Определение № 799 от 11.03.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. П., 11.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20261720102431 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „***“ ЕООД чрез пълномощника юрк. Х. срещу С. Л. С. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество съществуват вземания против ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 854/2025 г. по описа на Районен съд – ***.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От електронното копие на ч.гр.д. № 854/2025 г. по описа на Районен съд-*** се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 498/24.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. Л. С..

Съобщението с препис от заповедта за изпълнение, изпратено до длъжника на посочения в заявлението адрес: ***, е върнато с удостоверяване, че адресът е посетен на 28.11, 08.12, 21.12 и 08.01.2026 г., но не е намерен никой; на оставени известия не се отзовават лица за получаване на съдебните книжа.

На 09.01.2026 г. е изпратено съобщение на същия адрес заедно с уведомление по чл. 47 ГПК, върнати с удостоверяване, че адресът е посетен, но не е намерен никой. Залепено е уведомление на 13.01.2026 г. на пътната врата на ***. До 02.02.2026 г. не се явяват лица за получаване на съдебните книжа.

От извършената справка в НБД „Население“ е видно, че уведомлението е залепено на регистрирания постоянен адрес на длъжника, съвпадащ с настоящия му адрес.

При извършената служебна справка е установено, че длъжникът има действащ трудов договор с „***“ ЕООД, където е изпратено съобщение на 09.01.2026 г. Съгласно удостовереното в разписката "на адреса няма фирмена табела и служители на търсената 1 фирма; на адреса е фирма ЗД Инстинкт като наемател, поради което връщам в цялост".

На 04.02.2026 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съобщението за което му е връчено на 11.02.2026 г.

На 09.03.2026 г. през ЕПЕП заявителят е подал искова молба за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 854/2025 г. по описа на Районен съд – ***, въз основа на която е образувано настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, по следните съображения:

Според разясненията, дадени в т.10а от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът в установителния процес, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Допълнено е, че преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, в сила на 24.12.2019 г., съдът указва на заявителя да предяви иск, когато връчването е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса с посочване на източника на информация в съобщението. Т.е. искът за установяване на вземането е допустим, когато връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, на който е връчена заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В случая, видно от справката в НБД „Население“, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на длъжника е: ***, по отношение на който по делото не са събрани данни, че той не живее. При това положение с изтичане на двуседмичен срок от залепване на уведомлението, извършено на 13.01.2026 г., съобщението с препис от заповедта за изпълнение се прилага като редовно връчено. С оглед липсата на възражение в срока по чл.

414 ГПК от връчването, заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Такъв не се констатира, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Настоящото производство се явява недопустимо, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Съгласно т. 13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

В конкретния случай, въпреки че настоящото производство следва да се прекрати и исковата молба да се върне като недопустима, заповедта за изпълнение не следва да се 2 обезсилва, тъй като е влязла в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 8182/09.03.2026 г. от „***“ ЕООД, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 02431 по описа за 2026 г. на Районен съд - П..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд П., в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3