Решение № 84 от 25.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Велико Търново, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

СЛАВКА Д.А при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от СЛАВКА Д.А Въззивно частно наказателно дело № 20244000600327 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на адв.П.

В. и адв.Д. М. от АК-Плевен, в качеството им на защитници на осъдения В. В.

Б., против определение № 692 от 23.11.2022год., постановено по ЧНД № 714/2022год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен.

С атакуваното определение Плевенският окръжен съд, основание чл.43а т.2 от НК, вр. с чл.452 ал.1 от НПК, е заменил отчасти наложеното на осъдения В. В. Б. с определение № 1487/16.10.2015год. по ЧНД № 2368/2015год. на РС-Плевен, общо най-тежко наказание „Пробация“ в размер на неизтърпяната част от 2 години, 8 месеца и 28 дни, с наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година, 4 месеца и 14 дни, при първоначален общ режим на изтърпяване на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Съдът е приспаднал от така определеното наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, 4 месеца и 14 дни, фактически изтърпяното наказание лишаване от свобода по ЧНД № 939/2020год. по описа на ОСПлевен, преди възобновяването му, в размер на 7 месеца и 4 дни.

Въззивното производство е трето по ред.

Първоначално по въззивните жалби, подадени от защитниците на осъдения Б. е било образувано ВЧНД № 344/2022год. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново, по което с Определение № 170 от 13.06.2023год., е потвърден атакувания съдебен акт, постановен по ЧНД № 714/2022год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен.По искане на осъдения Б., чрез адв.Д. М., по 1 реда на чл.423 ал.1 от НПК с Решение № 443 от 24.11.2023год., постановено по н.д. № 648/2023год. по описа на ВКС, Върховният касационен съд, на основание чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.2 от НПК, е възобновил ВЧНД № 344/2022год. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново, отменил постановеното определение и е върнал делото за ново разглеждане на друг съдебен състав при същия съд от стадия на съдебно заседание.

При новото разглеждане на делото е било образувано ВЧНД№328/23г. по описа на АС-Велико Търново, по което с Определение №178/14.05.2024г. обжалваният съдебен акт на Плевенския окръжен съд отново е бил потвърден.По искане на осъдения Б. с Решение №556 от 06.11.2024г. по к.н.д.

№614/24г. по описа на ВКС, съдът е възобновил ВЧНД№328/23г. по описа на АС-Велико Търново и е отменил постановеното решение, с което е било потвърдено определението на Плевенския окръжен съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения, накърнили правото на осъденото лице да участва при разглеждане на делото.Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С въззивната жалба, подадена от адв.П. В., се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и постановен в нарушение с процесуалните правила.Изтъкват се доводи и за неправилна оценка на събраните по делото доказателства.Оспорват се изводите на първия съд,с които е приел,че осъденият Б. без основателна причина е допуснал неизпълнение на наложеното му наказание „Пробация“.Излагат се съображения, че са представени доказателства в подкрепа на реалната и обективна невъзможност осъденият да продължи изпълнението на наказанието, тъй като е заболял от коронавирусна инфекция в разгара на пандемията, когато заболяването е било третирано като много сериозно,с опасност от неговата смъртност.Твърди се, че представените медицински документи- „Баланс“, издадени от Природен лечебен център в гр.Шверин, Германия, безспорно установяват наличието на позитивен резултат от това заболяване при осъдения и неговото конкретно физическо състояние.Акцентира,че от съдържанието на медицинските документи ставало ясно, че физическото състояние на Б. не му е позволявало да се придвижи обратно на територията на Република България.Излагат се твърдения,че заболяването на Б. е факт извън обективната възможност на едно лице, ползвайки правото си на свободно придвижване, да знае дали ще се разболее или не. Посочва се, че в последствие развития „Постковид“ синдром от осъдения е наложил и лечение със специални противотромботични препарати с цел избягване на тежки последици за неговото здраве, което е в подкрепа на крайния извод на лекуващия го здравен работник, че той е бил в обективна невъзможност да пътува и да се придвижва.Сочи се, че следва да се вземе предвид и поведението на осъдения по време на изтърпяване на предходни наказания „Пробация“,при които стриктно се е явявал пред съответния пробационен служител.

На следващо място във въззивната жалба се твърди, че е изтекла абсолютната давност за изпълнение на общото наказание „пробация“, определено с определение № 1487/16.10.2015год. по ЧНД № 2368/2015год. на 2

РС-Плевен, влязло в сила на 02.11.2015год. Във връзка с възражението за изтекла абсолютна давност за изпълнение на това наказание, се излагат съображения, че съобразно разпоредбите на чл. 208, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 232, ал. 1 от ППЗИНЗС за начало на изпълнение на наказанието се смята денят на явяването на осъдения пред пробационния служител.Посочва се, че в разглеждания случай изпълнението на наложеното на осъдения В. Б. наказание пробация е започнало на 14.09.2020год., когато е бил съставен приложения по настоящето дело протокол № 2706 от същата дата, а съобразно императивната разпоредба на чл. 82, ал. 1, т. 5 НК вр. чл.82 ал.4 от НК на 03.11.2018 год. е изтекъл абсолютния давностен срок за изпълнение на наказанието.Въз основа на тези доводи се аргументира от защитата, че е била налице обективна пречка, както за изтърпяване на наложеното на осъдения наказание пробация, така и за последвалата замяна на неизтърпяната му част с наказанието лишаване от свобода.Изложени са подробни аргументи в подкрепа на това виждане с позоваване и на съдебната практика на Върховния касационен съд.Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното определение и да остави без уважение предложението на Председателя на Пробационен съвет-гр.Плевен за замяна на основание чл.43а т.2 от НК на неизтърпяната част на наложеното на осъдения В. Б. наказание „пробация“ с „лишаване от свобода“.

Във въззивната жалба на адв.Д. М., се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното определение.Излагат се съображения, подкрепени и с цитирана съдебна практика, че спрямо наложеното наказание по ЧНД № 2368/2015г. по описа на PC-Плевен е настъпила предвидената в закона абсолютна погасителна давност.Счита,че цитираното от окръжния съд Тълкувателно решение на ВКС е относимо към други случаи, когато е налице наложено наказание „лишаване от свобода" или мярка за неотклонение, включваща задържане, на които се дава превес при изпълнението пред наказанието „Пробация".Твърди се, че в настоящия случай спрямо определеното общо най-тежко наказание

„Пробация" по горепосоченото дело е започнала да тече давност по чл. 82, ал.

1, т. 5 от НК. Според адв.М. за извършените престъпления, чиито наказания са били кумулирани през 2015год., към 2020год. е налице и настъпила реабилитация по смисъла на чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. Твърди се, че така съдът на практика е заменил наказание за престъпление,за което осъденият вече е бил реабилитиран,а спрямо самото наказание е настъпила и т.нар изпълнителска давност.На следващо място се излагат съображения, че пред първоинстанционния съд са били представени безспорни писмени доказателства, касаещи медицинското състояние на осъдения Б. и от същите се установява, че спрямо осъдения са били налице обективни причини, поради които не е могъл да изпълнява наложеното му наказание, при това в достатъчно дълъг времеви период. Посочва се, че осъденият действително не е изпълнил задължението си да уведоми Пробационната служба по надлежния ред, но съдът не се е занимал въобще с причините за това и обстоятелството,че Б. е напуснал пределите на Р.България по никакъв начин не е свързано с намерение да се укрие или да възпрепятства изпълнението на 3 наказанието. Излагат се съображения,че въпреки наложеното му наказание за осъдения не съществуват пречки да реализира правото си на свободно придвижване в страните-членки на ЕС, като за съжаление именно това пътуване е свързано с тежко влошаване на здравословното му състояние, което в последствие е довело и до невъзможност да окаже дължимото съдействие за неговото изпълнение.Акцентира се и на факта, че до момента осъденият е изтърпял други две наказания „Пробация", съответно през 2017год. и 2020год и в нито един момент не се е отклонявал от тях и не е показвал склонност да се укрие с цел възпрепятстване тяхното изпълнение.Иска се въззивният съд да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да остави внесеното предложение за замяна на наказанието „пробация“ с лишаване от свобода без уважение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Великотърновската апелативна прокуратура намира за неоснователни въззивните жалби и предлага съдът да потвърди атакуваното определение като правилно, законосъобразно и обосновано със събраните по делото доказателства.

Председателят на Пробационен съвет-гр.Плевен оспорва въззивните жалби и моли съдът да потвърди обжалваното определение.

Адвокат Б. М.,упълномощен защитник на осъдения Б., поддържа подадените въззивни жалби с всички изложени в тях аргументи и искания.Алтернативно се позовава на изтекла давност за изпълнение на наказанието.

Осъденият В. Б. редовно призован не се явява при разглеждане на делото в съдебно заседание и делото е разгледано е решено в негово отсъствие при условията на чл.269 ал.3 т.3 от НПК.

Тук следва да се посочи, че въззивното производство по делото е трето по ред, като са проведени общо шест съдебни заседания, като до датата на последното 28.04.2025г.,когато делото е обявено за решаване, е било отлагано по молби на осъдения Б. с твърдения за влошено здравословно състояние,което му пречи да присъства при разглеждането му и да упражни пълноценно правото си на лична защита.С оглед представяните медицински документи с различни диагнози, заболявания и назначено лечение, Великотърновският апелативен съд е изискал от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД информация,ведно с епикризи издадени на Б., било ли е хоспитализирано лицето в болницата на 17.02.2025г. и на 12.03.2025г., когато делото е било отлагано по молби на осъдения,с каква диагноза, какво лечение му е проведено и кога е било изписано.Изискана е информация ако е извършена оперативна интервенция същата в спешен порядък ли е била или е планова.Изискана е и информация от д. М. каква диагноза е била поставена на Б. при прегледа му на 10.03.2025г. и налагала ли е поставената диагноза да бъде хоспитализиран в спешен порядък.

От постъпилите по делото писма е установено, че при прегледа на 10.03.2025г. от д-р М., същият е констатирал доброкачествени образования по кожата на Б. –липоми и го е насочил с направление за консултация с хирург.По 4 делото е постъпила и епикриза от клиниката по хирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД- гр.Плевен,от която се установява,че осъденият Б. е постъпил в болничното заведение на 20.02.2025г. и е изписан на 22.02.2025г., като му е извършена планова операция на 3 туморни формации с макроскопски данни за липоми.От постъпилото допълнително писмо от болничното заведение се установява,че на 12.03.2025г. Б. не е бил хоспитализиран.

С молбата си адресирана до съда от 28.04.2025г. осъденият отново е заявил желанието си за отлагане на делото,като е посочил, че е със сериозен здравословен проблем и се е наложило да постъпи в спешен порядък в болница за лечение.В подкрепа на така заявеното, осъденият не е представил медицински документи удостоверяващи хоспитализацията му в болнично заведение.Към молбата са приложени единствено амбулаторен лист от 28.04.2025г. с предписан прием на медикамента темпалгин и направление от 10.03.2025г.