Решение № 245 от 29.05.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Велико Търново, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20234110201194 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от А. П. Л. против Наказателно постановление № 23-1275001457/08.08.2023 г. на Началник сектор „ПП“ в ОД МВР - Велико Търново, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за това, че е нарушил чл. 103 от ЗДвП, с доводи за незаконосъобразност, необоснованост. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли оспореното НП да бъде отменено, като издадено при неизяснена фактическа обстановка и административнонаказателното обвинение се явява недоказано. Претендират сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител заема становище жалбата да бъде отхвърлена, а оспореното НП потвърдено като законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 30.07.2023 г. в 04:30 часа свидетелите Й. Д. и И. Н. - полицейски служители в сектор „ПП“ в ОД МВР - В. Търново изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил „**а“ в централната част на гр. * общ. В. Търново, в тъмната част от денонощието. Автомобилът им бил позициониран на кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул. „************* в същия град, когато забелязали, че по улицата, зад тях, се приближавал 1 лек автомобил, червен на цвят, марка „**“ с рег. № ****. Автомобилът преминал покрай тях.

В същия имало две лица, които не разпознали от какъв пол са. Когато св. Д. слязъл от служебния автомобил, преминаващият превключил на задна скорост, заобиколил автомобила на контролните органи и продължил движението си назад, като бързо ускорил скоростта си. Незабавно бил последван, като включили светлинен сигнал и започнали да го следват. На няколко пъти се приближавали зад автомобила и пускали звуков сигнал.

Водачът не спирал, а те продължили следването по улиците в града. В един момент автомобилът продължил движението си по черен път, извън пътната мрежа. Предвид техническите характеристики на служебния им автомобил, прекратили следването му. Не видели водача на автомобила.

В по - късен момент, при обход в гара, установили преследвания автомобил, паркиран пред къща в града. Огледали автомобила, като установили, че е със същия регистрационен номер като на този, който преследвали, включително и че имало следи от шофиране извън пътната мрежа – опръскан в кал и липсвал преден десен калник. Калникът свидетелите забелязали да излита, когато автомобилът навлязъл в черния път. Позвънили на звънеца. От имота излезли двама мъже. Заявили, че автомобилът не е управляван. След проведена беседа със същите, един от мъжете заявил, че той е управлявал автомобила.

Снели им и писмени обяснения. Контролните органи установили, че автомобилът е собственост на *****.

След проведената беседа, съставили АУАН серия G № 1023007/30.07.2023 г. за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Актът предявили на жалбоподателя за запознаване със съдържанието, който подписал без възражения. В законоустановия срок не били депозирани възражения.

В законоустановения срок било издадено оспорваното НП против жалбоподателя, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му наложил административни наказания – „Глоба“ в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за това, че на 30.07.2023 г. в 04:30 часа в гр. * на ул. "***“ в посока на движение към ул.

„*************, управлявал лек автомобил марка „**“ с рег. № ****, червен цвят, собственост на *****, като не спира на платното най – вдясно по посоката си на движение, при подаден светлинен и звуков сигнал от служебно МПС марка „**а“ с рег. № ** ***, маркирано с лепенки „Полиция“, който рязко ускорява скоростта си на движение и навлиза в засята земна площ със слънчоглед. За описаното наказващият орган възприел, че жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл. 103 от ЗДвП. НП е връчено на жалбоподателя на 08.08.2023 г. и в същия ден депозирал жалба против НП.

Изложената фактическа обстановка, съдът възприе от събраните гласни и писмени доказателства. Актосъставителят и свидетелят по акта сочат, че категорично, че не възприели, видяли водача на автомобила и единствено по признания на един от двамата мъже, излезли от имота, пред който бил паркиран лекият автомобил, съставили АУАН срещу него. Възприели единствено – лекият автомобил и двама мъже в него.

Горната фактическа обстановка съдът установи от съвкупната преценка на 2 показанията на разпитаните свидетели и приетите писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред, пред компетентен съд в законоустановения срок, от лице, активно легитимирано да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Съдът, не констатира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно постановление.

АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП и е надлежно упълномощен с МЗ № 8121з1632/02.12.2021 г. Актът е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на чл. 43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения. НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор „ПП“ в ОД МВР – В. Търново, който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. да издава НП по ЗДвП. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

Атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон.

От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят на 30.07.2023 г. в 04:30 часа в гр. * на ул. "***“ в посока на движение към ул. „************* при управление на лек автомобил марка „**“ с рег. № ****, червен цвят, собственост на *****, е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението – полицейските служители в сектор „ПП“ в ОД МВР – В. Търново св. Д. и св. Н., като в нарушение на чл. 103 от ЗДвП не спрял плавно най вдясно по посоката си на движение на подадения сигнал за спиране.

Безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства е, че на посочената дата и място служителите на сектор „ПП“ в ОД МВР – В. Търново – св. Д. е подал звуков и светлинен сигнал за спиране от патрулен автомобил "**а" на л.а. "**" с рег.

№ ****, собственост на Георги Илиев, като водачът на лекия автомобил не изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП да спре плавно в най-дясната част на платното за движение за извършване на проверка. Предвид показанията на свидетелите Д. и Н., че не са възприели водача /не са видели конкретно кой от двамата мъже в лекия автомобил „**“, го е управлява/, а са възприели едниствено автомобила, респективно дали подаденият сигнал за спиране е бил възприет от водача на този автомобил. Още повече контролните органи са преустановили преследването и в последствие установили този автомобил пред имот в града, но кой е бил неговия водач и възприел ли е подадените сигнали – светлинен и звуков такъв, не е установено. Св. Д. и колегата му Н. решили, че това е жалбоподателят, който се е самопосочил при беседата с контролните органи и дадените обяснения.

3

Възприетото обаче от контролния и наказващия орган, не може да почива едниствено и само на самопризнанията на един от двамата мъже, посочили, че са били в същия този автомобил /преследван/. Свидетелите са категорични, че не могат да посочат конкретно кой е бил водача на преследвания от тях автомобил. Разпитан в хода на съдебното следствие св.

Л. сочи, че са се придвижвали от гр. В. Търново към гр. * посока към центъра на града заедно с жалбоподателя. Възприели след тях фаровете на друг автомобил, а в странична улица по посока на тяхното движение забелязали да стои патрулен автомобил. След техния автомобил се движел друг, които възприели по фаровете, но не е възприел, чул звуков или светлинен сигнал, или полицейски орган, който подава сигнал да ги спре. Св. Л. сочи, че се придвижвали до неговия дом и завили по черен път, който води до дома му. Паркирали пред него и се прибрали. Известно време след като се прибрали в дома му, Л. чул звуков сигнал „.. . като свирка..“, съответно излезли пред къщата.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не се установи по безспорен и категоричен начин водача на л.а. „**“, с рег. № **** на 30.07.2023 г. в 04:30 часа. На следващо място – не се установи по безспорен и категоричен начин, да са били възприети ясно и недвусмислено, подаваните от контролните органи светлинен и звуков сигнали, от водача на л.а. „**“, респективно да не са били изпълнени. Изложеното не може да обоснове извод, че е осъществен от обективна страна състав на претендираното нарушение както и, че точно жалбоподателят е субектът на нарушението, санкционирано с оспореното наказателно постановление.

Предвид това настоящата инстанция намира, че не е доказана обективната съставомерност на вмененото деяние и неговото авторство, а именно - жалбоподателят Л. да е извършил виновно /умишлено/ нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, което умишлено поведение да обуслови ангажиране на административнонаказателната му отговорност по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Поради това, административнонаказателното обвинение се явява недоказано, респективно оспореното НП издадено в нарушение на материалния закон, което налага изцяло неговата отмяна.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63 д от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400 лева за един адвокат, а за разликата до претендираните 500 лева – отхвърлени, поради направеното основателно възражение за прекомерност, както и поради обстоятелството, че производството не се отличава с повишена правна сложност. По същото са проведени шест заседания, като част от тях са били отлагани по причина ангажираност на пълномощника на жалбоподателя по други производства, пред друг съд.

Водим от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1275-001457/08.08.2023 г. на Началник сектор „ПП“ в ОД МВР - Велико Търново, с което на А. П. Л. с ЕГН ********** на 4 основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за това, че е нарушил чл. 103 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД МВР В. Търново да заплати на А. П. Л. с ЕГН ********** сумата от 400 лева, направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждането на разноски, за разликата от уважените 400 лева до претендираните 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5