Определение № 152 от 18.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20235001000186 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК във вр. с чл.729,ал.3 от ТЗ.

Образувано е по частна жалба на Н.-гр.С.,представлявана от В.П.директор на дирекция „В.в.“,против определение №260092 от 09.02.2023 г.,постановено по т.д.№612/2015 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,с което е одобрена втора частична сметка за разпределение на наличните в масата на несъстоятелността на „Е.“ЕАД /н/,парични средства,обявена в ТРРЮЛНЦ под №*** и е отхвърлено като неоснователно възражение с вх.

№260742/08.02.2023 г.,подадено от кредитора Н. срещу същата частична сметка за разпределение.

В частната жалба се поддържа,че обжалваното определение е неправилно по съображения,изложени в нея.Посочено е,че сумата,предмет на разпределение,е получена от продажба на обособени съвкупности от вземания от физически и юридически лица и че върху тези активи е бил учреден особен залог за обезпечаване на вземания на „И.“АД-гр.С.,които вземания са били приети в производството по несъстоятелност на длъжника с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.Посочено е още,че особеният залог е бил вписан в ЦРОЗ под №***,с девет последващи актуализации,последната от които от 01.12.2014 г.В тази връзка Н. сочи,че 5 1 годишният срок на действие на вписването на договора за особен залог е изтекъл,без да бъде подновен,което е дало основание на агенцията да поиска от Окръжен съд-Пловдив да откаже да одобри сметката за разпределение и да укаже на синдика да състави нова сметка,като сумата в размер на 6 203 лв. да бъде разпределена за удовлетворяване на вземанията на хирографарните кредитори на длъжника по реда на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.С обжалваното определение обаче,съдът по несъстоятелността приел,че няма нужда от подновяване на вписването на залога и агенцията-частен жалбоподател изразява в частнита си жалба несъгласие с това становище на съда.Счита в тази връзка,че определението на съда,с което се одобрява списъка на приети вземания,не формира сила на пресъдено нещо,с оглед на което при изготвяне на сметка за разпределение синдикът следва да съобрази всички новонастъпили и след стабилизирането на определението за одобряване на списъка на приети вземания обстоятелства,включително промените в реда,привилегиите и обезпеченията на вземанията,по аргумент от нормата на чл.729,ал.1 от ТЗ.Позовава се и на съдебна практика за обосноваване на това си становище.Развива и доводи,че разпоредбата на чл.30,ал.2 от ЗОЗ предвижда,че действието на вписването на договор за особен залог трае 5 години от деня,в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл.26,ал.1 във вр. с чл.12,ал.1 и ал.3 от ЗОЗ и че липсата на надлежно подновяване на вписването на такъв договор води до невъзможност кредиторът да се ползва от обезпечението и да се удовлетвори преди другите кредитори на залогодателя.Позовава се на съдебна практика и в тази насока.

И въз основа на изложените в частната жалба доводи,агенцията-частен жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение №260092 от 09.02.2023 г.,постановено по т.д.№612/2015 г. по описа на Окръжен съдПловдив и да се постанови ново определение,с което да бъде изменена изготвената на основание чл.721,ал.1 от ТЗ частична сметка за разпределение,обявена по партидата на „Е.“ЕАД в ТРРЮЛНЦ под №***,като сумата от 6 203 лв. бъде разпределена за удовлетворяване на вземанията на хирографарните кредитора на длъжника по реда на чл.722,ал.1,т.3 и сл. от ТЗ.

В частната жалба е заявено и „особено искане“ на основание чл.277 от ГПК във вр. с чл.621 от ТЗ да бъде постановено спиране изпълнението на определение №260092 от 09.02.2023 г.,постановено по т.д.№612/2015 г. по 2 описа на ОС-Пловдив.

На основание чл.729,ал.2 от ТЗ частната жалба,подадена от Н. срещу горното определение №260092 от 09.02.2023 г.,е обявена в Търговския регистър по партидата на длъжника „Е.“ЕАД /н/ на датата 28.02.2023 г.,с оглед на което посоченият длъжник и всичките му кредитори в производството по несъстоятелност следва да се считат за уведомени за тази частна жалба.По делото не е постъпило писмено становище по същата частна жалба от длъжника или от негов кредитор /извън кредитора,подал частната жалба/.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна и е подадена в законния срок от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл.729,ал.3 от ТЗ-от кредитор,подал възражение по чл.728 от ТЗ.Освен това е насочена срещу съдебен акт,подлежащ на обжалване съгласно чл.729,ал.3 във вр. с ал.1 от ТЗ.С оглед на това частната жалба е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.Съображенията на настоящия съд в тази насока са следните:

С обжалваното определение №260092 от 09.02.2023 г.,постановено по т.д.№612/2015 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,е одобрена без промяна втора частична сметка за разпределение на наличните в масата на несъстоятелността на „Е.“ЕАД /н/,парични средства,обявена в ТРРЮЛНЦ под №*** и заедно с това е отхвърлено като неоснователно възражение с вх.

№260742/08.02.2023 г.,подадено от кредитора Н. срещу същата частична сметка за разпределение.Видно от самата сметка,с нея се предвижда плащане на сумата от 6203 лв. за частично удовлетворяване на вземанията на кредитора „И.“АД с ЕИК ***,като е отразено в сметката,че вземанията на този кредитор са приети в производството по несъстоятелност на „Е.“ЕАД /н/ със списък на приети вземания,изготвен на основание чл.685,ал.1 от ТЗ,обявен в ТРРЮЛНЦ на датата 22.11.2016 г. и одобрен от съда с определение №110 от 19.01.2017 г.,постановено по т.д.№621/2015 г. по описа на ОС-Пловдив /делото за несъстоятелност на „Е.“ЕАД/.В сметката са 3 описани още и размера и основанието на приетите вземания на „И.“АД,както и поредността им на удовлетворяване,една част от които вземания в общ размер на 891 329,27 лв. са с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.В сметката е посочено и това,че за обезпечаване на тези вземания има учреден особен залог,вписан в ЦРОЗ под №***/27.12.2011 г.,с девет последващи актуализации,последната от които от датата 01.12.2014 г.И наред с това,в посочената втора частична сметка за разпределение,изготвена от синдика на „Е.“ЕАД /н/-А.Н.,е отразено,че разпределената сума от 6 203 лв. е набрана от осребрено имущество-обособени съвкупности от вземания от физически и юридически лица-от масата на несъстоятелността на „Е.“ЕАД с ЕИК ***,като с тази сума се удовлетворяват 0,66 % от приетите вземания на кредитора „И.“АД по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.

Против описаната частична сметка за разпределение №2,изготвена от синдика на „Е.“ЕАД /н/ и обявена в ТРРЮЛНЦ под №***,е подадено възражение от кредитора Н. с вх.№260742/08.02.2023 г.,в което са изложени аргументи,че не е налице подновяване на вписването на договора за особен залог,вписан по партидата на длъжника в ЦРОЗ под №*** за обезпечаване вземанията на „И.“АД-гр.С.,поради което същият кредитор не може да се ползва от обезпечението и да се удовлетвори преди другите кредитори на залогодателя.В общи линии,именно тази аргументи се поддържат като основни и в процесната частна жалба.

С обжалваното определение №260092 от 09.02.2023 г. съдът по несъстоятелността е разгледал подаденото от Н. възражение по чл.728 от ТЗ и го е приел за неоснователно,съответно го е отхвърлил като такова и е одобрил горната частична сметка за разпределение,излагайки аргументи в мотивите на определението,че привилегията на вземането на обезпечен кредитор,с която същият е включен в одобрения списък на приетите вземания,следва да бъде зачетена от синдика и от съда по несъстоятелността,при удовлетворяването на кредитора с включване в сметката за разпределение на вземането му в реда,в който същото е включено в одобрения списък на приетите вземания,независимо че към момента на изготвянето на сметката за разпределение,същата привилегия е загубила противопоставимостта си.

В разглежданата частна жалба,както по-горе се отрази,е изразено несъгласие от Н. с тези аргументи на съда по несъстоятелността,обосновали и 4 крайния обжалван резултат.В частната жалба не се оспорва,че към момента на изготвянето и одобряването на списъка на приети вземания,в който са включени вземанията на кредитора „И.“АД,същият е имал качеството на обезпечен кредитор,ползващ се с привилегията по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ,с оглед учредения в негова полза особен залог,вписан в ЦРОЗ по партидата на длъжника под №***.От друга страна,в самото обжалвано определение съдът е приел за безспорно и установено от приложените към възражението на Н. писмени доказателства,че към момента на изготвянето на оспорената от Н. частична сметка за разпределение,в полза на кредитора „И.“АД няма вписани особени залози върху имуществото,предмет на извършените продажби.С други думи,несъмнено е,че няма данни действието на вписването на особения залог да е продължено по смисъла на чл.30,ал.2,изр. второ от ЗОЗ,т.е. да е извършено подновяване на вписването преди изтичане на визирания в тази разпоредба петгодишен срок.Няма данни и залогът да е вписан наново по смисъла на чл.30,ал.3 от ЗОЗ,след като е изтекъл 5-годишният срок от първоначалното му вписване в ЦРОЗ.Но поставеният на разрешаване найсъществен в настоящото производство въпрос е дали въпреки липсата на подновяване вписването на особения залог,кредиторът „И.“АД запазва качеството си на обезпечен кредитор по смисъла на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ към момента на съставянето на оспорената от Н. частична сметка за разпределение.В тази насока настоящата инстанция споделя изразеното в определението,а и съответстващо на трайната съдебна практика становище,че кредиторът се ползва от особения залог,независимо от наличието или отсъствието на подновяване в рамките на висящото производство по несъстоятелност и щом като вземането му е прието с описаната привилегия,той се ползва от нея при разпределението,дори и да не е подновено вписването на залога.Списъкът на приетите вземания на кредиторите след неговото одобряване,включително в частта на привилегиите и обезпеченията,е задължителен за всички участници в производството по несъстоятелност,включително и за синдика и съда при изготвяне и одобряване на сметка за разпределение и те не могат да внасят промени в него,като единственото изключение е наличието на влязъл в сила съдебен акт по иск по чл.694 от ТЗ,какъвто в случая няма.Затова изтичане на законния срок на действието на вписания в ЦРОЗ особен залог,след като е бил одобрен даден списък на приети вземания,както и липсата на подновяване на 5 вписването преди изготвяне и одобряване на дадена сметка за разпределение,не е основание да се променя поредността на удовлетворяване на вземанията на кредиторите.От значение е,че към момента на одобряването на списъка на приетите вземания е имало вписан особен залог за обезпечаване на съответното вземане и то е включено в списъка с тази привилегия,както е в настоящия случай.При липсата на предвидена правна възможност за промяна на одобрения списък на приети вземания от синдика при изготвянето на сметката за разпределение и от съда при нейното одобряване,не се налага да се извършва подновяване на вписването на залога от кредитора,чието вземане е прието ведно с обезпечението и привилегията за удовлетворяване,както е в конкретния случай относно приетите вземания на кредитора

„И.“АД.Допълнителен аргумент в подкрепа на горното становище е и разпоредбата на чл.618 от ТЗ,според която кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по даденото обезпечение /в случая правата по учредения в полза на „И.“АД особен залог/.