Решение № 187 от 02.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Кърджали, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20265140100002 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Т. А. Х., ЕГН **********, с адрес ********** чрез адв. Е. У. от АК- Пловдив с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД срещу Х. Ю. А., ЕГН **********, с адрес ********** за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 766,94 евро и неимуществени вреди в размер на 3067,75 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното им изплащане.

Ищецът заявява, че в периода от **** г., включително, в ***** ответникът системно го следила като осъществила спрямо него поведение със заплашителен характер, а именно: на **** се опитала да осъществи нежелана комуникация с него по мобилния телефон с номер **** го преследвала до жилището му в ********** удряла по входната врата и се опитвала да влезе, отправяла обиди, опитала се да осъществи нежелана комуникация с него по мобилния си телефон с номер ********** навлязла в нежелана комуникация с него чрез текстови съобщения в социалната мрежа и приложение в интернет; на **** го преследвала от дома му в **** с лек автомобил марка и модел „********** на ****, пред дома му на ****“ навлязла в нежелана вербална комуникация с него; на ****, ****“ навлязла в нежелана комуникация с него, отправила към него обиди, одраскала го с нокти по двете ръце и се опитала да осъществи нежелана комуникация по мобилния си телефон с номер **** го преследвала с лек автомобил до работното му място и навлязла в нежелана вербална комуникация с него. Ищецът заявява, че с протоколно определение **** по описа на РС-Кърджали било одобрено постигнато между РПКърджали и адвокат на ответницата, обвиняема по **** по описа на РУКърджали, споразумение, по силата на което обвиняемата ответница е призната за виновна за описаните спрямо него действия, поради което на 1 основание чл. 144а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 375а, ал. 1 и ал. 2 от НПК във вр. с чл. 78а от НК я освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание **** Ищецът сочи, че в резултат на тези действия на ответницата, претърпял значителни и продължителни имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди се изразявали в изразяващи се в заплатени от него медицински прегледи, психологически консултации и закупени медикаменти в общ размер на 255,65 евро, както и заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие **** адв. Е. У. от АК-Пловдив, в размер на 511,29 евро, за процесуално представителство и защитава по ****. по описа на РУ-Кърджали или общо 766,94 евро. Ищецът заявява, че в резултат от описаните противоправни деяния на ответницата претърпял и неимуществените вреди, се изразяват в силен и продължителен психически стрес, тревожност и напрежение, нарушение на съня, раздразнителност и емоционална нестабилност, чувство на унижение, страх от срещи с хора и от излизане на обществени места, накърняване на личното му достойнство и психическо равновесие, социална изолация, провалено партньорство с приятелка, промяна в обичайния му начин на живот и нарушение в работната ми и професионална дейност, като всичко това продължило до края на 2025 година. Сочи, че провел консултации с кардиолог и психиатър, които му изписали лекарства като **** Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искова по основание и размер.

Оспорва размерите на претендираните обезщетения, като несъответстващи на вида и характера на увреждането, на неговия интезитет и последиците от увреждането за личността на ищеца. Сочи, че в конкретния случай емоционалният дискомфорт на пострадалия не се отличава по интензитет и продължителност, в сравнение с обичайния такъв при този вид престъпления.

Не оспорва, че в качеството си на обвиняема по АНД ****, е призната за виновна, за извършване на престъпление по чл.144а, ал.1, като е освободена от наказателна отговорност и й е наложено наказание **** счита, че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД въпреки разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, които я провокирал със своите действия,за което прилага СМУ от **** Заявява, че ищецът не сочи доказателства за претендираните имуществени вреди.

В съдебно заседание ищецът моли да се уважат исковете за имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери, както и да му се присъдят направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Ответникът моли да се отхвърли иска за неимуществени вреди, алтернативно за разликата над 1500 лева, като неоснователен и за имуществени вреди за разликата над 1000 лева, като неоснователен. Представя писмена защита, в която излага подробни аргументи.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение **** в което е инкорпориран проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства: на основание чл. 300 от ГПК с протоколно определение **** по описа на РС2 Кърджали било одобрено постигнато между РП-Кърджали и адвокат на ответницата, обвиняема по **** по описа на РУ-Кърджали, споразумение, по силата на което обвиняемата ответница е призната за виновна в това, че в периода от **** г., включително, в **** системно следила Т. А. Х. като осъществила спрямо него поведение със заплашителен характер, а именно: на **** се опитала да осъществи нежелана комуникация с него по мобилния телефон с номер **** го преследвала до жилището му в ********** удряла по входната врата и се опитвала да влезе, отправяла обиди, опитала се да осъществи нежелана комуникация с него по мобилния си телефон с номер ********** навлязла в нежелана комуникация с него чрез текстови съобщения в социалната мрежа и приложение в интернет; на **** го преследвала от дома му в **** с лек автомобил марка и модел „********** на ****, пред дома му на ****“ навлязла в нежелана вербална комуникация с него; на ****, ****“ навлязла в нежелана комуникация с него, отправила към него обиди, одраскала го с нокти по двете ръце и се опитала да осъществи нежелана комуникация по мобилния си телефон с номер **** го преследвала с лек автомобил до работното му място и навлязла в нежелана вербална комуникация с него, поради което на основание чл. 144а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 375а, ал. 1 и ал. 2 от НПК във вр. с чл. 78а от НК я освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание **** С протоколно определение от проведеното на **** открито съдебно заседание е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че искът за неимуществени вреди е основателен за сума от 1500 лева.

На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно разясненията в мотивите към т. 15 на Тълкувателно решение № 6 от 06. 11. 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото разрешение, решението, респ. протоколното определение по чл. 78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че и в този случай деянието си остава престъпление, а не административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на отговорността - освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на административно наказание. Понятието „присъда“, употребено в чл. 83, ал.

1, т. 4 и чл. 300 ГПК, следва да се тълкува като съдебния акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на престъпно деяние.

В случая, с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК деянието, неговата противоправност и вината на ответника, като елементи от състава на непозволеното увреждане са безспорни, респ. доказани. За доказване на претендираните неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените вреди, по делото бяха събрани гласни доказателствени средства.

Свидетелят С.М. заяви, че докато имала връзка с ищеца в периода от месец **** той бил тормозен постоянно от ответника Х. А., с която имал 3 преди това връзка от **** до края на **** Заяви, че Х. А. тормозела Т., започнала да досажда, постоянно му се обаждала, постоянно го притеснявала, заплашвала го, идвала на вратата му, чукала, викала и го обиждала, създавала фалшифи профили, от които му писала, ходила на работата му и правила скандали, наблюдавала му жилището през терасата, тъй като живеела в същата кооперация, в която живее и ищецът, преследвалаго в заведения, в които е ходил и му вдигала скандали. Сочи, че на **** ответникът започнала да вика и крещи на ищеца, че й изневерявал със С.М., че тя била грозна и други обиди, като след известно време, Х. А. отново викала и крещяла пред входната врата на жилището на ищеца, обиждала го с думите „****“. Свидетелят описва и случка през месец ****., когато отишла на гости при ищеца, чакала го в колата пред кооперацията, когато ответникът започнала да се разправя с тях е следствие на което били одрани от нея, като кръвонасяданията на ищеца преминали за около 10 дни. Сочи, че се наложило ищецът през месец юни да ходи с дълъг ръкав, за да не се виждат следите от одрасканото. Свидетелят М. заявява, че в следствие на този тормоз ищецът Т. Х. започнал да вдига високо кръвно до 200, бил в депресия, травмиран, не излизал от вкъщи и започнал да обикаля по лекари, като включително ходил в **** за консултация, не взимал нови поръчки за мебели, защото се страхувал ответникът да не отиде отново на работното му място и да вдига скандали, с което да се излага пред колегите си. Свидетеля М. заявява, че ищецът започнал да пие хапчета за високо кръвно и успокоителни, като включително тя му купувала определени лекарства, консултирал се с кардиолог, не искал да има връзка с жена, тъй като се притеснявал как ще се развие връзката, както и че преди това бил социален, а сега затворен в себе си и не искал да излиза на заведение с приятели.

Разпитан по делото свидетелят С.М. заяви, че след връзката си с ответника Х. А. ищецът Т., с когото се познават от студентските години и са добри приятели, се отдръпнал от тяхната компания и не искал да излиза, за да не станел някъде за резил. Сочи, че след връзката си със С. не имал друго гадже, като дори не иска да се запознава с момичета, защото се притеснява да не се случи нещо подобно, като преследванията и заплашванията, не се доверявал на жени. Заявява, че ищецът се занимава с производство на мебели, като има собствена фирма, но не иска да ходи на работа, защото се чувства засрамен и унижен от действията на ответника, която ходила на работното му място и правила скандали, срамува се от подчинените си, от служителите си, не можел да контактува както преди с тях. Свидетеля М. заявява, че Т. приема лекарства за кръвно, взима ****, посещавал е психолог ****, като преди това не е имал проблеми със здравето.

Обсъдените писмени и гласни доказателства, както и приетите за безспорни факти и обстоятелства обуславят наличието на кумулативните предпоставки на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, които обуславят основателността на претенцията за неимуществени вреди причинени на Т. А.