Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 11.11.2025, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 337/2025
Вид
Решение № 179
Подписан
11.11.2025
В сила
16.12.2025
Състав
Димитър Иванов Стратиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 16, т.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 324-327 · Кодекс за застраховането
  • чл. 324-327 · Кодекс за застраховането
  • чл. 324-327 · Кодекс за застраховането
  • чл. 324-327 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. гр.Мадан, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100337 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „******” ЕАД против Ф. Х. Е., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца 6667,56 лева - главница по Договор за потребителски кредит ***** сключен на ***** г., 1167,02 лева - договорна лихва за периода от 25.06.2024 г. до 26.11.2024 г. : 283,96 лева - обезщетение за забава за периода от 25.06.2024 г. до 15.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (24/1/2025) до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № **/**** г. по описа на РС М.

В исковата молба се твърди, че на **** г. „*******” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № *****с ответника Ф. Х. Е. ЕГН **********. На основание така сключения Договор, „*****“ е предоставил сума в общ размер 7290,96 лв. От тази сума 6000 лева са отпуснати за общо ползване на потребителя, 1290,96 лева са отпуснати за кредитиране на избрани допълнителни застрахователни услуги. При Потребителски кредит за общо ползване - средствата по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, открита в „*******” и посочена в чл. 7.1 от Договора. Кредитът се счита за усвоен от Потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. В случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за 1 конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от Кредитора, за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което Потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора. Общата дължима от Потребителя сума е разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, 23 от които в размер на 450,27 лева и последната в размер на 450,14 лева. Първата погасителна вноска е дължима на 25.03.2024 г., а последната - на 25.04.2026.

Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 41,05 % (чл. 9, ал.1 от Договора). Лихвеният процент е фиксиран поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за референтен лихвен процент. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е : 49,09%, общата сума, дължима от потребителя е 10806,35 лв.

Сочи, че ГПР е в рамките на законоустановения лимит от пет пъти размера на законната лихва към момента на сключване на договора. В същия член е упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора. ГПР изчислен съгласно законовата формула на § 1. т.1 на ДР на ЗПК. Застраховката, бидейки доброволно избрана от длъжника и незадължителна при предоставяните/ предлаганите условия от кредитора е взета предвид при изчислението на ГПР като част от общия размер на кредита.

ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. Договорът не е сключен при Общи условия. Длъжникът е преустановил плащанията по договора и е допуснал просрочие при изплащането на повече от три дължими вноски с падеж 25.06.2024 г., 25.07.2024 г. и 25.08.2024 г., поради което ищецът е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост до ответникът, което е получено от него на 26.11.2024 г., считано от която дата договора е обявен за предсрочно изискуем и е настъпила изискуемост на задълженията по него. Ищецът бил подал Заявление по реда на чл. 417 ТПК срещу Ф. Х. Е. ЕГН **********, по което е образувано ЧГД **/*** на PC - М. Със свое разпореждане, съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ТПК, за предявяване иск за установяване на вземането на заявителя. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че между Ф. Х. Е. потребител и „****** - кредитор на ******* г. е сключен Договор за потребителски кредит № ******. По силата на така сключения договор в полза на ответника е предоставен кредит в размер на сумата от 6000,00 лв., с 2 общ размер на застрахователна премия 1290,96 лв„ от които Застраховка:

*****и застраховка **** лв. Като общ размер на кредита е посочен 7290,96 лева. Срокът на договора за кредит е посочен в чл. 6, а именно до 25.02.2025 г.

Съгласно чл. 9.1 годишния лихвен процент по договора е в размер на 41,05 %, а ГПР 49,09 % - чл. 10. Общата дължима сума от потребителя възлиза на 10806,35 лева. Видно от погасителния план към договора за кредит, същият е платим на 24 бр. месечни вноски в размер на 450,27 лева всяка, включващи лихва и главница. Сочи, че от представените от ищеца доказателства се установява възникването на правоотношение по застрахователен договор между ответника Ф. Е.- застрахован и застрахователите ******** и *****, c предмет на застраховката: съгласно Общи условия за застрахователна програма „**** и „*****" на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „******" . Ответникът счита, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че Договорът за паричен заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПРкои компоненти са включени в него и как се формира същия от 49,09%. В договора за кредит липсвало посочване от какви пера е формирана общо дължимата сума, поради което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че с подписване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план не е посочено разпределението на вноските за погасяване на задълженията по договора. Сочи, че ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване, е предвидено застраховките да се плащат разсрочено във времето, заедно с дължимите вноски /записано в погасителен план/. Твърди, че е налице невярна информация относно общите разходи по кредита, при което нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Сочи, че страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49,09 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Твърди, че в конкретния случай, кредиторът неправилно отразява в чл. 7.1 от договора, че общият размер на кредита, усвоен от потребителя е в размер от 7290,96 лева. С оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се установява на ответника да е отпуснат кредит в размер на 7290,96 лева. Безспорно се установявало от договора и ИМ, че предоставената сума е в размер на 6000,00 лв., а разликата до сумата от 7290,96 лева се състои от начислени застрахователни премии в общ размер от 1290,96 лева. Тази сума от 1290,96 лева обаче не е част от главницата - заетата сума, а са разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те могат да се претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се дължат. В случая се установявало, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за покупка на застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, като дължимостта на застрахователната премия е 3 определена към момента на сключване на договора. Същата била включена в размера на погасителните вноски като част от главницата, както и в общият размер на задълженията по кредита. Твърди, че доколкото задължението за заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита. В случая при определяне на годишния процент на разходите по кредита, посочен в размер от 49,09 %, не била взета предвид дължимата застрахователна премия. Сочи, че макар в договора да е посочен общия размер на задължението на потребителя, не е налице яснота относно размерът на отделните задължения, от които е формиран. Това е така, доколкото не се установява каква е общата стойност на задълженията след включване на установеното в договора за предоставяне на застраховките.

Твърди, че в конкретния случай, размерът на действително приложеният ГПР по процесния договор надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото посочения в договора ГПР не отговаря на действителния такъв. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По ч. гр. д. № **/**** г. по описа на РС М. е издадена Заповед № **/****** г. по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ф. Х. Е.да заплати на заявител “********” ЕАД, следните суми: - 6667.56 лева /шест хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/ главница по Договор за потребителски кредит № ******/ ******* г.; - 1167.02 лева /хиляда сто шестдесет и седем лева и две стотинки/ – договорна възнаградителна лихва за периода от 25.06.2024 г. до 26.11.2024 г.; - 283.96 лева /двеста осемдесет и три лева и деведесет и шест стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 25.06.2024 г. до 15.01.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в производството.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника Ф. Х. Е. срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № **/******* г. На заявителя е указано, че може да предяви иск относно посочените вземания в едномесечен срок от съобщението. Настоящият иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, като е налице пълен идентитет между оспорените от длъжника вземания по заповедта и вземанията, предмет на настоящото производство. Ето защо предявените искове са процесуално допустими.

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между Ф. Х. Е. - потребител и **** - кредитор е сключен Договор за потребителски кредит от******* г., по силата на който на ответника е бил предоставен потребителски паричен кредит в размер на 6000,00 лв., с общ размер на застрахователна премия 1290,96 лв., от които Застраховка: ******в размер 1051.19 лева и застраховка ****** в размер на 239.77лв. Като общ размер на кредита е посочен 7290,96 лева. Срокът на договора за кредит е посочен в чл. 6, а именно до 25.02.2026 г. Съгласно чл.