Решение № 428 от 13.05.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Бургас, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20242100500207 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от Ю. А. В., от гр.С., бул.Я. С. №*, вх.*, ет.*, чрез адв.Ваня Симеонова, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 165 против решение № 1902/20.09.2023г, постановено по гр.д.№2898/2023г на районен съд –Бургас, с което е отхвърлен искът на въззивника против А. К. К. от гр.Б. за осъждането й на осн.чл.45 и сл.ЗЗД да му заплати сумата от 24 000лв – обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на налагане на обезпечение – възбрана върху негови имоти и последвало разваляне на предварителен договор от 19.08.2021г за продажба на същите, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.01.2022г до окончателното плащане.В тежест на въззивника са възложени и разноски в размер на 500лв. Решението е оспорено като недопустимо и неправилно. Сочи се, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск- първоначално претенцията е предявена като частична, до сумата от 2000лв, впоследствие е увеличена до пълния размер от 24 000лв, но няма надлежно постановено определение на съда, с което да е уважена молбата на ищеца за изменение на иска или ако има такова, то не е влязло в сила, тъй като не е надлежно връчено. Решението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил обективно всички факти и доказателства по делото, а едностранчиво е приел само някой от тях, като направените изводи не кореспондират с действителната фактическа обстановка. Районният съд е приел, че ответницата не е причинила виновно вреди на ищеца, а той сам се е 1 увредил. Ответницата правомерно е упражнила свое законно право да обезпечи предявеният иск за бащинство, като е наложила обезпечителна мярка възбрана върху имоти, които са погрешно описани и по този начин е заблудила съда по обезпечението.Тъй като последният няма задължение да следи за собствеността върху възбранените имоти, то отговорността пада на страната, поискала обезпечението. Въпреки свободния достъп до регистрите на АВп, ответницата е проявила небрежност, бездействие, което е противоправно поведение, в противоречие със забраната да не се вреди другиму. Поради това неправилен е изводът на съда, че поведението й е правомерно и невиновно. Неправилно също така е прието, че до отмяната на обезпечителната заповед, тя е законосъобразна.Именно поради това, че е действала при сключване на предварителния договор, тази заповед е станала причина за неговото разваляне.Не са обсъдени представените доказателства: обезпечителна заповед, скици, НА на предполагаемия баща, удостоверения за тежести и пр.Неправилно е прието, че решението да върне капарото по предварителния договор е на ищеца и поради това той е претърпял вредите.Въззивникът не е твърдял наличие на вина у ответницата за връщане на капарото, а съдът не е анализирал факта, че връщането е станало поради наличие на възбрана, наложена по молба на ответницата.Не са анализирани клаузите в договора, съобразно които въззивникът е длъжен да върне капарото в двоен размер.По отношение на получаване на писменото предизвестие за разваляне на договора от страна на купувача, въззивникът признава, че го е получил, поради което не е необходимо да доказва този факт.Като ирелевантно е преценено приетото от съда, че след като предизвестието има друга дата, различна от тази на обратната разписка, то това изключва възможността да е било връчено именно то от купувача на продавача. Счита, че по делото са доказани съществените елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД- вреда, резултат на виновно и противоправно поведение на ответницата и причинно-следствена връзка между това поведение и настъпилите вреди. Съобразно разпоредбата на чл.87 ЗЗД и съгласно предварителния договор, ако купувачът открие факти, които биха попречили на сключването на окончателен договор, той може да го развали. Такъв факт е наложената обезпечителна мярка, която, макар видимо да не засяга имотите, предмет на предварителния договор, но тъй като се касае за идеални части от един имот, до изясняване на ситуацията, окончателен договор не може да се сключи. Поведението на ищеца-продавач и на купувача са законосъобразни, а анализът, който е направил районния съд е неотносим към предмета на спора.Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго по същество.

По делото е постъпил отговор от А. К. К. ,чрез адв.Костадинов, съдебен адрес: гр.Б., ***,офис 8, в който жалбата е оспорена като неоснователна.Решението е допустимо, тъй като съдът, с определение от 26.05.2023г, е приел направеното увеличение на иска.Освен това съдът е обсъдил всички представени доказателства, ясно са изложени правни изводи и решението е аргументирано. Моли то да се потвърди и да се присъдят разноските в тази инстанция.

2

Искът е с правно основание чл.45 и сл.ЗЗД.

Ищецът Ю. А. В. е предявил иск против А. К. К. за заплащане на сумата 2000лв/ първоначално предявен като частичен от общо 24 000лв/ ,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на наложено от Бургаския окръжен съд по гр.д.№ 361/2021г обезпечение на иска на К. против В. С. и Л. С. за установяване на произхода на детето Н. К. чрез налагане на обезпечителна мярка: възбрана на 849/3792 ид.ч.от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.В.,вид на територията: земеделска; начин на трайно ползване –ниско застрояване.

Ищецът твърди, че на 19.08.2021г е сключил с Н. Т., последния в качеството му на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на два недвижими имота: УПИ VIII- 1077 в кв.114 по плана на с.В. с площ 830 кв.м. и УПИ IХ- 1077, кв.114 по плана с.В. с площ 836 кв.м. На 27.09.2021г купувачът е превел на ищеца сумата 12 000лв, капаро, съгласно уговорките в договора.След извършена справка на 19.10.2021г в АВп е установил ,че е вписана възбрана върху идеална част от имот с идентификатор ***, в които според ищеца попадат и двата имота, предмет на предварителния договор.Възбраната е наложена от ответницата К..Счита,че наложената възбрана е незаконосъобразна, тъй като имот с такъв идентификатор не съществува от 2004г.Вследствие на това купувачът по предварителния договор го е развалил с писмено предизвестие, получено от ищеца на 6.11.2021г и е поискал да му се върне капарото в двоен размер.Ищецът твърди, че е превел на два пъти сумата от общо 24 000лв и това за него е вреда, вследствие на наложената от ответницата възбрана върху собствените му имоти. Лицето, за което ответницата твърди, че е баща на детето й – М. С. е бил собственик на УПИ Х -1077, който е притежавал в реални, а не в идеални граници и наложената възбрана на идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.В. е незаконосъобразна.Счита, че ответницата е следвало да извърши справка в АВп по име на физическо лице и да установи, че предполагаемият баща на детето й е собственик на УПИ Х – 1077, а не на идеална част от друг имот.Признава, че в кадастъра не са нанесени отделни имоти, посочени като УПИ VII, VIII, IX и X към момента на налагане на обезпечението.През 2011г със заповед на директора на АГКК е нанесен в кадастъра имот с идентификатор *** с площ 3792кв.м., като е посочено, че той включва УПИ VII, VIII, IX и X -1077. Имотът, собственост на М. С. е нанесен в кадастъра на 28.05.2021г като самостоятелен имот с идентификатор ***.

В отговора на исковата молба искът е оспорен като недопустим – ответницата счита, че няма пасивна процесуална легитимация с оглед твърденията в исковата молба, че окръжният съд е издал обезпечителната заповед, АС е потвърдил същата, а съдията по вписванията я е вписал в съответните регистри, незаконосъобразно по твърденията на ищеца. Искът е оспорен и като неоснователен.Твърди, че съобразно представената от ищеца КК имотът на лицето, за което се твърди, че е баща на детето на ответницата е обединен с други три имота в ПИ с идентификатор *** с площ 3

3792 кв.м.Имотът, предмет на възбраната не съществува самостоятелно, а е част от по-голям поземлен имот.При евентуална сделка имотът следва да се опише съгласно изискванията на чл.6,ал.3 от ПВп, който препраща към чл.60,т.1-7 ЗКИР. Ответницата оспорва твърденията, че вина за настъпилите вреди има тя, тъй като самият ищец признава, че четирите имота са били нанесени на КК като един ПИ. Моли да се отхвърли претенцията.

С атакуваното решение районен съд-Бургас е отхвърлил иска, като е приел, че в случая не е установено неправомерно поведение на ответницата, което да е причина за увреждане на ищеца, тъй като обезпечителната мярка е наложена от компетентен съд в рамките на законоустановена процедура.За страната, засегната от обезпечението е съществувала възможност да поиска неговата отмяна.Съдът е изложил и мотиви,че счита за недоказано развалянето на предварителния договор, тъй като няма доказателства т.нар. предизвестие да е достигнало до продавача, за да възникне за него задължение да върне капарото в двоен размер.Според съда продавачът изобщо не дължал връщане на капарото поради обстоятелството, че до сключване на окончателен договор не се е стигнало по вина на купувача, а не на продавача.Той се е отказал от сключване на сделката доста преди крайния срок за това.Самото наличие на вписана възбрана не е пречка за изповядване на сделката и придобиване на собствеността, тъй като е съществувала възможност обезпечението да се отмени,още повече, че към този момент имотът на М. С. е бил заснет в кадастъра като самостоятелен. Не е доказано според съда противоправно поведение на ответницата, което да е в причинна връзка с претърпените от ищеца вреди.

При извършената служебна проверка не се констатираха пороци, водещи до нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт.Във въззивната жалба е наведено възражение, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск - първоначално претенцията е предявена като частична, за сумата от 2000лв, впоследствие е увеличена до пълния размер от 24 000лв, но няма надлежно постановено определение на съда, с което да е уважена молбата на ищеца за изменение на иска или ако има такова, то не е влязло в сила, тъй като не е надлежно връчено.Това възражение е неоснователно: с молба,вх.№ 38476/28.02.2022г, депозирана по гр.д.№ 2228/22г на районен съд –София ищецът е увеличил цената на иска на 24 000лв и тази молба е връчена на ответницата на 31.03.2022г. Впоследствие делото е изпратено на РС –Бургас след направено възражение за местна неподсъдност в отговора на исковата молба. В доклада си по чл.140 ГПК съдът е докладвал, че е сезиран с иск с цена 24 000лв, представляващи обезщетение за претърпени вреди от неоснователно налагане на възбрана на негови имоти от страна на ответницата.Докладът не е оспорен от страните. Действително, няма нарочно постановено определение на съда за приемане на направеното увеличение на размера на иска, но ответницата е била запозната с направеното увеличение, което е допустимо съобразно разпоредбата на чл.214 ГПК и съдът се е произнесъл по цялото искане. Недопустимо ще бъде решението в случаите, в които съдът се е произнесъл по предмет, който не е бил въведен в процеса по реда на изменение на иска, произнесъл се е по друг спорен предмет, уважил е 4 иска на друго основание, или се е произнесъл по първоначално предявената претенция, въпреки надлежно предприето от ищеца изменение на иска, което е внесло промяна в основанието, петитума или вида на защитата.

С молба,вх.№ 43636/21.11.2023г е направено изявление от ищеца за намаляване на претенцията чрез оттегляне на иска за сумата от 12 000лв.

Молбата е връчена на ответницата със съобщение, получено на 12.03.2024г от процесуалния й представител.Не е изразено становище от ответната страна по направеното изявление за оттегляне на претенцията за сумата от 12 000лв.Същевременно, след указание от районния съд, ищецът е внесъл сумата 480лв,представляваща 2% върху интерес от 24 000лв, д.т. по въззивната жалба, което означава ,че поддържа иска изцяло.При тези обстоятелства и с оглед липсата на изрично изявление за съгласие с частичното оттегляне на претенцията от ответницата по чл.232 ГПК, съдът счита, че не е налице десезиране, чрез оттегляне на иска за сумата от 12 000лв.