Решение № 814 от 22.12.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Горна Оряховица, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20234120102220 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В Районен съд гр. Горна Оряховица е на производство искова молба Р.

Р. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. З., ул. ****** и настоящ адрес: с. Върбица, общ. Горна Оряховица, ул. ****** , действащ чрез адв. Д. М., АК гр. Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. ****** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ******, с адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център Люлин- 6, ет. 2, представлявано от Б.Р., З.Д. и А.Б..

Ищецът сочи в исковата си молба, че срещу него била издадена Заповед № 344 за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 416/ 2022г. на Районен съд гр. Елена. Въз основа на заповедта бил издаден и изпълнителен лист. В посочените А. бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 581.43лева главница за неизплатено задължение по Договор за кредит № CASH – 04546967/ 13.05.2011г., лихва в размер на 549.57лева за периода 10.06.2011г. до 02.03.2012г., мораторна лихва в размер на 78.88лева за периода 01.07.2011г. до 26.10.2012г., както и разноски за водене на производството в размер на 125.00лева.

Ищецът сочи, че на 30.05.2023г. от ЧСИ Д.К. му е било връчено съобщение за образувано изп.д. № 1009/ 2022г. Със съобщението А. бил уведомен, че взискателят и ответник по делото е придобил чрез цесия от кредитора задължението му посочено в ч.гр.д. № 416/ 2012г. на РС Елена.

Претендираната по изп. дело сума била в общ размер на 4554.65лева – 581.43лева главница, 625.76лева лихва, 628.45лева неолихвяеми вземания, 125лева присъдени разноски, 155лева разноски по изпълнителното дело, 781.07лева такси по Тарифата към ЧСИ и 1657.94лева публични вземания.

1

Ищецът твърди, че едва на 30.05.2023г. е разбрал за издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение, както и за претенцията по издадения изпълнителен лист.

Ищецът счита, че са налице основания за недължимост на процесните суми , претендирани по изпълнителния лист в изпълнителното дело. Мотиви за това А. и защитата му намират в приложението на чл. 110 от ЗЗД , като се твърди, че е изтекъл петгодишният давностен срок. Началният срок, от който започвало да тече погасителната давност бил денят на издаване на изпълнителния лист – 28.12.2012г. Следващото валидно изпълнително действие било връченото на 30.05.2023г. съобщение за изпълнителното дело.

Ищецът твърди, че в периода 28.12.2022г. до 30.05.2023г. не са извършвани валидни действия , чрез който да се прекъсне давността по чл. 110 от ЗЗД.

Претендираните вземания по посоченото изпълнително дело на ЧСИ Колева били погасени по давност.

Ищецът иска да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че ищецът Р. Р. А. не дължи сумите 581.43лева главница за неизплатено задължение по Договор за кредит № CASH – 04546967/ 13.05.2011г., лихва в размер на 549.57лева за периода 10.06.2011г. до 02.03.2012г. , мораторна лихва в размер на 78.88лева за периода 01.07.2011г. до 26.10.2012г., както и разноски за водене на производството в размер на 125.00лева, предмет на изп.д. № 1009/ 2022г. на ЧСИ Д.К., образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.12.2012г. по ч.гр.д. № 416/ 2012г. на Районен съд гр. Елена.

Ищцовата страна претендира присъждане на разноски. Правят се доказателствени искания.

Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез юрисконсулт Т.Х..

Дружеството счита, че искът е процесуално допустим, но изцяло неоснователен. Ответникът сочи, че на 13.05.2011г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Р. Р. А. бил сключен Договор за кредит № CASH – 04546967. От страна на А. поетото задължение не било изпълнено и по молба на кредитора било образувано изп. д. № 759/ 2013г. на ЧСИ М.Г. въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 416/ 2012г. на Районен съд гр. Елена. В хода на това изпълнително производство били предприемани действия, всяко от които е прекъсвало погасителната давност. Първото такова действие била подадената пред ЧСИ Г. молба за образуване на изпълнително дело – на 22.10.2013г. На 08.01.2014г. съдебният изпълнител бил уведомен от ТД НАП за наличие на публично задължение, което било присъединено по делото. На 25.01.2016г. бил наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника. На 26.04.2016г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника при друг работодател. Насрочен е бил опис на движими вещи за 05.06.2016г., както и за 01.02.2017г. На 16.06.2016г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. На 31.01.2018г. бил наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „ЦКБ“ ЕАД. За 18.06.2018г. бил насрочен опис на движими вещи.

Делото е изпратено на ЧСИ Д.К. където е образувано изп.д. № 1009/ 2022г. При този съдебен изпълнител на 30.01.2022г. е присъединен ТД НАП 2

Велико Търново като кредитор. На 16.05.2022г. взискателят е депозирал молба за посочване на изпълнителен способ – справка от НАП за наличие на трудови договори и движимо/ недвижимо имущество, както и за налагане на запор. Алтернативно е поискано да се извършат описи на движими вещи. На 21.07.2022г. било входирано запорно съобщение до „Тера Текта“ ООД – работодател. На 31.03.2023г. била поискана справка от БНБ с искане за налагане на запори. Алтернативно отново е поискан опис на движими вещи.

На 17.05.2023г. били входирани запорни съобщения до „Инвестбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД. На 30.05.2023г. до длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение.

Ответникът счита, че всяко едно от посочените действия е прекъсвало давността, поради което същата не е изтекла. Наред с това дружеството приема, че не е нужно предприетия изпълнителен способ да е успешен, за да е прекъсната давността. Изводът за това следвал и от разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Ответникът сочи и съдебна практика, в подкрепа на твърденията си. Ответникът набляга и на съображения свързани с прилагането на ППВС № 3/ 18.11.1980г. и Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. по т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, както и посоченото в Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът сочи и представя доказателства, че е придобил чрез цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД вземането от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с който са прехвърлени вземанията по Договор за кредит № CASH – 04546967/ 13.05.2011г. дружеството сочи, че е направило всичко нужно да уведоми А. за извършената цесия на адреса му в гр. З., но съобщението се е върнало с отбелязване „заминал/ отсъства“. Алтернативно моли да се приеме, че уведомлението за цесия е връчено на А. в хода на настоящия процес.

Ответната страна иска постановяване на решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Прави се искане за присъждане на разноски. Взема се становище по доказателствените искания.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Не се явява и адв. Д. М..

Исковата молба се поддържа чрез изрична молба. Претендират се разноски, за които се представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от процесуалния представител на ответника.

Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД не изпраща представител. С изрична молба писменият отговор се поддържа. Иска се постановяване на решение, с което да се отхвърли предявеният иск.

Претендират се разноски, за които се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Процесуалният представител на ответната страна прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК.

От събраните доказателства се установи следното.

По делото се установи, а и не се спори от страните, че със Заповед № 344 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 15.11.2012г., по ч.г.д. 416/2012г. на Pайонен съд гр. Елена е разпоредено Р. Р.

А., ЕГН: **********, с адрес: гр. З., ул. ****** да заплати на „БНП Париба 3

Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ******, гр. София сумата 581.43лева главница по Договор за потребителски заем № CASH – 04546967/ 13.05.2011г., сумата от 549.57лева възнаградителна лихва за периода 10.06.2011г. до 02.03.2012г., сумата 78.88лева мораторна лихва за периода 01.07.2011г. до 26.10.2012г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.11.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от общо 125.00лева разноски за водене на производството. На 07.12.2012г. заповедта е била връчена на пълнолетен живущ на адреса на Р. А. – Ю. А. , брат на ищеца по делото. От материалите по посоченото ч.гр.д. № 416/ 2012г. се установява, че срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение няма подадено възражение в законоустановения срок. На 28.12.2012г. е издаден изпълнителен лист за посочените в заповедта суми.

След издаване на заповедта и изпълнителния лист на 07.11.2013г. е било образувано изп.д. № 759/ 2013г. по описа на ЧСИ М.Г., с района на действие ОС гр. Велико Търново. От представеното копие на делото се вижда, че производството е образувано по молба на дружеството и е представен изпълнителния титул. В молбата е поискано да се предприемат изпълнителни действия спрямо А. , като е посочило чрез пълномощника си, че възлага на съдебния изпълнител всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. На 04.12.2013г. е изготвена справка от имотния регистър за притежавани имоти от А.. На същата дата е направена справка и чрез Търговския регистър за извършвана от ищеца търговска дейност. Съдебният изпълнител е изискал справка от НОИ за трудовите договори сключени от Р. А., която е била изготвена на 06.12.2013г. С писмо от 16.12.2013г. до ОСЗ З. е поискана справка за наличие на декларирани земи и гори на името на Р. Р. А.. В отговор от 27.12.2013г.

ОСЗ З. е декларирало, че А. няма регистрирани земи и гори в информационната система на службата. Също на 16.12.2013г. е поискана справка от ОД МВР Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“ за регистрираните притежавани от А. МПС. Отново на 16.12.2013г. е изготвена призовка за принудително изпълнение , която не е била връчена на А..

Същата е била залепена на 07.01.2014г. на входната врата на адреса , като там са намерени живущи квартиранти, но не и А.. Изготвената справка за адресната регистрация към 04.12.2013г. е сочела, че Р. А. е с постоянен и настоящ адрес гр. З., ул. ******. С Удостоверение от 08.01.2014г. ТД НАП Велико Търново е посочила на съдебния изпълнител, че Р. А. има други задължения в размер на 1657.94лева, за които е образувано ИД № 9380/ 2002г., но не са налагани обезпечителни мерки. На 04.03.2014г. при ЧСИ М.

Г. е постъпило писмо от ОД МВР Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“, в което е удостоверено, че А. не притежава ППС. На 22.04.2015г. е изготвена нова справка от НОИ за наличните трудови договори на Р. А.. На същата дата е изготвена нова справка за адресната регистрация на ищеца, като същият не е променил адреса си - гр. З., ул. ******. С Резолюция от 19.05.2015г. е насрочен за 05.06.2015г. от 10:00часа до 18:00часа опис на движими вещи в дома на длъжника в гр. З.. На същата дата 19.05.2015г. е изготвена призовка за принудително изпълнение , с която А. е следвало да бъде уведомен за насрочения опис и оценка на движими вещи. На място, на 20.05.2015г., е установено, че къщата на адреса е заключена и необитаема. Събрани са били данни, че А. е бил там на квартира. Залепено е уведомление. На 04.06.2015г. е изпратено писмо до Община З., с което е поискана информация за 4 декларирани вещи и недвижими имоти на името на Р. А., вкл. и по наследство. На 05.06.2015г. е съставен протокол за опис на движимо имущество, в който съдебният изпълнител е посочил, че не е наложил запор на такова , поради това, че е намерил къщата заключена, необитаема.