата, на които се основава.

Молят съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, че ответниците били собственици на реална част (около 4 кв.м.) от имота на ищците, като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно била заснета като част от имот с ***, вместо като част от имот с идентификатор ***, както и че при нанасяне на имотна граница между тези два имота била допусната грешка. Алтернативно молят съда да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата молба, с която се искало да преустановят вредоносното въздействие/състояние на смущаване спокойното и необезпокоявано упражняване правото на собственост на ищците, изразяващо се в разрушаване на каменно ограждение (дувар) на имота им, прокопаване на ров по протежение на границата между двата имота и полагане на тръби и строителни елементи, както и да възстановят състоянието на имота отпреди разрушенията, като отстранят за своя сметка всякакви строителни и комуникационни елементи, да закрият изкопания ров и да поправят загражденията (дувара) във вида му отпреди строителството, както и да им заплатят обезщетение за неимуществени вреди.

С допълнителна молба от 13.03.2025г. уточняват, че частта от 4 кв. м. от имота на ищците, на която били собственици, била заключена между каменния дувар и сградата с идентификатор *** и била отразена в червен цвят на представената скица 3

№ ***г.

С определение от 18.03.2025г. съдът е приел за разглеждане предявения насрещен иск.

В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците по насрещната искова претенция Д. Д. Х. и К. Д. Х., в който се посочва, че предявеният иск е принципно допустим, но го оспорват, като неоснователен. Признават, че ответниците по първоначалния иск и ищци по насрещния били собственици на поземлен имот с идентификатор ***, като същият бил отразен в кадастралната карта от 962 кв. м. Заявяват, че каменният дувар, признат с отговора/ насрещния иск за граница между имотите бил разрушен от ответниците по първоначалния иск и там бил изкопан от тях огромен ров, в който те извършили полагане на тръби и други елементи. Тези действия надхвърляли като мащаб и площ многократно твърдените площи в насрещния иск от 60 см. ширина и 6 м. дължина или 4 кв. м. и били засегнали чувствително имота им. И обратно, ако те били изкопали само собствения си имот и положили там елементите защо било нужно да се извърши разрушаване на дувара между имотите и към улицата и съществуващата там врата и били нахлули в имота на първоначалните ищци, като издебнали отсъствието им.

На следващо място оспорват твърдените площи в насрещния иск 60 см. ширина и 6 м. дължина или 4 кв.м. площ, тъй като същите били неистинно и изкуствено съчинени и манипулирани единствено за целите на насрещния иск. Неверни били и твърдения, че границата между имотите на отговаряла на отразената в кадастралната карта.

Доказателство за обратното било съвпадането на площта на поземления имот на ответниците по настоящата кадастрална карта и по стария план – 962 кв. м. Видно от предходния план от 1939 г. кадастралната граница между двата имота съвпадала с одобрената кадастрална карта и скосявала (навлизала навътре) по направлението север – юг в имота на ответниците. Претендира разноски.

В съдебно заседание на 29.09.2025г. бе допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК на предявения насрещен иск, като същият да се счита предявен за 7,2 кв. м.- 9м. дължина и 80 см. ширина.

Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба № ***г. на нотариус М. М., рег. № *** на НК, на 11.03.2015г. ищците Д. Д. Х. и К. Д. Х. придобили при равни права недвижим имот, находящ се в ***, а именно : поземлен имот с с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, целият с площ от 3 158 кв. м., при граници : улица, ПИ с идентификатор ***, *** и ***, заедно с построените в този имот двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 69 кв. м. с идентификатор ***.1, едноетажна селскостопанска сграда със 4 застроена площ от 65 кв. м. с идентификатор ***.2 и двуетажна селскостопанска сграда със застроена площ от 60 кв. м. с идентификатор идентификатор ***.3 с всички подобрения и трайни насаждения в имота.

Ответниците се легитимират като собственици на недвижим имот, находящ се в ***, а именно : поземлен имот с с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, целият с площ от 962 кв. м., при граници : ПИ с идентификатор ***, ***, ***, *** и ***, заедно с построените в този имот двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м. с идентификатор ***, който са придобили на ***г. по силата на нотариален акт за покупко-продажба № ***г. на нотариус М. М., рег. № *** на НК.

От представената скица № ***г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – *** е видно, че поземен имот с идентификатор * * * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дряново, с площ 962 кв., трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план : ***, при граници и съседи: ПИ с идентификатор ***, ***, ***, *** и ***.

По делото е представено удостоверение за идентичност на урегулирани поземлени имоти изх. № ***г., видно от което поземлен имот с идентификатор *** е частично идентичен с урегулиран поземлен имот *** по реулационния план на с. С..

По делото в съдебно заседание на 22.07.2025г. са разпитани като свидетели Р. Р., Т. П., Д. Л. А., Е. Р. и М. М.. От разпита на свидетелите не се събраха данни кога и от кого е построена оградата между имотите на страните. От разпита на св. Р., се установява, че като служител на В и К Габрово установил теч в имота на ищците през лятото на 2024г. Успял да отстрани теча, като прекъснал тръбата към съседния имот и я затапил в шахтата. Изградено е ново отклонение от служители на В и К, което стигнало до оградата на ищците, която била повредена. Св. П. посочи, че през м. август 2024г. ищецът се свързал с него, за да го уведоми за спукана тръба. Понеже навремето това били два братски имота, инфраструктурата на В и К преминава през гР.ната на единия имот и захранва другия имот. Ищецът бил афектиран от присъединяване на съседния имот към водопровода чрез отклонение, с което той не бил съгласен. Това присъединяване, което се е случило, когато го е нямало в имота, било синхронизирано с В и К Дряново. От показанията на св. А. е видно, че наглеждал котките на ищците, докато отсъстват. Един ден отишъл до къщата и видял много голям изкоп, който бил направен до стената на съседната къща. Направил снимки и ги изпратил на ищеца. Това се отразило на ищеца много разстройващо, но афектирало съпругата му повече. Св. Р. заяви, че видял теча в имота на ищците. По-късно човек, който работел в неговия имот, използвал трактора си, за да се изкопае тръба до имота на ответниците. Св. М. твърди, че познава имотите, тъй като е роднина на предишните 5 собственици на имотите, но не е влизал в имотите на страните по делото.