Решение № 549 от 07.05.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Кюстендил, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20241520102273 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б против Х. И. И..

В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, в качеството си на заявител, депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.гр.д. № 1133/2024 г. от описа на Районен съд – Кюстендил. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение по депозираното заявление за суми, както следва: 3990,78 /три хиляди деветстотин и деветдесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева главница за доставена но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в обл. ***, общ. ***, гр. ***, ж. к. „***“, бл.***, вх. *, ет. *, ап. ***, инсталация 4000315545/аб. № 325358 за периода от м. 05.2021 г. - м. 04.2023 г.; лихва в размер на 466,06 /четиристотин шестдесет и шест лева и шест стотинки/ лева за периода 15.09.2022 г. до 29.02.2024 г.;

61,82 /шестдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ лева представляващи главница за дялово разпределение за периода от месец 05.2021 г. до месец 04.2023 г.;

11,98 /единадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ представляващи лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото. Заповедта за изпълнение не влязла в сила, поради което на осн. чл. 415 от ГПК и след указанията на заповедния съд, ищецът предявил иск за установяване съществуването на вземането си.

Твърди се, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, находящ се на адрес обл. ***, общ. ***, гр. ***, ж. к. „***“, бл.***, вх. *, ет. *, 1 ап. ***, бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, изготвени от последното и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Общите условия влизали в сила след едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневници и имали силата на договор между предприятието и клиентите, без да е необходимо изричното им приемане от последните. Действащите за процесния имот Общи условия обвързвали ответника в настоящото производство, който не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ). Съгласно чл. 33 от ОУ клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2 клиентите заплащали на дружеството обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.

Ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не погасявал задълженията си.

Контрагент на ищцовото дружество по договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по см. на чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ било „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД. След края на отоплителния период, последното дружество изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с действащите подзаконови нормативни актове, уреждащи материята.

Ето защо се поддържа искане съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Х. И. И. дължи и следва да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в обл. ***, общ. ***, гр. ***, ж. к. „***“, бл.***, вх. *, ет. *, ап. ***, а именно: 3 990,78 лв. /три хиляди деветстотин и деветдесет лева и седемдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща стойност на неизплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. - м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 466,06 лв. /четиристотин шестдесет и шест лева и шест стотинки/ - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 29.02.2024 г.; 61,82 лв. /шестдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ - главница за дялово разпределение за периода от месец 05.2021 г. до месец 04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 11,98 лв.

/единадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г.

Претендират се сторените в производството разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника.

При частично уважаване на исковата претенция се прави искане за компенсиране на разноските до размера на по-малкото задължение.

При наличие на предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК се иска постановяване на решение при липса на контрадикторност на процеса.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Х. И. И. е депозирал писмен отговор 2 чрез назначения му особен представител адв. В. Р. от АК - Кюстендил. Твърди се, че исковете са допустими, а по същество – неоснователни. Посочва се, че ответникът не оспорва, че е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в обл. ***, общ. ***, гр.

***, ж. к. „***“, бл.***, вх. *, ет. *, ап. ***, както и че жилището е било топлоснабдено в исковия период от месец 05.2021г. до месец 04.2023г. Заявява се обаче, че цената на предоставената от ищеца услуга е незаконосъобразно начислена.

Иска се съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Не е заявено противопоставяне на доказателствените искания на ищцовата страна.

В същия едномесечен срок не е постъпило становище от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество.

В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа исковата молба посредством предварително депозирана в този смисъл друга такава, а ответната страна, чрез особения си представител, оспорва иска по съображенията в отговора.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: обл. ***, общ. ***, гр. ***, ж. к. „***“, бл.***, вх. *, ет. *, ап. ***, е бил топлоснабден в рамките на процесния период, както и че същият е собствен на ответника по делото. Посоченото обстоятелство съдът е обявил за безспорно в проекто-доклада по делото, впоследствие същият обявен за окончателен, а същото се установява и от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. копие на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, находящ се на л. 14 и 15 от делото.

Видно от представеното на л. 16 удостоверение за идентичност, издадено от Столична община, р-н „***“ е, че бл. № * с посочени входове (какъвто е и номерът на блока на недвижимия имот, предмет на горепосочената прехвърлителна сделка с купувач ответника по делото) и бл. № ***в ж.к. „***“ (номера на блока на топлоснабдения имот) са идентични такива.

Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за този обект.

Липсва спор, а и се установява от представените писмени доказателства (Договор от 03.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал.2 от ЗЕ), че в изпълнение на задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ ищцовото дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

С Договор № 1492 от 05.11.2001 г., сключен с Етажната собственост на адрес гр.

***, ж. к. „***“, бл.***, вх. *, „Техем сървисиз“ ЕООД приело да извърши за потребителите в СЕС дялово разпределение на топлинна енергия, както следва: доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия; извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода (съгласно системата ХАЙЦТЕК, за разпределение на разходите за топлинна енергия, на формата ТЕХЕМ), вкл. издаване на обща и индивидуални сметки.

3

Решението за сключването на договора е обективирано в приложения на л. 21 и 22 от делото Протокол от 07.10.2001 г. на собствениците на адрес гр. ***, ж. к. „***“, бл.***, вх. *, като към същия е приложен списък с писменото съгласие на собствениците, представляващ неразделна част от протокола, сред които е положен за процесния апартамент подпис на лицето Г. И. (с фамилия идентична на ответника по делото).

Приобщени са и счетоводни документи, относими към размера на претенцията, както следва: съобщение към фактура № **********/31.07.2022г., съобщение към фактура № 1027952143/31.07.2023г., ведно със кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия, както и публикувани във в. „Монитор“ Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София – л. 36.

Представени от третото лице-помагач са индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния имот, представляващ аб. 325358, за процесния период и поконкретно, считано от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.

За изясняване на делото от фактическа страна е прието заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б. Й.. От същото се установява, че „Топлофикация – София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с тази, отразена в индивидуалните изравнителни сметки. Фирмата за дялово разпределение е извършвала отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове в материята, в т.ч. Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба NE-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. За процесния период същата е разпределяла на ответника прогнозна топлоенергия за отопление, както и за БГВ, като начислените на тази база суми впоследвтвие са изравнявани по изчислителен път, по дистанционен отчет и по визуален отчет, което е отразявано в индивидуални изравнителни сметки. Общият размер на задължението за главница (в т.ч. сума за отопление, суми за БГВ, както и вноски дялово разпределение) към 30.04.2023г. експертът е определил на 4065,56 лв., като разликата с претендираната сума възлиза на 12,96 лв. - сума неотразена в представените изравнителни сметки и справки на ищцовото дружество за процесния период. От заключението се установява също, че общият топломер е освидетелстван през 2008г., 2010г., 2012г., 2014г., 2016г., 2018г., 2021г. и 2023 г. В устно изложената пред съда част, експертът сочи на това в процесния имот да има три отоплителни тела, както и водомер за топла вода. За същия е осигуряван достъп след отчетните периоди като са отчитани измервателните уреди.

Разпределението на топлоенергия от сградната инсталация за имота е извършвано съобразно действащата нормативна уредба. Извършвано е изравняване на топлоенергията, която е начислена по отчет и тази, която е фактурирана по процесния период. Потвърждава и останалите си изводи, обективирани в изготвената експертиза.

От приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М. В., е установимо, че в процесния период няма данни за заплатени суми по партидата на ответника. На основание изравнителните сметки били издадени 2 фактури - № ********** с увеличение на задължението със 128,27 лв. и № 1022265889 – за намаляване на задължението със 141,23 лв. Компенсирано, намалението е с 12,96 лв. Изравнителните сметки са отразявани в Съобщение към съответната фактура. Изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение са отразени във фактура № ********** и № 1022265889 с дати на 4 плащане съответно до 16.10.2022г. и 01.09.2022г. на съответната година.