Решение № 260042 от 18.12.2020, Окръжен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ /18.12.2020г. гр.Търговище в името на народа

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав

На четиринадесети декември 2020 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН

СТОЙЧЕВ

БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар:Жоржета Христова като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№272 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника ”Енерго-Про Продаж-би” АД-гр.Варна, ЕИК *********, действуващо чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. М. против решение №94/01.09. 2020г., постановено по гр.д.№660/2019г. на Районен съд-Попово, с което на осн.чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на дружеството е установено, че ищецът Н.Д.Н. *** не му дължи сума в размер на 3 626.06 лв. по фактура №**********/20.06. 2019г., представляваща цената на ползвана ел.енергия за периода от 02.05.2019г. до 01.06.2019г. за обект в с.Ковачевец, общ.Попово, с абонатен №**********, като на ищеца са присъдени направените по делото разноски в размер на 145.04лв. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и отхвър-ляне на предявения иск.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от

ГПК процесуалният представител на въззиваемата страна-адв.Р.К. *** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата 3 626.06 лв. по фактура №**********/20.06. 2019г., представляваща цената на ползвана ел.енергия за периода от 02.05.2019г. до 01.06.2019г. за обект в с.Ковачевец, общ.Попово, с або-натен №**********, е обоснован с обстоятелствата, че начисленото количество не съответства на действително потребеното.

С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска с възражение, че отчитането на потребената през посочения едномесечен период ел.енергия е направено в съответ-ствие с нормативните изисквания.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Ищецът е потребител на енергийни услуги относно жилищен имот в с.Ковачевец, общ.Попово, с абонатен №**********, като за периода 02.05.2019г.-01.06.2019г. му е издадена фактура №**********/20.06.

2019г. за консумирано количество ел.енергия в размер на 14004 квтч дневна и 3358 квтч нощна енергия, на стойност 3 626.06 лв.

От назначената по делото техническа експертиза се установява, че отчитането на консумираната от абоната електроенергия се извършва визуално от инкасатор (или от абоната при самоотчет), като информа-цията се въвежда ръчно в терминално устройство, синхронизирано онлайн със сървъра, като данни за консумираната през процесния период електроенергия не могат да бъдат извлечени от паметта на електромера, тъй като същите са записват с натрупване.Количеството електроенергия по фактурата е разлика между стари и нови показания, но предвид харак-теристиките на обекта-къща с двор, такъв обем потребление е невъзмо-жен за едномесечния период от 02.05.2019г. до 01.06.2019г., тъй като за посочената консумация са необходими 102 денонощия и то при макси-мално натоварване.

При тези обстоятелства, посоченото задължение на потребителя не е установено по категоричен и несъмнен начин, в който смисъл е и регламентацията по чл.13, т.2 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и Съвета от 05.04.2006г., изискваща изготвянето на сметките на потребителите да е въз основа на реалното енергийно потребление.Още повече, в периода 02.07.2018 г. - 02.07.2019 г. средното месечно потребление за абоната е на стойност около 54.75 лв.Липсата на предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя за начисленото от ответника количество ел.енергия е достатъчно за уважаване на предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата 3 626.06 лв. и без да се изследват останалите доводи на страните.

Предвид горното, посоченото вземане на ответника спрямо ищеца не съществува, предявеният установителен иск е основателен, обжалва-ното решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

Разноски от въззиваемата страна не са претендирани и не следва да се присъждат.

Въз основа на изложените съображения, съдът

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №94/01.09. 2020г., постановено по гр.д.№660/2019г. о описа на Районен съд-Попово, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.