Решение № 284 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от Велина Дублекова Търговско дело № 20255300900053 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ.

Ищцата М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С. *****, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Д.“ № 1, да й заплати обезщетение за претърпени, в резултат на настъпило на ****г. в гр. С., ПТП, неимуществени вреди в размер на 61 000 евро, ведно със законната лихва считано от 30.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковата претенция се основава на твърденията, че на ****г. в гр. С., на пешеходна пътека на бул. „***“ (в района на ****) е настъпило ПТП, причинено от виновно и противоправно поведение на водача на МПС марка и модел „Нисан Примера“ с рег. № ***** С. А. С.. Ищцата твърди, че е предприела пресичане на пътното платно, като е вървяла със спокоен ход, по пешеходната пътека, успяла е да премине първата лента за движение и е навлязла в лентата, в която се е движел автомобила, управляван от С. А. С., достигнала до средата на пътната лента и била блъсната от същия с предната му част. В резултат на описаното ПТП е претърпяла травматични увреждания, описани в исковата молба. След пътния инцидент е настанена за лечение в УМБАЛ „Св. Г.“ – гр. П., където е поставена диагноза „Счупване на пубиса 1

/закрит/. Фрактура пелвис. Други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза.“ На 16.09.2024г. на ищцата е извършена оперативна интервенция – закрито наместване на фрактурата на пубисната кост без вътрешна фиксация. Изписана е на 18.09.2024г. с препоръки за медикаментозно и домашно лечение- леглови режим за 45 дни. Ищцата твърди, че след като спазвала постелен режим на лечение в продължение на около три месеца, при вертикализация на нейното тяло, същата усетила силни болки в таза, десния долен крайник и левия горен крайник, като болките и лечението продължават и до сега. Ищцата твърди, че възстановителният процес протича бавно и продължително, същата изпитва болки и страдания и ежедневни затруднения в бита, които водят до негативни последици върху психическото й състояние. Твърди, че трудно преодолява стреса, предизвикан от пътното произшествие. Ищцата твърди, че управляваното от С. А. С. МПС е застраховано при ответното дружество, като към датата на процесното ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че е отправила извънсъдебна претенция към ответното дружество на 05.12.2024г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, образувана е преписка по щета, като към настоящия момент от застрахователното дружество не са изплатили обезщетение.

Ответникът в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът заявява, че не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка и модел „Нисан Примера“ с рег. № *****, валидна към датата на пътния инцидент. Ответникът оспорва механизма на процесното ПТП, оспорва вината на водача на л.а. марка и модел „Нисан Примера“, оспорва ищцата да е получила описаните в исковата молба травматични увреждания, оспорва твърденията за настъпили психологически/ психически последици, за липса на пълно възстановяване към настоящия момент, както и твърденията за продължителност на възстановителния процес. Релевира възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е прекомерно завишено, в противоречие с принципа за справедливост, както и че не отговаря на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Реливира възражение за съпричиняване, като твърди, че ищцата е предприела неправилно пресичане 2 на пътното платно, на нерегламентирано за целта място, без да съобрази приближаващия автомобил.Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва като неоснователна по съображения за неоснователност на главните искове.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба. Поддържат се твърденията в исковата молба относно обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, както и твърденията за претърпени травматични увреждания от ищцата и във връзка с тях настъпилите имуществени вреди, както и направените доказателствени искания. Оспорват се направените от ответника възражения като неоснователни, по аргументи, изложени в допълнителната искова молба.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба. Поддържат се направените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения, както и направените доказателствени искания.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника С. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*****.

С писмено становище третото лице оспорва иска. Оспорва описаната от ищцата фактическа обстановка, като твърди, че ищцата е изскочила внезапно на пътя пред автомобила, оспорва процесното ПТП да се е случило на пешеходна пътека, като твърди, че е в района на пешеходна пътека. Твърди, че няма вина за настъпилото ПТП, както и че не употребява амфетамини или други упойващи вещества.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

С доклада по делото е прието за безспорно между страните наличието на валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество за л.а. марка и модел „Нисан Примера“ с рег. № *****, валидна към датата на процесното ПТП (валидна за периода 14.12.2023г. – 13.12.2024г.).

3

Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

От представения препис от присъда № 3/ 17.03.2026г., постановена по НОХД № 24/ 2026г.. по описа на Районен съд - Карлово, се установява, че С.

А. С. е признат за виновен за това, че на ****г., в гр. С., при управлението на л.а. модел „Нисан Примера“ с рег. № *****, е нарушил правилата за движение и по непредпазлИ.ст е причинил средна телесна повреда на М. Р. Д., изразяваща се в счупване на таза- дясното крило на кръстеца и долния клон на срамната кост вдясно, счупване на напречния десен израстък на 5-ти прешлен, което е довело до трайно затрудняване на движението на долните крайници и трайно затрудняване на снагата, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Не се установява при управлението на МПС по време на настъпване на процесното ПТП С. А. С. да е употребил амфитамини.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани писмени и гласни доказателства – медицинска документация, заключение по допусната СМЕ (първоначална и повторна) и свидетелски показания – разпитан е свидетелят Ж. Д. /с. на ищцата/.

От медицинската документация и от заключението на в.л. м. се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: фрактура на таза – фрактура на пубисната кост вдясно, дясно крило на сакрума, и фрактура на страничния израстък на 5-те лумбален прешлен. Проведено е неоперативно лечение – чрез леглови режим за 45 дни, последвано от раздвижване с помощни средства до 5 месеца, и използване на обезболяващи. Периодът на възстановяване на такъв вид увреди, като се съобрази и възрастта на ищцата, е 90-100 дни, в който период се включва зарастване и раздвижване (според заключението на повторната СМЕ по литературни данни периодът на възстановяване може да продължи до 9 месеца). Ищцата е изпитвала болки със силно изразен характер, като болките са намалявали бавно с времето. Страданията, които е изтърпяла ищцата, са били силно изразени поради продължителността на лечението, невъзможността за придвижване без помощни средства и обслужване по време на лечението.

От свидетелските показания се установява, че ищцата е била на легло 4 около три месеца и половина, без да може въобще да става. Оплаквала се е от силни болки и е приемала обезболяващи. През този период ищцата се е хранела, обличала и преобличала в леглото, с помощта на свидетеля и на с. на свидетеля. До тоалетна се е придвижвала с помощта на свидетеля и на инвалиден стол (свидетелят я вдигал на ръце, за да я сложи на стола и на тоалетната). с. на свидетеля е идвала през няколко дни да къпе ищцата. След това около месец и половина ищцата се е придвижвала с проходилка – до банята и до тоалетната. В продължение на пет месеца не е излизала от дома си.

Предявеният иск по чл. 432, ал.1 от КЗ против застрахователя е доказан по основание поради наличието на основните елементи от състава му: наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, деликт със всички елементи на неговия състав (виновно и противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях). В полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания вследствие на получените травматични увреждания.

При определяне размера на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди съдът съобрази следното:

При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на получените травматични увреждания съдът съобрази следните установени по делото обстоятелства: вида и характера на претърпените травматични увреждания (изброени погоре в мотивите); протеклият възстановителен период от около пет месеца; физическите болки, които е изпитвала ищцата (ищцата е изпитвала значителни болки и страдания, продължително време, поради наличие на счупен тазов пръстен и невъзможност за самообслужване), както и психическия стрес, който е преживяла; затрудненията и неудобствата, които е търпяла от счупването на таза; необходимостта в продължение на три месеца и половина да е на легло и да ползва чужда помощ при ходене до тоалетна и поддържане на лична хигиена, хранене и обличане; необходимостта в продължение на около месец – месец и половина да се придвижва с помощни средства – проходилка; обстоятелството, че в продължение на пет месеца не е напускала дома си. Същевременно съдът отчита факта, че след приключване 5 на оздравителния период ищцата е възстановена напълно. От събраните по делото доказателства не се установи причинно- следствена връзка между търпените от ищцата болки в областта на кръста, които продължават към момента, и процесното ПТП. От заключението на повторната СМЕ се установява, че изпитваните от ищцата болки в кръста, ставите и гръбнака са с дългогодишен характер. Ищцата страда от дегенеративна болест на гръбначния стълб, с давност около 15 години, най- изявена в областта на шийния и лумбалния гръбначен отдел. В обобщение експертизата посочва, че ищцата страда от хронична дегенеративна болест на гръбнака в областта на шията и кръста, изразяваща се в начална форма на ошипяване и стеноза на гръбначния канал и междупрешлените отвори в описаните области, като изпитваните от нея болки в кръста се дължи на т.нар дегенеративан болест на гръбнака.

С оглед на изложеното съдът приема за справедлив размер на обезвреда на неимуществените вреди от преживени болки и страдания от настъпилите травматични увреждания сумата от 40 000 евро, като до пълния предявен размер исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

При определяне размера, който ще се присъди на ищцата, следва да се разгледа и наведеното от ответника и от трето лице помагач възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищцата не е пресичала на пешеходна пътека.

Така наведеното възражения за съпричиняване, с оглед на събраните по делото доказателства, е неоснователно, тъй като с постановената присъда е прието, че деянието е извършено на пешеходна пътека. Следователно процесното ПТП е настъпило на пешеходна пътека, което е елемент от фактическия състав на престъплението. Поставеният въпрос се обхваща от задължителната сила на присъдата, обвързваща гражданския съд съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК.