Решение № 537 от 14.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000500450 по описа за 2022 година

Разгледа в съдебно заседание на 14.03.22г. /с участието на секретаря Вълчева/ въззивно гражданско дело № 450/21г. и констатира следното:

С решение на ПОС от 03.12.21г. по г.д. № 362/21г. са уважени /изцяло/ искове на Р. А. против Община Перник с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумите: 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди; със законната лихва върху тази сума за периода след 24.07.20г./ и 1 550 лева /обезщетение за имуществени вреди; със законната лихва върху тази сума за периода след 14.06.21г./.

Решението се обжалва /изцяло/ от Община Перник.

Съображенията на страните са изложени /в рамките на производствата пред ПОС и САС/.

Ищецът поддържа, че:

На 24.07.20г. е претърпял /в близост до дома си – в района на № 4 на ул.

Каблешков, село Вискяр/ злополука: в тъмната част на денонощието и при липса на улично осветление е стъпил в дупка /неравност/ на пътното платно, заради това е паднал на земята и е получил физическо увреждане – травма /като следствие от това: физически болки и психически страдания – неимуществени вреди, съответно е претърпял и имуществени вреди – сторил е разходи за лечение/. С оглед /в контекста на/ изложеното: Р. А. претендира - да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД/ имуществената отговорност на Община Перник /в качеството й на общински орган – законово задължен да поддържа пътната настилка в състояние – годно и безопасно за придвижване на пешеходци/ до размера на сумите: 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и 1 550 лева /обезщетение за имуществени вреди – сторени разходи за лечение/.

Исковете са частично основателни:

Досежно основанието на исковете:

1

Материално-правната легитимация на ответника /да носи имуществена отговорност в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/ не се явява спорна по делото /предвид съдържанието на отговора на исковата молба и съдържанието на въззивната жалба/.

Събраните по делото писмени /медицински/ доказателства /документи/ и констатациите на приетата по делото медицинска експертиза /преценени в съвкупност/ установяват – наличие на причинно следствена връзка между: падането на ищеца /инцидента – злополуката/ и получените от Р. А. физически увреждания /травми/.

Видът и естеството на процесните физически увреждания /травми/, проведените заради същите медицински интервенции, протеклият възстановителен период, настоящото здравословно състояние на пострадалия и перспективата за лечението /възстановяването/ му - са установени конкретно /и подробно/ по делото с: експертни и гласни доказателства /преценени в съвкупност/.

Обстоятелството, че ищецът е претърпял физически болки и психически страдания /вследствие на получените физически увреждания – травми/ е установено надлежно /с експертни и гласни доказателства/. В същата връзка: наличието на неимуществени вреди /физически болки и психически страдания/ следва /в случая и в подобни хипотези/ да се - и презумира /физическата болка, следствие от физическа травма и увреждане – винаги води до психическо страдание/.

Не се спори /предвид съдържанието на отговора на исковата молба и съдържанието на въззивната жалба; това обстоятелство е и доказано с писмени доказателства/, че: ищецът е сторил разходи /до размера на сумата 1 550 лева/ за лечение на травмите /следствие от инцидента/. Не се спори и, че – сторените разходи са били необходими за лечението на пострадалия.

Обстоятелствата /при които е настъпил инцидентът – „механизмът“ на същия/ се явяват удостоверени с гласни доказателства. Същите /събраните в процеса свидетелски показания/ подкрепят твърденията на ищеца /заявени в исковата молба/ относно състоянието на пътната настилка /в зоната на инцидента/: свидетелката Н. /която не е била очевидец на злополуката/ сочи, че улицата е била „разровена“ и с „много дупки“; свидетелят М. /който единствено е бил очевидец на инцидента/ сочи, че улицата е била “неасфалтирана, с неравности, цялата обрасла с трева, без осветление“. Последните показания /в частта им, която касае осветеността на улицата в момента на събитието/ опровергават /доколкото са дадени от очевидец на инцидента/ показанията на свидетеля С. /който не е присъствал на мястото на злополуката в момента на настъпването й/.

В такава ситуация /при такава „улична обстановка“/ ищецът е претърпял процесните физически увреждания /стъпвайки в неравност на улицата и заради това – падайки на земята/. Именно посоченото обстоятелство позволява /съставлява основание/ да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника – за противоправно и виновно бездействие /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ изразяващо се в – непредприемане на съответни /необходими – надлежни/ действия с оглед привеждане /и поддържане/ на уличната настилка в състояние – годно и безопасно за придвижване на пешеходци.

Досежно размера на исковете:

От една страна:

Събраните /и преценени в съвкупност/ в процеса доказателства /писмени, гласни и експертни - относими към вида и естеството на претърпените от ищеца физически увреждания – травми и произтеклите от същите физически болки и психически страдания неимуществени вреди, съответно относими и към заявените имуществени вреди – сторените разходи за лечение/ обосновават определяне /и присъждане/ на обезщетения - в пълните заявени размери.

2

От друга страна:

Пострадалият е имал /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ обективна /фактическа – физическа/ възможност да съобрази поведението си /за да избегне инцидента или за да ограничи неблагоприятните последици от същия/ с конкретната обстановка в момента на злополуката /както е очертана тази обстановка в самата искова молба; както същата е удостоверена и от събраните по делото гласни доказателства/, а именно: в момента на инцидента е ръмял дъжд /било е хлъзгаво/; било е тъмно – липсвало е осветление /т.е. видимостта е била ограничена/; пътната настилка е била затревена /неравна, с дупки/.

Всички тези факти /преценени в съвкупност/ и в контекста на обстоятелството, че състоянието на пътя е било известно на ищеца /инцидентът е настъпил пред дома на пострадалия - там където същият е преминавал ежедневно/ обосновават редуциране /при условията на цитираният законов текст/ на заявените обезщетения с 80%. С оглед това: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени обезщетения в размер на по 20% от заявените суми /или 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 310 лева – обезщетение за имуществени вреди/. Върху тези обезщетение се следват /както се и претендират/ законни лихви: за периода – след 24.07.20г. /досежно първата главница – в хипотезата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и за периода – след завеждане на делото /досежно втората главница/.

С оглед изложеното: обжалваното решение следва да бъде отменено /изменено/ частично.

Предвид изхода на спора пред САС – следва да бъде преразпределена /при условията на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него, чл. 38 от ЗА/ и отговорността на страните за съдебни разноски /за производствата пред ПОС и САС/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на ПОС от 03.12.21г. по г.д. № 362/21г. в частта, с която исковете по чл. 49 от ЗЗД за неимуществени вреди и за имуществени вреди на Р. Н. А. ЕГН ********** против Община Перник са уважени за сумите над 6 000 лева и над 310 лева; в частта, с която Община Перник е осъдена да плати на Р. Н. А. съдебни разноски над сумата от 20 лева; в частта, с която Община Перник е осъдена да плати на адвокат С. Д. адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА над сумата от 295 лева и в частта, с която Община Перник е осъдена да плати на ОС – Перник държавна такса над сумата от 252 лева.

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 49 от ЗЗД за неимуществени вреди и за имуществени вреди на Р. Н. А. ЕГН ********** против Община Перник за сумите над 6 000 лева и над 310 лева.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/ Р. Н. А. да плати на Община Перник 505 лева - съдебни разноски /за производството пред САС/ и общо 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производствата пред ПОС и САС/.

ОСЪЖДА /на основание чл. 38 от ЗА/ Община Перник да плати на адвокат С. Д.

295 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4