Решение № 75 от 30.06.2022, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Чирпан, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Д. при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Атанас Т. Д. Гражданско дело №

20215540100972 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков“ № 37 („ПИБ“ АД), представляван от Чавдар Георгиев Златев и Светозар Александров Попов, в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт В. Г. Д. твърди в исковата молба (ИМ), че на 27.05.2005 г. сключил с ответника Г. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: ** договор за издаване кредитна карта № ** г.

(договора за кредит/овърдрафт), с който договор за кредит банката предоставила на ответника банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 10000 лева /десет хиляди лева/.

В ИМ се твърди, че на 11.12.2006 г. към договора за кредит бил сключен анекс, с който бил увеличен предоставения кредит от 10000 на 20000 лева. На 30.11.2007 г. към договора за кредит бил сключен анекс, с който ответника приел Общите условия на Банката (ОУ) за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и VISA, като били предоговорени и други условия по договора за кредит.

Твърди се, че ответникът използвал изцяло предоставения му кредит. Подробна информация за това кога и какви суми е усвоявал ответника и съответно какви суми и кога е погасявал по договора за кредит била налична в приложеното като доказателство към настоящата искова молба - извлечение от счетоводните книги на „ПИБ“ АД, съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК.

Съгласно т. 2 от анекс № 2 от 30.11.2007 г., срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит се подновявал автоматично при условията и по реда предвидени в Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и VISA, които общи условия, на основание т. 10 от анекс № 2 от 30.11.2007 г. били приети от ответника и 1 последния се бил запознал с тях. Автоматичното подновяване на срока било описано в т. 19.1.1 от общите условия. Към момента на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК, както и към момента на подаване на исковата молба договорът за кредит не бил прекратяван от никоя от страните съгласно т. 19.1.1 от общите условия. Кредитът бил в просрочие от 19.07.2012 г.

Твърди се също така, че поради неплащане в срок на задълженията по договора за овърдрафт, на основание т. 13.1 и т. 13.1.1 от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и VISA, Банката, чрез ЧСИ Румяна Манджурова – ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, с рег. № 868 на КЧСИ, връчила на ответника - кредитополучател покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора за овърдрафт с предоставен 7 (седем) дневен срок за изпълнение от получаване на поканата, като изрично било посочено, че в противен случай и без да бъде изпращано повторно уведомление банката щяла да счита овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата била връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 03.12.2020 г. Подробно описание на процеса на връчване на поканата било направено в Протокол от 10.12.2020 г., съставен от съдебния изпълнител и приложен към настоящата молба. Тъй като ответникът - кредитополучател не бил платил просрочените задължения по договора за овърдрафт в предоставения му срок за доброволно изпълнение, на основание чл. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите условия Банката била обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 15.03.2021 г.

Твърди се още, че на 26.03.2021 г., банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 от ГПК срещу ответника.

Районен съд - Чирпан, по ч.г.д № 273/2021 г., уважил изцяло искането на банката и издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника. На основание издадения изпълнителен лист, банката образувала изпълнително дело № 278/2021 г. по описа на частен съдебен изпълнител Румяна Манджурова, с рег. № 868, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора срещу ответника. На 23.11.2021 г. в банката се получило съобщения по ч.г.д. №273/2021г. по описа на Районен съд - Чирпан, с което било указано, че заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47 от ГПК, както и че в едномесечен срок от получаване на съобщението банката можела да предяви иск относно вземането си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. След получаването на съобщението, за банката възникнал правен интерес да предяви установителен иск за съществуване на вземането си срещу ответника.

Молят съда да признае за установено, че Г. Г. Г., с ЕГН ********** дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК 831094393 на основание гореописаните фактически и правни обстоятелства и документи следните суми: 20000 лева - просрочена и непогасена главница, 61.12 лева - законна лихва, начислена за периода от 15.03.2021 г. до 25.03.2021 г., вкл., дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019 г., 48 лева разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост до ответника, вреда за банката, причинена от неизпълнение на задълженията на ответника по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в съда 26.03.2021 г., до пълното погасяване на задължението.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Г.В. Ж. от АК - Стара Загора, действащ като процесуален представител на ответника Г. Г. Г., ЕГН **********, с който счита, че предявените с ИМ искове са процесуално допустими, но по същество са неоснователни. Оспорва описаните в исковата молба обстоятелства относно ползването на предоставения кредит. Твърди, че приложените по делото Общи условия не били предоставяни на доверителя му и той не бил 2 запознат с тях. Същите не съответствали на клаузите на договора за издаване на кредитна карта и на анексите към него, и съответно били неприложими относно тях. Доверителят му твърдял, че срокът на валидност на издадената му кредитна карта на пластика изтекъл преди повече от пет години и той не бил получил нова кредитна карта от банката, с което договорът следвало да се счита прекратен, а теглените чрез картата суми бил погасявал изцяло преди изтичане валидността й. Кредитът бил в просрочие от 19.07.2012 г., която дата следвало да се счита за начален момент, от който започвала да тече погасителна давност. В конкретния случай посоченият в исковата молба текст на т. 2 от анекс № 2 от 30.11.2007 г. към договора, с препратка към регламентацията на т. 19.1.1 от Общите условия на банката бил неприложим. Договорът не отговарял на условията на чл. 11 от Закона за потребителския кредит, а също така съдържал и редица неравноправни клаузи, какъвто бил и цитираният по-горе текст на т. 2 от анекс № 2.

Прави възражение за недължимост на плащането и за изтекла в полза на доверителя му погасителна давност, относно претендираното от банката вземане. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист било подадено едва на 26.03.2021 г., а кредитът бил в просрочие от 19.07.2012 г. - изтекъл бил срок значително по-голям от предвидените от ЗЗД срокове за погасителна давност.

Оспорва твърдението на ищеца, че давността по отношение на вземанията му била настъпила с отлагателното условие по анекс № 2/30.11.2007 г. Правно ирелевантно било обявяването на предсрочната изискуемост на кредита от ищеца след настъпването на погасителната давност. Освен това Договорът за издаване на кредитна карта, Анексите към него, както и Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти, съдържали неравноправни клаузи, които на основание чл. 146 от ЗЗП били нищожни, тъй като не били уговорени индивидуално. Освен, че била неравноправна, посочената клауза в т. 2 от анекс № 2 от 30.11.2007 г. към договора била неясна по съдържание и неприложима в конкретния случай, доколкото препращала към текстове, които не били приложими към нея и заобикаляли законодателството на Република България във вреда на потребителя. На основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2 от ЗЗД клаузата, която предвиждала банката по свое усмотрение да капитализира и начислените лихви, чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта, била нищожна. Счита, че приложените документи са относими към правната и фактическа обстановка по делото, без приложените общи условия, с които доверителят му не бил запознат.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От представения с исковата молба договор за издаване кредитна карта № ** г. се установява, че ищецът се е задължил да открие и води на името на ответника картова разплащателна сметка, и да издаде към нея кредитна карта, чрез която титулярът й да усвои предоставения му банков кредит овърдрафт в размер на 10000 лева - чл. 1 и чл. 2 от договора.

Договорът е бил сключен при ОУ, които са неразделна част от съдържанието му и които ответникът е декларирал, че е приел с подписването му – чл. 10 от договора.

Съгласно чл. 3 от договора, срока за ползване на кредита овърдрафт е до 27.05.2007 г., който срок е бил краен за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срока на договора не бъде продължен. Този срок е можело да бъде удължен автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не уведоми другата за прекратяване на договора в 3 посочените в т. 36. 1 от ОУ срокове. Съгласно т. 7 и сл. от ОУ кредитната карта давала право на ответника да усвоява предоставения му кредитен лимит като извършва безналични плащания на стоки и услуги и теглене на пари в брой от банкомат или офис на банката. Картодържателят поел задължение да погасява задълженията си по кредита, заедно с начислените такси, лихви, комисионни и разноски, свързани с обслужването на кредитната карта, подробно описани в месечните извлечение, като заплаща минимална погасителна вноска - чл. 4, чл. 7, чл. 10 от договора и т. 15, т. 18 и т. 20 от ОУ към него. Съгласно т. 1, б. „к“ от ОУ, минималната погасителна вноска (МПВ) е сумата, която ответникът е бил задължен да погасява ежемесечно на падежната дата и представлява 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния период, но не по – малко от 10 лв. За ползвания кредит – овърдрафт на ответника е бил предоставен гратисен период от 45 дни за погасяване на дебитното салдо, като при неизпълнение в срок дължи годишна лихва в размер уговорен в договора и ОУ към него - чл. 6 и 7 от договора и т.

14 от ОУ. При допусната забава при плащането на което да е задължение до договора за период по – дълъг от 5 работни дни, банката – кредитор може да обяви овърдрафта за предсрочно изискуем, за което следва да уведоми писмено картодържателя – т. 28 от ОУ.

На 11.12.2006 г. към договора за кредит бил сключен анекс, с който бил увеличен предоставения кредит от 10000 на 20000 лева. На 30.11.2007 г. към договора за кредит бил сключен анекс, с който ответника приел Общите условия на Банката (ОУ) за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и VISA, като били предоговорени и други условия по договора за кредит.

От представеното от ищеца извлечение от счетоводните му книги по процесния кредит е видно, че кредитът е в просрочие, считано от 19.07.2021 г. – общо 3172 дни към 25.03.2021 г. включително (л. 16 от делото) Позовайки се на това неизпълнение, кредиторът е обявил кредита – овърдрафт за предсрочно изискуем, като на 03.12.2020 г. чрез ЧСИ Р. Манджурова е връчил на длъжника нарочно предизвестие, с което му е дал 5 - дневен срок за погасяване на изискуемото му задължение, което към него момент е в размер на 20109.12 лева. Поканата е била връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 03.12.2020 г. За връчването на предизвестието банката е направила разноски в размер на 48 лева, видно представените с ИМ фактури – л. 30 от делото.