Решение № 409 от 12.06.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1047/2025
- Вид
- Решение № 409
- Подписан
- 12.06.2025
- В сила
- 08.07.2025
- Състав
- Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 34,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37,ал.3,т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37,ал.3,т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т.7, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 409 гр. Бургас, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120201047 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по повод на подадена жалба от А. Т. А., ЕГН **********,с посочен адрес ********** срещу Наказателно постановление № 25-7779-000007/13.01.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ Камено, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 183, ал. 4, т.7, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева.
В жалбата са изложени бланкетни по своята формулировка оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, обвързани с искане за отмяна на НП.
В о.с.з. административно-наказващият орган,редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
В о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се представлява. Постъпила е молба от адв.С.К.,в която същият посочва,че е редовно уведомен за съдебното заседание, но е възпрепятстван да се яви и няма възражения свидетелите да се разпитат и да се приключи съдебното следствие в негово отсъствие. Заявява и,че поддържа жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН Серия GA с №3352520/03.01.2025 г. , в който били изложени следните обстоятелства: На 03.01.2025 г., около 09.58 часа, в гр.Камено,по ул. „Освобождение“, срещу номер 130 управлява л.а. джип „Гранд Чероки“ с рег.№*******,собственос на „Кастос“ЕООД ЕИК 203070486 ,като водачът не ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.
Индивидуализирана била в АУАН и правната квалификация на нарушението, 1 съответно по чл.137а,ал.1 ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя.
В изпълнение на правомощията си, Началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ –Камено, издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят А. Т. е санкциониран за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал. 4, т.7,предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните и приложени в административно-наказателната преписка писмени материали, както и от приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства- показанията на свидетеля Т.
П. П. и св.Д. Г. Д., чийто информационно-съдържателни страни ще бъдат обсъдени подробно в изложението по същество относно правилното приложение на материален закон.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, както и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник РУ в ОДМВР - Бургас,РУ Камено, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – мл.автоконтрольор по арг. на т.3.8 и т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административно-наказателното обвинение нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е обвинен, като е постигната тъждественост между цифрово индивидуализиране на правната квалификация на нарушението и словесно описание на фактическите му елементи. Правилно е определена правната квалификация на нарушението в АУАН – чл.137а, ал.1 ЗДвП и е приложена относимата санкционна норма на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП.
Следва да се отбележи,че в нормата на чл. 37, ал. 3 от ЗАНН са предвидени стриктно ограниченията относно лицата, които могат да съставят АУАН, като е регламентирано, че не може да съставя акт за установяване на административно нарушение лице, което е:
1. пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен;
2. заинтересовано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.
2
В случая не се доказа с категоричност, актосъставителят да притежава едно от изброените в чл.37,ал.3,т.1 и т.2 ЗАНН качества -на пострадало от нарушението лице и/или на заинтересовано лице от изхода на административното производство/ респ. лице в родствени или особени отношения с нарушителя. Съобщеното от актосъставителя и св.Д.Д. за спомена им за други допуснати от същия водач нарушения от този вид, не придава автоматично качеството „заинтересованост“ или „особени отношения“ с нарушителя, които да изключват законосъобразното изпълнение на пълномощията на актосъставителя по чл.37,ал.1 ЗАНН.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Съдът след внимателна преценка на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства,съдът, като съобрази тяхната последователност, описателност и рационалност, формира вътрешна увереност за доказаност на фактическия състав на нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДвП. Изводите за релевантните обстоятелства и факти на настоящия състав са формирани в съответствие с информацията от събраните гласни доказателства, а аргументите на съда обхващат смисловия и информационен техен капацитет, предвид точното изясняване на времето, мястото, начина на извършване на нарушението.
Показанията на актосъставителя – св.Т. П. безспорно са пряк доказателствен източник.
Тези показания независимо от изминалия времеви период са пълни, конкретни и категорични.
Независимо от въздействието на фактори като изминалото време,а и с оглед динамиката и естеството на професионална ангажираност,предпоставящи смесване на сходни факти от различни случаи, свидетелят детайлизира съвсем точно и последователно, своите запазени подробни възприятия относно конкретния случай. Тези негови възприятия са били потвърдени от собствения му визуален опит,поради което и предвид обективната свидетелска нагласа, произтичаща от длъжностното качество на свидетеля, настоящата инстанция се доверява изцяло на показанията,за да приеме,че административно- обвинителната теза, основана на тези показания,не е голословна и недоказана, а напротив.
Свидетелят пресъздаде в пълнота спомена си относно проверката на установъчен пункт в Община Камено, на паркинг на ул. „Освобождение“ срещу №130, където с колегата му бидейки извън патрулния автомобил възприели насрещно движещия се л.а. Джип „Гранд Чероки“ с водача А. без поставен предпазен колан в процеса на управление на МПС. Свидетелят П. заявява,че споменът му е категоричен и е възприел зрително водача без предпазен колан, като времето на проверката било в светлата част на денонощието 09.58 ч. на 03.01.25 г. Актосъставителят П.,а и св.Д. заявиха,че водачът А. не е имал възражения при проверката срещу съставения му АУАН. Св.П. изложи впечатления,че водачът системно /в предходни случаи/ управлява МПС без поставен обезопасителен колан и не изразява противопоставяне и субективно несъгласие срещу контролната дейност и вменяваните му нарушения на чл.137а,ал.1 ЗДвП/
Свидетелят П. е имал достатъчно време да забележи и запамети външността на 3 водача А. А. и начина на управление на МПС в разрез с изискването на чл.137а,ал.1 ЗДвП,още повече,че детайлът относно липсващия предпазен колан е зрително запомнен, предвид което свидетелят е изградил твърда убеденост в достоверността на своите възприятия. / бел.виж разпита на св.П.: „Към момента на движение, преди да го спра за проверка, възприятията ми са категорични, че жалбоподателят управляваше посочения в акта автомобил без поставен обезопасителен колан. “ / И другият полицейски служител в екип с актосъставителя Д. Д. заяви,че е формирал категорична увереност относно допуснатото от водача управление на МПС без поставен обезопасителен волан. Ето защо съдът намира,че е невъзможно възприятията на контролните длъжностни лица относно тази фактическа подробност – липса на поставен предпазен колан от водача, да не са точни,тоест да са приели приблизително възможното за съвпадащо с действителността.
Предвид това съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят А. на 03.01.2025 г., около 09.58 часа, в гр.Камено,по ул. „Освобождение“, срещу номер 130 управлява л.а. джип „Гранд Чероки“ с рег.№*******, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.
Законосъобразно е приложена в наказателното постановление и санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП, тъй като същата предвижда, че се наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;.
Ето защо, настоящата инстанция счита, че е дадена правилната правна квалификация на нарушението и че за същото е приложена правилната санкционна норма.
Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. /в т.см. Решение № 1610 от 20.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2149/2020 г. и Решение № 1174 от 17.09.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1456/2020 г./
Не са релевирани конкретни аргументи от фактическо естество, че при поставянето на обезопасителен колан към датата на проверката би се оказало застрашено здравословното състояние на Ат.А.. Не са представени доказателства, сочещи на заболяване или обективно уязвимо физическо или физиологическо състояние, при което употребата на обезопасителния колан би била противопоказна за здравето на водача. Още повече, че конкретни съображения за наличието на факти, попадащи в обхвата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, следвало да бъдат изложени по време на проверката с представяне на нужните доказателства. / в т.см. Решение № 1174 от 17.09.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1456/2020 г./
С оглед липсата на правоизключващи възражения, въвеждащи факти,попадащи в обхвата на изключенията, лимитирани в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, съдът приема, че не са налице 4 изключващи изпълнението на задължението за носене на обезопасителен колан факти и обстоятелства./ Решение № 492 от 14.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 446/2022 г./
Предвид изложената мотивация съдът намира, че фактическите и правни изводи в НП за осъществен от Ат.А. състав на административно нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДвП са обосновани,законосъобразни и правилни, предвид което процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Разпечатката съдържа 40 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b8ef832-6e15-4c0b-b504-d0f57865d8e1