Решение № 5452 от 24.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5452 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е.Й.К. като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело № 20231110207106 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „...” ЕООД, представлявано от управителя Д.С.К., чрез адв.К. М., против наказателно постановление /НП/ № К0056044/25.03.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция за област София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, против „...” ЕООД, представлявано от управителя Д.С.К., въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0056044/10.11.2021 г., за това, че „...” ЕООД, в качеството си на регистриран туроператор, съгласно Удостоверение за регистрация №РК-01-6362 от 02.04.2009 г., не е представило до 03.11.2021 г. на контролните органи изисканите документи и информация във връзка с осъществявания от тях контрол, с което на 04.11.2021 г. в гр.София е извършено нарушение на чл.221,ал.1 от Закона за туризма, поради това и на основание чл.83,ал.1 от ЗАНН, и чл.232,ал.2 и чл.221,ал.1,т.2 от Закона за туризма, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

В НП е написано, че проверката е извършена по повод постъпила в КЗП 1 жалба от г-жа К. относно неизпълнение на договор за туристически пакет №3745/09.08.2021 г. с „...” ЕООД, по програма „...“ за периода 06 - 10.10.2021 г., във връзка с което на 15.10.2021 г. от КЗП по електронен път е изпратена покана до управителя на дружеството, с която са изискани да бъдат представени до 22.10.2021 г. информация и конкретно посочени документи, касаещи жалбата и с оглед извършването на проверка по спазване на изискванията на Закона за туризма /ЗТ/, като поради непредставянето им до посочената дата, с писмо от 28.10.2021 г. такива са изискани отново да бъдат представени до 03.11.2021 г., което пак не е направено.

Съгласно НП нарушението е първо и инцидентно.

Недоволен от НП и наложената с него санкция „...” ЕООД, представлявано от управителя Д.С.К., чрез упълномощения адв.К. М., го обжалвал пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице, по следните съображения: оспорва се АУАН да е бил връчен на управителя на Дружеството; в НП е написано, че проверката е извършена на 03.11.2021 г., при която е установено, че на 11.02.2022 г. /т.е. 3 месеца по-късно/ е вписан нов управител на дружеството; в НП е написано, че на дружеството са изпратени покана по електронен път - на 15.10.2021 г. и писмо - на 28.10.2021 г., с които са изискани документи, но изпращане на покана по електронен път не предполага нейното надлежно връчване, като не са налице данни дали поканата и писмото са били получени от дружеството; предвид твърдението, че изисканите документи не са представени до двете определени дати, следва, че са налице две отделни нарушения и не става ясно за кое от тях дружеството е санкционирано; от НП не става ясно къде е следвало да се представят въпросните документи, от което да се изведе мястото на извършване на нарушението; не е посочено и коя норма и от кой нормативен акт е била нарушена; НП е връчен на служител на дружеството, който не е оправомощен за това; наложената санкция е в несправедлив размер и не е съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. В жалбата са изложени доводи и относно приложимостта в случая на чл.28 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното се иска отмяна на НП, както и присъждане на направените 2 по делото разноски.

По делото са приложени заверени копия на: Констативен протокол №К2722992/03.11.2021 г.; разпечатки на изпратените от КЗП до „...” ЕООД по електронен път на 15.10.2021 г., 28.10.2021 г. и 05.11.2021 г. покани; разпечатка на подадена от М.К. в КЗП по електронен път на 13.10.2021 г. жалба и прикачени към нея документи; заповеди относно компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощения адв.М., който пледира НП да бъде отменено, по съображенията, изложени в жалбата срещу същото и да бъдат присъдени направените по делото разноски, във връзка с което е представен и списък на разноските. Депозирани са и писмени бележки от адв.М..

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

Актосъставителя Илияна И. К. редовно призована не се явява. Във връзка с това и със съгласието на адв.М. са прочетени и така приобщени показанията й, дадени в съдебно заседание на 23.11.2022 г., при разглеждане на делото, водено под №9212/2022 г., по описа на СРС, от СРС-НО-97 състав, в които тя е повторила като цяло отразената в АУАН фактология.

Съдът кредитира събраните по делото в хода на съдебното следствие гласни доказателства /приобщените чрез прочитане показания на актосъставителя

К., които са ясни и непротиворечиви/ и писмените доказателства, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК, на които този съдебен състав дава вяра.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява с необходимата категоричност, че относно подадена от М.Р.К. в КЗП по електронен път на 13.10.2021 г. жалба относно неизпълнение на договор за туристически пакет №3745/09.08.2021 г. с „...” ЕООД, по програма „...“ за 3 периода 06 - 10.10.2021 г., с прикачени към нея документи /договор, програма и ваучер/, от инспектори при КЗП била извършена проверка, във връзка с която на 15.10.2021 г. била изпратила по електронен път до управителя на регистрирания туроператор „...” ЕООД писмена покана, с която били изискани да бъдат представени до 22.10.2021 г. информация и конкретно посочени документи /писмено становище по жалбата; предварителна писмена информация, предоставена на К.; договор за туристически пакет, сключен с К.; ваучер за настаняване; договор с транспортна фирма; удостоверение за регистрация на туристическа дейност; застраховка „..“/, касаещи жалбата и с оглед извършването на проверка по спазване на изискванията на ЗТ, каквито не били представени до посочената дата, във връзка с което на 28.10.2021 г. същите били изискани отново да бъдат представени до 03.11.2021 г., което пак не било направено. За така извършената проверка и резултата от нея бил съставен Констативен протокол №К-2722992/03.11.2021 г. С оглед преценката, че с горепосоченото „...” ЕООД е извършило нарушение на чл.221,ал.1 от ЗТ, по електронен път на 05.11.2021 г. до управителя на Дружеството била изпратена покана да се яви /или упълномощено от него лице/, на 10.11.2021 г. в КЗП, за съставяне на АУАН, но поради неявяване на поканения, на „...” ЕООД бил съставен на 10.11.2021 г. АУАН в отсъствие на представляващ го, който бил връчен на 11.02.2022 г. Въз основа на АУАН на 25.03.2022 г. било издадено обжалваното НП, което било получено за „...” ЕООД на 14.06.2022 г. и обжалвано от същото с изпратена по пощата на 24.06.2022 г. жалба.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в законово посочения 14-дневен срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е. жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна единствено относно приложимостта в случая на чл.28 от ЗАНН.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез 4 допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно чл.221,ал.1 от ЗТ „При недопускане на длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или при непредставяне на контролните органи на изискани документи или информация на съответното лице, извършващо дейност в обекта“, се налага административно наказание, като в т.1 и т.2 са посочени размерите му /1. - глоба от 500 до 2000 лв.; 2. - имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв./.

Доказателствата по делото обосновават с необходимата категоричност правния извод, че от обективна страна „...” ЕООД е извършило на 04.11.2021 г. в гр.София нарушение на чл.221,ал.1 от ЗТ, защото не е представило до 03.11.2021 г. включително на контролните органи при КЗП изисканите документи и информация във връзка с осъществявания от тях контрол по постъпилата в КЗП жалба от К. срещу Дружеството.

На практика жалбоподателят не оспорва и не отрича нарушението.

Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът за субективната съставомерност на административно правния деликт не следва да бъде изследван.

Съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка не се установиха причини атакуваното НП да бъде 5 отменено като незаконосъобразно, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и на материалния закон, които да са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството. Вярно е, че в НП /и АУАН/ не е изведен конкретен диспозитив на нарушението, какъвто следва да има, но наказаното лице се защитава по фактите, а в обстоятелствената част на НП /и АУАН/ са отразени всички съставомерни фактически обстоятелства на така описаното нарушение, поради което и не е нарушено правото на защита на наказания.

Съдът може да направи аргументирана преценка, че НП е издадено и АУАН е съставен от съответно оправомощен за това орган, предвид наличните по делото доказателства в тази насока.

Независимо от изложеното до тук, обаче, от друга страна, в конкретния случай съдът приема за приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай, относно така описаното в НП нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС: преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в случая. Това е така, защото в НП е посочено, че това нарушение е първо и инцидентно за Дружеството. Отделно от това, не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че съгласно налични по делото доказателства /епикризи/, към периода на извършване на проверката от КЗП, управителят на „...” ЕООД е имал сериозни здравословни проблеми.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че „...” ЕООД 6 не следва да бъде санкционирано по административен ред за нарушението, предмет на това производство, тъй като последното може да се приеме за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

В разглеждания казус съдът счита, че е достатъчно до жалбоподателя „...” ЕООД да бъде отправено предупреждение, че при следващо нарушение от същия вид, както посоченото в НП /по чл.221,ал.1 от ЗТ/, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, ще бъде санкциониран. Такова предупреждение, наред с повдигането на административно обвинение спрямо „...” ЕООД за така констатираното нарушение чрез съставянето на АУАН, по мнението на съда би постигнало в пълна степен целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече да предупреди и превъзпита дееца към спазване на установения правен ред, с оглед недопускане на бъдещи административни нарушения.