Решение № 1265 от 31.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100508476 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение от 17.03.2021 г. по гр.д.№ 65198 по описа за 2017 г. на СРС, Второ ГО, 71-ви състав се :ОСЪЖДА В. С.И.., в качеството й на наследник по закон на И.Б. И.., поч. на 25.04.2016г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 654,85 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.04.2015г., в т.ч. сума по изравнителни сметки, отразени в обща фактура № 0065102607 от 31.07.2015 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*********, ведно със законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от 1240,57 лв., съгл. обща фактура № 0056109740 от 31.07.2014г. за отоплителен сезон 01.05.2013г.-30.04.2014г. и за периода м.05.2014г.-м.07.2014г., като погасен по давност; сумата от 8 лв.,представляваща цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.05.2015г., ведно със законна лихва от 15.09.2017г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от 14,12 лв. за периода м.05.2014г.-м.06.2014г., като погасен по давност; като ОТХВЪРЛЯ изцяло като недоказани исковете по чл. 86 ЗЗД за 1 законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2014г. до 01.09.2017г. в размер на 274,59 лв., както и за законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 3,66 лв. за периода 15.08.2014г. до 01.09.2017г.;

ОСЪЖДА К. И.И.., в качеството й на наследник по закон на И.Б. И., поч. на 25.04.2016г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 654,85 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.04.2015г., в т.ч. сума по изравнителни сметки, отразени в обща фактура № 0065102607 от 31.07.2015г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, ведно със законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от 1240,57 лв., съгл. обща фактура № 0056109740 от 31.07.2014г. за отоплителен сезон 01.05.2013г.-30.04.2014г. и за периода м.05.2014г.-м.07.2014г., като погасен по давност; сумата от 8 лв.,представляваща цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.05.2015г., ведно със законна лихва от 15.09.2017г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от 14,12 лв. за периода м.05.2014г.-м.06.2014г., като погасен по давност; като ОТХВЪРЛЯ изцяло като недоказани исковете по чл. 86 ЗЗД за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2014г. до 01.09.2017г. в размер на 274,59 лв., както и за законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 3,66 лв. за периода 15.08.2014г. до 01.09.2017г.;

ОСЪЖДА С.И.. ИВ., в качеството на наследник по закон на И.Б. И., поч. на 25.04.2016г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 654,85 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.04.2015г., в т.ч. сума по изравнителни сметки, отразени в обща фактура №0065102607 от 31.07.2015г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*********, ведно със законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от 1240,57 лв., съгл. обща фактура № 0056109740 от 31.07.2014г. за отоплителен сезон 01.05.2013г.-30.04.2014г. и за периода м.05.2014г.-м.07.2014г., като погасен по давност; сумата от 8 лв.,представляваща цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.05.2015г., ведно със законна лихва от 15.09.2017г. до изплащане на вземането, като 2

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от 14,12 лв. за периода м.05.2014г.-м.06.2014г., като погасен по давност; като ОТХВЪРЛЯ изцяло като недоказани исковете по чл. 86 ЗЗД за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2014г. до 01.09.2017г. в размер на 274,59 лв., както и за законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 3,66 лв. за периода 15.08.2014г. до 01.09.2017г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, подадена от В. С.И.., К. И.И.. и С.И.. ИВ., ответници пред СРС.

Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца срещу въззивниците /ответници/ са уважени.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение. По делото ставало ясно от събраните доказателства, че имота собственост на ответниците не е идентичен с този по исковата молба. Същият бил закупен по време на брака поради което квотите посочени от ищеца не отговаряли на тези по ЗН. Наред с това имотът бил закупен чрез банков кредит. Счита, че след като между страните не било налице облигационно отношение, без значение било, че възражението в този смисъл било направено след срока за отговор по исковата молба. В този смисъл решението на СРС било несправедливо. Освен това СРС не взел предвид всички представени по делото доказателства.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в частта, в която са уважени претенциите на ищеца /пред СРС/ и да постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД е постъпил отговор в който се излага становище, че въззивната жалба е неоснователна. Претенциите му били доказани. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивниците са били уведомени на 26.03.

2021 г. Въззивната жалба е подадена на 09.04.2021 г.; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

3

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

В частта, в която с първоинстанционното решение са отхвърлени претенциите на ищеца, решението като необжалвано е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно.

По основателността на въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните са обвързани от облигационно отношение- ответниците били наследници по закон на И.Б. И., който бил собственик на процесния топлоснабден имот с аб.№ 274970. След смъртта му наследството било открито. Ответниците не били оспорили факта на приемане на наследството.

Квотите им в съсобствеността били равни- по 1/3 ид.ч. на всеки по арг. От чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН. Затова ответниците били станали клиенти на ищцовото дружество. Не било спорно, че процесния имот е топлофициран.

Претенцията на ищеца за периода м.05.2014 г.- м.04.2015 г. била доказана за сумата в размер на 3721,70 лв. Възражението за погасяване на вземанията на ищеца по давност е приета за частично основателна- за периода м.05.2014 г.м.07.2014 г, тъй като исковата молба била подадена на 15.09.2017 г. С оглед погасяването на главниците за този период, то погасени били и лихвите за забава. Непогасени били вземанията на ищеца за периода м.08.2014 г.м.04.2015 г., които изчислени по реда на чл.162 ГПК възлизали в размер на 1964,55 лв. или по 654,85 лв. дължимо от всеки един от ответниците.

Главницата е присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Относно лихвата за забавено издължаване на главниците, които не са погасени по давност, СРС е приел, че ищеца не е ангажирал доказателства за изпадането на потребителите на ТЕ /ответници/ в забава и претенцията за лихва за забава за периода 15.08.2014 г.- 01.09.2017 г. е отхвърлена. Относно стойността на услугата за дялово разпределение СРС е приел, че същата не е оспорена по размер. Тя се дължала от потребителите на ТЕ. За периода пред м.08.2014 г.

4 това вземане било погасено по давност. Непогасената част от това вземане възлизала на 24,01 лв. или по 8 лв. за всеки един от ответниците. Главницата също е присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. По отношение на лихвата за забавено плащане на стойността на услугата дялово разпределение е прието, че е приложимо правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД. Ищецът не ангажирал доказателства, че е поканил ответниците и затова искът следвало да бъде отхвърлен изцяло.

По доводите във въззивната жалба:

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр.с чл.150, ал.1 ЗЕ.

Съгласно чл. 133 ГПК когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността да упражни тези права по-късно.

Следователно преклудирането на процесуалните права на ответника настъпва с изтичане на срока за отговор, арг. от чл. 133 ГПК В конкретния случай в срока по чл.131 ГПК ответниците са направили единствено възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност.

В срока по чл.131 ГПК нито е оспорено наличието на облигационно отношение, нито идентичността на имота, предмет на исковата молба с притежавания от тях, нито е оспорен размера на ищцовите претенции.

По арг. от чл.133 ГПК всички останали възражения с изключение на направеното в срока възражение за погасяване по давност са преклудирани и не подлежат на разглеждане.

Възражението за погасяване на вземанията по давност е прието за частично основателно. В частта в която претенциите на ищеца са отхвърлени решението като необжалвано е влязло в сила.

Първоинстанционното решение е постановено при обсъждане на събраните по делото доказателства и при правилна преценка относно спорните и безспорни факти по делото.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в 5 обжалваната му част първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.

Пред въззивната инстанция:

При този изход на спора на въззивниците разноски не се следват, а и такива не са направени.

Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за юриск.възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лв. за процесуално представителство.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.03.2021 г. по гр.д.№ 65198 по описа за 2017 г. на СРС, Второ ГО, 71-ви състав, в частта, в която се: ОСЪЖДА В.

С.И.., в качеството й на наследник по закон на И.Б. И.., поч. на 25.04.2016г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 654,85 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.04.2015г., в т.ч. сума по изравнителни сметки, отразени в обща фактура № 0065102607 от 31.07.2015 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*********, ведно със законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането; ОСЪЖДА К.

И.И.., в качеството й на наследник по закон на И.Б. И., поч. на 25.04.2016г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 654,85 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.04.2015г., в т.ч. сума по изравнителни сметки, отразени в обща фактура № 0065102607 от 31.07.2015г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“******* ап. № 11, ведно със законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането; ОСЪЖДА С.И.. ИВ., в качеството на наследник по закон на И.Б. И., поч. на 25.04.2016г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 654,85 лева, представляваща стойност 6 на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.04.2015г., в т.ч. сума по изравнителни сметки, отразени в обща фактура №0065102607 от 31.07.2015г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*********, ведно със законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането кактои в частта за разноските.