Определение № 102 от 26.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Пазарджик, 26.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

И.ИНА ИГН. И.ОВА като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500684 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248 ал.1 от Граждански процесуален кодек С решение на въззивната инстанция по В гр.д.№ 684 по описа на съда за 2023 година от 19.01.2024 година е потвърдено решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 1834 по описа за 2021 година, с което е отхвърлен иска на К. Д. И., ЕГН **********, към момента изтърпяващ наказание в Затвора - Враца, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието за установяване на нарушение по чл. 71 от ЗЗДискр на принципа за равно третиране, извършено по отношение на ищеца от администрацията на Затвора - Пазарджик в периода от 22.08.2019 г. до 28.01.2020 г., изразяващо се в невземане на мерки за разделянето му в различни килии с лицето, с което е обитавал една и съща килия в периода, и за осъждането на ГДИН да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в резултат от нарушението в размер 11111 лв. и за имуществени вреди в размер 500 лв. и съответно присъдени разноски.

Потвърдено е определение № 2265 от 8.09.2023 година, с което е оставена без уважение молбата на К. Д. И. за изменение на решение № 845/21.07.2023 г., в частта му относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, които той е осъден да заплати на ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Осъден е К. Д. И. да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв.

1

В указания срок е постъпила касационна жалба против въззивното решение и молба , основаваща се на чл.248 от ГПК , с която всъщност се иска изменение на решението ,в частта относно разноските.

Молителят К. И. счита, че не дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника.

Позовава се на съдебна практика , която сочи в молбата си.

В дадения от съда срок писмен отговор на ответника по молбата не е постъпил.

Произнасяйки се по частната жалба , съдът е формирал воля относно делимостта на разноски от страна на ищеца , чиито иск е отхвърлен в това производство.

Прието е ,че е уеднаквена и последователна практиката на ВКС , че нормата на чл.75 ал.2 от ЗЗДискр. не изключва общият принцип, залегнал и в други разпоредби , съгласно който разходите на страната, спечелила делото се възстановяват от насрещната страна, тъй като имуществената й сфера е намалена поради направените разходи за защита в съдебното производство.

Улесняване на достъпа до правосъдие по този закон се реализира чрез освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси и разноски за събиране на поисканите доказателства, но не и от разноските на другата страна – в случая направените от ответницата разноски за адвокатска защита, респективно юрисконсултско възнаграждение.

В молбата си по реда на чл.248 от ГПК И. не излага съображения, по какви причини счита ,че не дължи разноски. Сочи само съдебна практика.

Първото цитирано от него решение на ВАС няма никакво отношение към спора , тъй като в това производство разноски не са присъдени , поради липсата на доказателства за сторени такива.

В цитираното решение на СГС изрично са присъдени разноски в тежест на ищците – жалбоподатели в производство по чл.71 ал.1 т.1 и 2 от ЗЗДискр.

Не е обсъждан по никакъв начин , още по-малко в смисъла подържан от молителя , въпросът за дължимостта на разноските в цитираното решение на ВКС.

Не е формирана такава практика и в останалите две посочени съдебни решения на ВАС. Нещо повече – в решението по адм.д.№8035/2019 година 2 изрично е прието че правилно са присъдени разноски пред първата инстанция , представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Няма отношение към спора и цитираната практика на РС Стара Загора ,в което производство са уважени искове по ЗЗДискр. и съответно са присъдени разноски в тежест на ответника.

Поради изложението ,съдът намира че няма никакво основание да изменя решението си в частта относно разноските .Присъдени са разноски , представляващи юрисконсултско възнаграждение в тежест на жалбоподателя , чиято жалба е оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Д. И. с вх.№ 1444/902.2024 година за изменение на решението по В гр.д.№ 684 по описа за 2023 година ,в частта относно разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3