Определение № 118 от 01.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Пловдив, 01.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20255001000157 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано по частна жалба вх. № 128 от 14.01.2025г., изпратена по пощата с клеймо от 10.01.2025г. на А. Р. К. ЕГН **********, Р. К. К. ЕГН ********** и Б. К. К. ЕГН **********, всички с адрес с. Б., О.Б., обл. С., чрез адв. Р. М. против разпореждане № 217 от 29.11.2024г., постановено по т.д. № 59/2022г. на ОС С., с което е върната въззивна жалба вх. № 4436 от 28.11.2024г. на А. Р. К. ЕГН **********, Р. К. К. ЕГН ********** и Б. К. К.

ЕГН **********. Жалбоподателите, ищци в първоинстанционното производство, оспорват възможността администриращия съд да върне въззивната жалба, поради недопустимостта й, като подържат, че тази преценка е предоставена на въззивния съд, поради което и настояват оспореното разпореждане да бъде обезсилено. Евентуално и в случай, че съдът приеме обжалвания съдебен акт за допустим, настояват същия да бъде отменен, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения от първостепенния съд, довели до неправилния извод за недопустмост въззивната жалба.

Конкретно оспорват извода, че е недопустимо изменение на иска в посока увеличаване размера на същия, след изтичане срока по чл. 372, ал.2 ГПК и твърдят, че след постановяване на определението в открито съдебно 1 заседание, с което е отказал да допусне изменение на иска, съдът е пропуснал да укаже на страните, че това определение подлежи на обжалване, с което е нарушил задължението си по чл. 101, ал.1 ГПК да даде точни указания на страната и така същата е била препятствана да упражни законовата й възможност да обжалва същия акт. Посоченото до тук е довело и до неприемливия за ищците резултат – въпреки определения справедлив по – висок размер на обезщетението за неимуществени вреди на същите да бъде присъден първоначално претендирания такъв. Затова и като твърдят, че са депозирали въззивна жалба срещу постановеното решение, с която настояват да се допусне изменение на иска от въззивния съд и да се отмени постановеното решение в частта, с която не са уважени предявените от ищците искове, настояват обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото върнато на ОС С. за администрирана на въззивната жалба.

Ответникът – З. АД, ЕИК ***, представлявано от адв. Д. Х. е депозирал отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и настоява оспореното разпореждане да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е изпратена по пощата с дата на изпращане, съгласно клеймото на 10.01.2025г. и е постъпила в регистратурата на ОС С. на 14.01.2025г., а разпореждането за връщане на въззивната жалба е връчено на ищците на 06.01.2025г., което, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК вр. с чл. 62, ал.2 ГПК, налага извод за депозирането й в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол и за това е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С разпореждане № 217 от 29.11.2024г., постановено по т.д. № 59 по описа за 2022г. съдът е върнал въззивна жалба вх. № 4436 от 28.11.2024г. на А.

Р. К., Р. К. К. и Б. К. К., като недопустима.

Мотив да стори това първоинстанционния съд е намерил, като е констатирал, че искането на ищците за увеличаване размера на предявените искове е оставено без уважение и в постановеното решение липсва 2 отхвърлителен диспозитив, който да бъде предмет на обжалване, поради което и депозираната от ищците въззивна жалба е недопустима като лишена от правен интерес.

Правомощията на Окръжен съд, като администриращ въззивната жалба съд за връщане на същата са посочени в чл. 262, ал.2 ГПК и те се свеждат до хипотезата на подадена въззивна жалба след срока за обжалване и неотстранени в срок нередовности. Посочената разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване, а и с оглед процесуалния й характер разширителното й тълкуване е неприемливо. Извън законово регламентираните правомощия на Окръжен съд е преценката извършена от същия за процесуалната недопустимост на жалбата, поради което и неговия съдебен акт, като процесуално недопустим, следва да бъде обезсилен, в който смисъл е и определение № 244 от 08.04.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 1722/2015г., ІV г.о., ГК.

Вярно е, че в постановеното на 31.10.2024г. съдебно решение липсва отхвърлителен диспозитив, но това е последица от неточно извършените съдопроизводствени действия от съда – постановено определение, с което искането на ищците за изменение на иска в посока увеличаване размера, за който е предявен е оставено без уважение, без на страните да е указано, че същото подлежи на обжалване, съгласно разясненията дадени в т.7 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е преграждащо по своя характер. Именно този пропуск е довел до невъзможността ищците да организират своята защита по обжалване на акта на съда и постановяване на решение по спора, в което въпреки, че е приет справедлив размер на обезщетението, надвишаващ претендираното такова, е присъден по – нисък размер.

Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да остави депозираната въззивна жалба без движение с указания до жалбоподателите – ищци да уточнят обжалвания съдебен акт, а именно дали същата не е насочена срещу определението на съда, четено в открито съдебно заседание на 25.09.2024г., с което е оставено без уважение искането им за допускане на изменение на иска, доколкото основните оплаквания на жалбоподателите са свързани с именно с допуснати съществени процесуални нарушения от съда при постановяването му. В случай, че жалбоподателите – ищци заявят, че жалбата им е насочена срещу определението на съда, четено в 3 открито съдебно заседание на 25.09.2024г., по отношение, на което съдът е пропуснал да им укаже, че подлежи на обжалване и този пропуск, би обосновал процесуалната й допустимост, касаеща подаването й в предвидения срок, то същата следва да бъде администрирана от ОС С., съгласно чл. 276 ГПК и след това изпратена на ПАС за разглеждането й по компетентност.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 217 от 29.11.2024г., постановено по т.д.

№ 59/2022г. на ОС С. и ВРЪЩА делото за извършване на следващите се процесуални действия, съгласно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4