Решение № 1456 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1456 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Я. В. Н. Д. при участието на секретаря Х.СЛ. С. като разгледа докладваното от Я. В. Н. Д. Административно наказателно дело № 20251110202326 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

Образувано е по жалба, подадена от Застрахователно дружество „Б.” АД, ЕИК *******, чрез адв. М. Г., срещу Наказателно постановление № Р-1020/22.01.2025г., издадено от изпълняващия правомощията на заместникпредседател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с която на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.

В жалбата се излагат твърдения, че правото на защита на жалбоподателя е засегнато от непосочването в АУАН на обстоятелствата, обуславящи квалифициращият признак „повторност” на нарушението, тъй като същия е посочен за пръв път в наказателното постановление. Жалбоподателят сочи също така, че не е налице повторност на нарушението, тъй като предходната санкция е наложена за нарушение на чл. 107 КЗ (отм.).

Твърди се, че са налице и други съществени процесуални нарушения, както и че датата на нарушението е определена неправилно. Релевират се съображения, че наложената санкция не съответства на целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, поради несъответствие с тежестта и характера на извършеното нарушение. Жалбоподателят твърди още, че извършеното административно нарушение се явява маловажно по 1 смисъла на чл. 28 от ЗАНН и че наказателният орган не е следвало да наложи административно наказание.

Жалбоподателят иска от съда да отмени атакуваното наказателно постановление, алтернативно санкцията, наложена по чл. 644 ал. 2 на КЗ да се преквалифицира на такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. Ответната страна, Комисия за финансов надзор, редовно уведомена, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно легитимирана страна, юридическо лице, на което е наложена имуществената санкция, срещу подлежащ на обжалване акт. Спазен е преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН, тъй като наказателното постановление е получено от жалбоподателя на 29.01.2025 г., а жалбата е подадена на 31.01.2025 г.

Като съобрази изложението от страните доводи и възражения и провери служебно законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Застрахователно дружество „Б*******” АД, ЕИК *******, е юридическо лице, регистрирано на територията на Р. Б., със седалище гр. София и адрес на управление район „Л.”, бул. „Д. Б.” № 87, осъществяващо застрахователна дейност.

С Наказателно постановление № Р-10-20/2024 г на изпълняващия правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” на дружеството била наложена имуществена санкция в размер 2000,00 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.

На 19.08.2024 г. в КФН, управление “Застрахователен надзор” постъпила жалба с входящ номер 91-02-7421/19.08.2024 г. от Д. Л. Ч.. Същата е послужила за иницииране на проверка от страна на КФН поради забавяне на изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП.

КФН започнала проверка по случая и изискала от застрахователя сведения с писмо с изходящ номер № 91-02-742/22.08.2024 г., включително становище по преписката по жалбата, както и заверено копие на документацията, съдържаща се в преписката. Отговор от застрахователя и изисканите становище и доказателства постъпили в КФН чрез писмо с входящ номер № 91-02-7421/29.08.2024 г.

След проверката и анализа на постъпилата документация било установено, че на 10.07.2024 г. в дружеството жалбоподател била регистрирана претенция за настъпило на 09.07.2024 г. пътнотранспортно произшествие между лек автомобил, чиито водач бил застрахован в 2 дружеството жалбоподател и автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, чийто водач бил Д. Л. Ч. в резултат на който автомобилът на последния бил увреден. Заведената претенция е била удостоверена с № 2410021463, на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между виновното за ПТП лице и дружеството жалбоподател, обективиран в застрахователна полица № BG/02/124000895389.

На 10.07.2024 г., заедно с претенцията, били предоставени и писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на вредите, както и за банковата сметка, по която да се изплати застрахователното обезщетение. На 10.07.2024 г. и на 19.07.2024 г. са извършени огледи на автомобила, въз основа на които са изготвени описи на констатираните нарушения. След 19.07.2024 г., от предявилия претенцията не били изисквани допълнителни доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията, съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ.

С доклад № 241002146301 от 24.07.2024 г. по щета № 2410021463 от 10.07.2024 г. била определена сумата на застрахователната премия – 241.30 лв., която била изплатена на 21.08.2024 г. с платежно нареждане с основание щета № 2410021463 на Делчо Любенов Чолаков.

След извършената проверка, М. В. С., на длъжност „Главен експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН, установила, че дружеството не се е произнесло в законовоустановения срок от 15 дни след постъпването на всички документи по заведена щета и така е нарушило задължението си по чл.

108, ал. 1 КЗ. Това нарушение било извършено на 10.08.2024 г. . За него бил съставен АУАН № Р-06-402 от 29.10.2024 г. от М. В. С..

Актът бил съставен в присъствието на свидетелите И.В. Л. и Д. И. Й. и упълномощен представител на дружеството. При представянето за запознаване с акта не били направени възражения. Срещу него не са постъпили и писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на посочения АУАН, на 22.01.2025 г., Д.И. Й., в качеството си на изпълняващ правомощията си на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издала атакуваното от жалбоподателя наказателно постановление № Р-10-20/22.01.2025 г., с което била наложена на дружеството имуществена санкция в размер 2000,00 (две хиляди) лева санкция за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, извършено в условията на повторност.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, а именно: Жалба с вх. № 91–01-10/31.01.2025 г., наказателно постановление № Р-10-2-/22.01.2025 г., АУАН № Р-06-402/29.10.2025 г., извлечение от ЕИС вх. н.

91-02-742/19.08.2024 г., заедно с жалба от Д.Л. Ч., писмо от КФН, изх. № 9102-742/22.08.2024 г., писмо до КФН, вх. № 91-02-742/292.08.2024, наказателно постановление №Р-10-3/10.01.2024 г., Решение № 1438 от 25.03.2024 г., по 3 н.а.х.д. №1711/2024 г на СРС, НО, 94 с-в, Заповед № 3-197/22.08.2024 на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, Решение № 572 от 19.08.2024 на КФН, двустранен констативен протокол от ПТП от 09.07.2024 г. между А. С.. и Д. Ч., застрахователна полица № BG/02/124000895389, Опис на щета №1 от 10.07.2024 г по полица № BG/02/124000895389, пълномощно, известие за доставяне, уведомление за необходими документи, доклад № 241002146301/24.07.2024 г.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото доказателства като еднопосочни и непротиворечиви, не установява основания за дискредитиране на което и да е от тях. Предвид това и предвид вътрешната непротиворечивост на доказателствената съвкупност, неин по-подробен анализ не се налага, от аргумент за противното на чл. 305 ал. 3 НПК.

Въз основа на посочената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

След извършена служебна проверка, съдът намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 647 ал. 2 КЗ, според който такъв орган е заместник-председателят на КФН, ръководещ управление

„Застрахователен надзор”.

Издалата

Наказателното постановление Д. И.Й.е оправомощена да изпълнява функциите на този орган с решение № 572 от 19.08.2024 г. на КФН, поради което се явява компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба от КЗ. АУАН също е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 647 ал. 1 КЗ. Същият е съставен от св.

М. В. С., на длъжност „Главен експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН, оправомощена да издава такива актове със заповед № 3-193/22.08.2024 г.

Цитираният АУАН и атакуваното наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в съответно в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото в документите се съдържат описание на нарушението с посочване на всички съставомерни последици от него, обстоятелствата, при които е извършено, както са отразени и нарушените законови разпоредби, без да има противоречия в двата акта относно отразените фактически обстоятелства и правната им квалификация.

Съдът не намира, че е допуснато процесуално нарушение поради непосочване на квалифициращият белег на нарушението “повторност” в АУАН. Този белег има отношение при определяне размера на наказанието и компетентен да го установи е административнонаказващият орган, а не съставителят на АУАН, който установява нарушението. В АУАН следва да се посочат, и са посочени, всички съставомерни признаци на нарушението, за които се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съдът счита, че признакът повторност, квалифициращ нарушението по чл. 644 ал. 2 КЗ не разкрива състав на отделно административно нарушение, а само диференцирана, по-висока административнонаказателна отговорност.

4

Следователно, въпреки непосочването на признака “повторност” на деянието в АУАН, правото на жалбоподателя да се запознае с обвинението против него и да организира защитата си в настоящия случай не е било ограничено.

Не са допуснати процесуални нарушения и при съставянето и предявяването на АУАН, с оглед разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал 1 от ЗАНН. Актът е бил съставен в присъствието на двама свидетели и представен за запознаване, както и приет без възражения от упълномощен представител на жалбоподателя срещу подпис.

Сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и издаване на наказателно постановление са спазени. АУАН е издаден на 29.10.2024 г., в тримесечния срок от нарушението, а постановлението - в шестмесечния срок от съставяне на акта.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя, поради което атакуваното наказателно постановление не следва да бъде отменено на това основание.

Възражението на жалбоподателя, че признакът „повторност” не може да се приложи поради акта, че предходно наложената с решение на съда санкция е такава за нарушение на чл. 107 КЗ (отм.), съдът намира за неоснователно, доколкото с разпоредбите на чл. 107, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 108, ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.) се урежда състав на едно и също нарушение. Още повече, че по делото е представено решение № 1438 от 25.03.2024 г., по н.а.х.д.

№1711/2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, в сила от 16.04.2024г., с което е потвърдено наказателно постановление № Р-103/10.01.2024 г. , с което е наложена имуществена санкция на основание чл.

644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, за нарушение на 108, ал. 1 КЗ на жалбоподателя. Последното е достатъчно да обоснове критериите на т. 52 от §1 от ДР на КЗ за повторно извършване, а именно, влязло в сила наказателно постановление за същото нарушение в срок 1 година до извършване на процесното нарушение.