Решение № 260354 от 02.10.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ в публично заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д. № 2507 по описа за 2019 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ

ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 124, АЛ. 1, ПР. 3 ОТ ГПК, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 464, АЛ. 1 ОТ ГПК.

С определение от 25.09.2019 г. СРС, 60 състав, е прекратил образуваното при него гр.д. № 2439 по описа за 2019 г. и е изпратил делото на СГС по подсъдност.

Ищците „М.-М.С.” ЕООД, ЕИК ******, чрез управителя М.К.К.

(по съпруг Т.), седалище и адрес: ***; М.К.К. (по съпруг Т.), ЕГН **********, с адрес ***, ат.З; Р.В.Т.А., ЛНЧ **********, с адрес ***, ат.З; З.К.К.,

ЕГН

**********, с адрес ***, и ЕТАЖНА

СОБСТВЕНОСТ НА УЛ. „******, всички ищци представлявани от процесуалния си представител адв. А.Т., САК, Съдебен адрес:***, офис „Е”; тел.: ******и GSM: ******, e-mail: ******@gmail.com, са предявили на 16.01.2019 г. искова молба срещу „Б.Е.П.” ООД, ЕИК ******и В.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***.

В исковата молба се поддържа, че ищците са взискатели по ИД №

20189250401089/ 2018 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч. (преобразувано от ИД № 20127830400029 по описа на ЧСИ И.Ч.) и присъединените към него ИД № 20189250401192 (преобразувано от ИД № 20127830400265 по описа на ЧСИ И.Ч.), ИД № 20189250401193 (преобразувано от ИД № 20127830400266 по описа на ЧСИ И.Ч.), ИД № 20189250401260 (преобразувано от ИД № 20127830400445), ИД № 20189250401261 (преобразувано от ИД № 20127830400446 по описа на ЧСИ И.Ч.) и ИД № 20189250401262 (преобразувано от ИД № 20127830400447 по описа на ЧСИ И.Ч.).

Длъжник по всички посочени по-горе изпълнителни дела е „Б.Е.П.” ООД. От образуването му до момента по ИД № 20189250401089/2018 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч. (преобразувано от ИД № 20127830400029 по описа на ЧСИ И.Ч.) са били извършени изпълнителни действия - публични продажби на имоти, собственост на „Б.Е.П.” ООД.

По ИД №

20178410400483/ 2017 г. по описа на ЧСИ Н.М.е бил продаден магазин, находящ се в сградата в гр. София, ул. „******, като ищците били конституирани като присъединени взискатели по това изпълнително дело и получили суми от разпределението по него.

Твърди се, че към настоящия момент, всеки от ищците има вземане срещу „Б.Е.П.” ООД, както следва:

„М.С.“ ЕООД - 1 438,97 лв.; М.К.К. (по съпруг Т.) - 1

253,21 лв.; Р.В.Т.А. - 1 253,21 лв.; М.К.К. (по съпруг Т.) и Р.В.Т.А. - 4 481,65 лв.; З.К.К. - 2

803,27 лв. и Етажна собственост на ул. ******- 8 849,76 лв.

На 17.12.2018 г. е бил предявен Протокол за извършено разпределение на постъпили суми по ИД № 20189250401089 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., видно от който на ответника В.К. е удовлетворено вземане в размер на 57 661,24 лв.

Със заделяне на горната сума за удовлетворяване на вземане на В.К. са останали неудовлетверени ищците, като общият размер на несъбраните техни вземания възлиза на 20 080,07 лв.

С настоящия иск и на основание чл.464 от ГПК ищците оспорват вземането на взискателя В.Б.К. срещу „Б.Е.П.” ООД, като считат същото за несъществуващо - привидно възникнало, невярно установено и погасено по давност.

Вземането на В.К. е оформено с Договор за заем от 26.04.2010 г. (без заверка на подписите и съдържанието) и Споразумение с нотариално заверени подписи per. № 425/ 22.02.2017 г. на И.Ю.— Помощник - нотариус при Нотариус К.К.. За обезпечаване на вземането по договора за заем има вписана договорна ипотека акт № 104, том II. per. №

11134, дело № 289/2010 г. на Нотариус Р.Д., вписан в СВ под вх. per. № 15816/26.04.2010 г., акт № 71, том X, дело № 8819/ 2010 г.

Въз основа на споразумението с нотариално заверени подписи от 22.02.2017 г. В.К. се снабдил със Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, издадени на 29.03.2017 г. по ч.гр.д. № 13030/2017 г. по описа на СРС, 143 състав. Образувано е ИД № 2017790040813/2017 г. по описа на ЧСИ Р.М., по което е издадено удостоверение по чл. 456 от ГПК.

Ищците считат Договор за заем от 26.04.2010 г. и Споразумение от 22.02.2017г. за привидни и абсолютно симулативни. Поддържат, че същите са сключени и оформени, за да създадат основание за наличие на вземане, каквото не съществува. Посочената в договора за заем сума не е била предоставена и това обстоятелство е известно и на двете страни - заемодател и заемател (сега ответници). Подписвайки договора за заем и споразумението, „Б.Е.П. ООД и В.К. са „симулирали” предаване на сума в заем и наличието на задължение.

В исковата молба се твърди, че заемна сума не е получавана от „Б.Е.П.“ ООД и доказателство за това е липсата на счетоводно отразяване на същата в годишните финансови отчети на дружеството за 2010 г. и следващите финансови години. Дружеството- длъжник не си е признало и не е показало в своето счетоводство нито задължението за връщане на заемната сума, нито задължението за възнаградителни лихви върху същата, нито задължението за неустойки.

В.К. не е предоставил посочената в договора за заем и споразумение от 22.02.2017 г. сума, косвено доказателство за което е липсата на деклариране на сумата по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ в годишните данъчни декларации за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

Дори и да се приеме, че съществува задължение по договор за заем от 26.04.2010 г., то същото не е лихвоносно и за него няма уговорена неустойка за неизпълнение. Това се установява от вписана за негово обезпечение договорна ипотека, в която не са посочени лихви и неустойки. По правило, ипотеката обезпечава и лихвите на вземането, стига в ипотечния договор изрично да е вписано, че вземането е лихвоносно.

Видно от споразумение от 22.02.2017 г., същото „удостоверява” задължения за възнаградителни лихви в размер на 81

000 лв. за периода от 26.04.2010 г. до 26.01.2017 г. и за неустойки в размер на 77 000 лв. за периода от 27.08.2010 г. до 26.01.2017 г., а заповедта за незабавно изпълнение е издадена за възнаградителни лихви в размер на 82 000 лв. за периода от 26.04.2010 г. до 26.02.2017 г. и неустойки в размер на 78 000 лв. за периода от 27.08.2010 г. до 26.02.2017 г., т.е. лихвите и неустойките са в размер, различен от основанието, послужило за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.

Вземането по договора за заем, както и тези за възнаградителни лихви и неустойки са погасени по давност. Падежът на задължението по договора за заем е 26.08.2010 г., като вземането се погасява с изтичане на 5-годишна погасителна давност. Вземанията за възнаградителни лихви и неустойки се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок от падежа. Обстоятелството, че длъжникът „Б.Е.П.” ООД не се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност, косвено доказва наличието на симулация и привидността на вземането.

Правният интерес на ищците от завеждане на настоящото исково производство за оспорване съществуването на вземането на В.К. срещу „Б.Е.П.” ООД е, че с включване на това вземане в Протокол за извършено разпределение от 22.11.2018 г., предявен на 17.12.2018 г., по ИД № 20189250401089 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., се увреждат имуществените им права. Увреждането е в размера на сумата от 20 080,07 лв., която представлява остатък от вземанията им, който при извършеното разпределение не им е предоставен поради зачитане правата на присъединения взискател К..

Ищците моля да бъде постановено решение, с което съдът да приеме за установено спрямо ответниците В.К. и „Б.Е.П.

ООД, че не съществува вземане на В.Б.К.,

ЕГН

**********, с адрес *** към „Б.Е.П.” ООД, ЕИК ******на стойност 20 080,07 лв. по договор за заем от 26.04.2010 г. и споразумение към него с нотариално заверени подписи от 22.02.2017 г., за което на взискателя К. са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, а В.К. е присъединен взискател по ИД № 20189250401089 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С молба от 07.02.2019 г. ищците чрез адв. А.Т. от САК са приложили по делото заверен препис от Удостоверение, издадено от ЧСИ Р.Г.-Ч. за размерите на вземанията на всеки един от ищците взискатели по ИД №

20189250401089/2018 г. (преобразувано от ИД № 20127830400029 по описа на ЧСИ И.Ч.) и присъединените към него ИД № 20189250401192 (преобразувано от ИД № 20127830400265 по описа на ЧСИ И.Ч.). ИД № 20189250401193 (преобразувано от ИД № 20127830400266 по описа на ЧСИ И.Ч.), ИД № 20189250401260 (преобразувано от ИД № 20127830400445), ИД № 20189250401261 (преобразувано от ИД № 20127830400446 по описа на ЧСИ И.Ч.) и ИД № 20189250401262 (преобразувано от ИД № 20127830400447 по описа на ЧСИ И.Ч.), с длъжник по всички дела „Б.Е.П.” ООД.

С молба от 18.09.2019 г. ищците чрез адв. А.Т., САК, са направили следните уточнения:

От името на ищците е оспорено съществуването на вземане в размер на 20 080,07 лв., представляващо част от вземане в размер на 260 000 лв., удостоверено с Договор за заем от 26.04.2010 г. и Споразумение към него с нотариално заверени подписи от 22.02.2017 г., за което на взискателя К. срещу „Б.Е.П.” ООД са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

С включване в разпределението по ИД № 20189250401089 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч. на вземане на К. срещу „Б.Е.П." ООД в размер на 57 661,24 лв., ищците са останали неудовлетворени за остатъчния размер на своите вземания общо в размер на 20 080,07 лв.

Както приема теорията и съдебната практика, с предявяване на иска по чл. 464 от ГПК се спира предаване на определената по разпределението сума на взискателя с оспореното вземане (в случая на В.К.). В зависимост от резултата по иска, тази сума или ще бъде предадена на „привидния кредитор” при отхвърлянето му или ще бъде разпределена между останалите взискатели при неговото уважаване.

С молба от 16.05.2022 г. ищците чрез адв. А.Т., САК, във връзка с Разпореждане № 261632/14.03.2022 г. за оставяне на исковата молба без движение с указание за посочване на сумата, за която се иска установяване несъществуването на вземането на В.К. по отношение на „Б.Е.П." ООД, уточняват следното:

В настоящото съдебно производство е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка чл. 464 от ГПК да се признае за установено, че не съществува вземане на В.Б.К. към „Б.Е.П." ООД в размер на 20 080,07 лв., представляващо част от вземане в общ размер на 260 000 лв., възникнало по Договор за заем от 26.04.2010 г. и Споразумение от 22.02.2017 г., за която сума са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13030/2017 г. на СРС, 143 състав, и която сума е включена в Протокол за разпределение от 22.11.2018 г. по ИД № 20189250401089 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч..

Към настоящия момент, неудовлетворените вземания (лихвоносни и за обикновени такси) на всеки от ищците (по ИД 1089/2018 г. и присъединените към него изпълнителни дела), са общо в размер на 31 222.54 лв., разпределени по взискатели, както следва:

- за „М.С." ЕООД (по ИД № 1089/2018 г.) общо в размер на 2 160,83 лв., от които остатък от главница 1 460,96 лв.; остатък законна лихва за периода от 16.12.2014 г. до 26.10.2018 г. - 94,07 лв.; обикновени такси 79 лв. и законна лихва от 27.10.2018г. до окончателното плащане, която за периода от 27.10.2018 г. до 16.05.2022г. е в размер на 526,80 лв.;

- за М.К.К. (по съпруг Т.) (по ИД №

1192/2018 г.) общо в размер на 1 992,45 лв., от които остатък от главница 1407,08 лв.; обикновени такси 78 лв. и законна лихва от 27.10.2018 г. до окончателното плащане, която за периода от 27.10.2018 г. до 16.05.2022 г. е в размер на 507,37 лв.;

- за Р.В.Т.А. (по ИД

№ 266/2018 г.) общо в размер на 1992,45 лв., от които остатък от главница 1407,08 лв.; обикновени такси 78 лв. и законна лихва от 27.10.2018 г. до окончателното плащане, която за периода от г. до 16.05.2022Г. е в размер на 507,37 лв.;

- за Етажна собственост ул. „******(по ИД № 1260/2018 г.) общо в размер на 13 658,92 лв., от които остатък от главница 9 981,68 лв.; обикновени такси 78 лв. и законна лихва от 27.10.2018 г. до окончателното плащане, която за периода от 27.10.2018 г. до 16.05.2022 г. е в размер на 3 599,24 лв.;

Разпечатката съдържа 56 от 203 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b90cb24-dd12-4120-80fc-4cae66a68cae