Решение № 297 от 15.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000501309 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 3387 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 5948/20 21 г. на Софийски градски съд след отхвърляне на предпочитания иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 26556,48 лева, ответниците „Юробанк България“ АД и „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД са осъдени да заплатят на ищеца Р. И. сумата 5064 лева на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД – обезщетение за извършени в имота на праводателя на ответниците строително-монтажни работи, като за разликата до 26556,48 лева искът е отхвърлен. С определение № 1398 от 02.02.2023 г. по същото дело съдът е отхвърлил молбата на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неотразяване в диспозитива на съдебното решение волята на съда сумата 5064 лева да се присъди със законната лихва от 02.10.2017 г.; допълнил е решението в частта за разноските като е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Р. И. разноски в размер на 16264 лева и е отхвърлил молбата на Р. И. за изменение на решението по разноските в останалата й част, а молбата на „Юробанк България“ АД е отхвърлена изцяло.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от ищеца и от всеки от двамата ответници. Определението от 02.02.2023 г. е обжалвано от ищеца в 1 частта, с която е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, както и в частта, с която молбата за изменение на решението по разноските е отхвърлена. „Юробанк България“ АД обжалва определението в частта, с която е отхвърлена неговата молба за разноски.

В жалбата срещу основното решение ищецът оспорва изводите, че работите са извършени без упълномощаване като сочи, че такова е налице в споразумението от 03.10.2016 г. Всички работи от етап „груб строеж“ до акт 16 са извършени по възлагане и със знание на собственика на имота „Банка Пиреос България“ АД. Заедно с това ищецът твърди, че е извършил подобренията в качеството си на добросъвестен владелец, затова има право да получи повишената вследствие на тези подобрения стойност на имота.

Искането е за отмяна на отхвърлителната част на решението и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца пълния размер на претендираното обезщетение – 26556,48 лева.

С жалбата си срещу определение № 1398 от 02.02.2023 г. ищецът оспорва отказа на съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3387 от 23.11.20 22 г. относно дължимостта на законната лихва върху присъдената сума. Счита, че след като в мотивите съдът е приел, че правната квалификация на иска е чл.61 и сл. от ЗЗД, той е следвало да приложи нормата на чл.61, ал.1 от ЗЗД, според която заинтересованият е длъжен да върне разноските заедно с лихвите от деня на изразходването им, като без това да е поискано от ищеца, разноските да му се присъдят със законната лихва от деня на извършването им. След като е приел, че разноските са били извършени най-късно на 02.10.2017 г., съдът следвало да присъди законната лихва от тази дата.

Определението се оспорва и в частта, с която е оставена без уважение молбата на адвокат П. да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съответстващо на уважената част от иска.

Въззивната и частната жалба на ищеца се оспорват от ответниците „Юробанк България“ АД и „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД.

От своя страна „Юробанк България“ АД обжалва с въззивна и частна жалба постановеното решение и определението по чл.248, ал.1 от ГПК в техните осъдителни части, както и в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Във въззивната 2 жалба се сочи, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск, тъй като ищецът не е претендирал обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие; с молбата от 03.11.2021 г. ищецът предявил нови искове, по които съдът не следвало да се произнася. Твърди се необоснованост на извода, че „Крит“ ЕООД е извършило подобрения без наличие на доказателства за това, както и без доказателства за конкретните извършени работи. Оспорва се изводът за валидно цедиране вземането на „Крит“ ЕООД към ищеца и се твърди, че ищецът не е процесуално легитимиран да претендира вземане, основано на водене на чужда работа без натоварване. Оспорва се изводът, че „Юробанк България“ АД е правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, тъй като преди вливането на последното дружество от него били отделено дружеството „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД, придобило правата и задълженията на „Банка Пиреос България“ АД по отношение на притежаваните към този момент недвижими имоти. Оспорва се наличието на хипотезата на чл.263л от ТЗ.

Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска изцяло.

В частната жалба се сочи, че липсата на списък по чл.80 от ГПК и недопустимостта на обезпечителното производство обуславят недопустимост и неоснователност на молбата на ищеца по чл.248, ал.1 от ГПК, която неправилно е разгледана и уважена. Заедно с това неправилно съдът не е намалил възложените в тежест на „Юробанк България“ АД разноски за възнаграждение на вещото лице съобразно уважената част от иска. Иска се отмяна на определението в осъдителната му част и намаляване дължимите разноски за експертиза.

„Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати солидарно с „Юробанк България“ АД сумата 5064 лева с оплакване за недопустимост поради липса на правен интерес: ищецът не установил да е придобил вземане от „Крит“ ЕООД като поради процесуални нарушения – приемане на договора за цесия след настъпила преклузия и необсъждане оспорването на същия. Твърди се нищожност на договора поради липса на вземане на „Крит“ ЕООД към „Юробанк България“ АД. Споразумението от 03.10.2016 г. не е източник на такова вземане, защото с него е предвидено изпълнението на длъжника да се отрази на намаляване задължението към банката. Твърди се, че евентуален 3 иск не е бил предявен и съдът недопустимо се е произнесъл по иск с правно основание чл.61 и сл. от ЗЗД. Оспорва се фактическият извод, че „Крит“ ЕООД е извършил довършителни работи в магазина след 22.04.2016 г. Счита, че съставянето на констативен протокол образец 15 от 20.05.2016 г. доказва извършването до тази дата на всички СМР, необходими за съставянето на акт образец 16.

В срок са постъпили отговори от другите страни по всяка жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: При служебна проверка по чл.269 от ГПК се установява, че решението е валидно и допустимо. С него след като е отхвърлил предпочитания иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата 26556,48 лева съдът се е произнесъл по предявения от Р. И. евентуален осъдителен иск за солидарно заплащане от „Юробанк България“ АД и „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД на сума, представляваща стойност на изпълнени в процесния магазин СМР, извършени от праводателя на ищеца без натоварване, на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД. В тази хипотеза подобрителят има право да получи от собственика на имота по-малката сума между обедняването (на подобрителя) и обогатяването (на собственика).

По оплакванията на страните за недопустимост на решението.

Становището на ответниците, че решението е постановено по непредявен иск, е неправилно. Исковата молба от 10.05.2021 г. е била нередовна: в обстоятелствената част е съдържала противоречиви твърдения за наличие на споразумение и за упражняване на добросъвестно владение, а петитумът е съдържал искане за заплащане на увеличената стойност на имота вследствие извършените подобрения. Подобренията са посочени общо: монтаж на гипскартон, направа на шпакловка и замазка, прокарване и прогонване на ел.инсталация, извършване на топла и студена проба на ОВИ и ВиК инсталации, присъединяване към инфраструктура и електро, водо и газопреносни мрежи – необходими разноски за привеждане на магазина в годност за ползване; подобрения: осветителни тела, ключове, контакти, окачен таван, санитария. С молбата от 03.11.2021 г. са предявени нови искове – с различно основание и петитум, вследствие на което на ищеца отново са дадени указания да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на закона. С молбата от 22.11.2021 г. е заявено, че претенцията произтича от 4 сключен договор и СМР са извършени по възлагане. С тази молба противоречията са отстранени и е заявено ясно основанието на претенцията, а размерът й е посочен още в исковата молба от 10.05.2021 г. Впоследствие с молба от 12.04.2022 г. ищецът прави изменение на иска чрез добавяне на ново основание при условията на евентуалност – след като е потвърдил, че основава предпочитания иск на договор за изработка, в случай, че това основание не се установи, заявява претенцията на неоснователно обогатяване – стойността на извършените СМР. Това уточнение е направено преди първото заседание по делото, което е проведено на 25.05.2022 г. В резултат от посоченото процесуално действие на ищеца се е стигнало до последващо обективно евентуално съединяване на искове чрез въвеждане на ново основание, което, доколкото не е съпроводено с едновременно изменение и на петитума на исковата молба, представлява допустимо от закона (чл. 214, ал. 1 ГПК) изменение на иска. С доклада, извършен в това заседание, съдът е приел, че е сезиран с два иска: предпочитан с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и евентуален с правно основание чл.59 от ЗЗД. Следователно в съответствие с чл.214, ал.1, изр.1 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез добавяне на ново основание, което да бъде разгледано, ако се отхвърли искът по първото основание. В исковата и в уточняващите молби ищецът препраща към ч.гр.д. № 17083/2020 г. на СРС, в което по реда на чл.207 от ГПК са приети основна и допълнителна съдебно-технически експертизи относно извършените строително-ремонтни работи. В молбата, с която е инициирано това производство, са описани подробно строителномонтажните работи, които ищецът претендира да са били извършени от неговия праводател „Крит“ ЕООД.

Неоснователно е оплакването на „Юробанк България“ АД, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Обстоятелството, че в доклада по делото съдът е квалифицирал евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД, а в решението се е позовал на чл.61, ал.1 от ЗЗД не води до извод за произнасяне по непредявен иск, след като съдът е основал решението си на фактите, от които ищецът е извел претендираното право – извършване на строително-ремонтни работи в магазина на „Банка Пиреос България“ АД, праводател на ответниците.

Промяната на правната квалификация в случая не води до недопустимост на решението, а до дължима дейност на съда по приложение на материалния закон. При претенции за заплащане на подобрения, извършени в чужд имот, 5 правната норма, под която следва да се подведат спорните права, съдът може да определи след като изясни качеството на лицето, извършило подобрението – владелец (добросъвестен или не), държател, гестор, както и вида на предявеното вземане – разноски, подобрение и пр. Обикновено тази преценка не може да се направи преди обсъждане на събраните доказателства, доводи и възражения на страните. Тази дейност съдът извършва при произнасянето си с крайния акт по същество. По тази причина и въведените в исковата молба и в хода на процеса твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения в чуждия имот, дали с тях твърди, че е увеличена стойността на вещта или, че се касае за разноски, че е налице обогатяване и/или обедняване и пр., са квалификации на страните на спорното право, които не обвързват съда и не го ограничават да даде защита според действително осъщественото правно основание. Това е така, защото всички обстоятелствата, имащи значение за определяне качеството на ищеца и вида на вземането в различните възможни хипотези, подлежат на доказване и установяване в хода на съдебното дирене.