Решение № 581 от 21.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20262100500970 по описа за 2026 година

С Решение № 499/27.02.2026г., постановено по гр. дело № 6486/2025г. по описа на Районен съд – Бургас е признато за незаконно и е отменено уволнение, извършено със Заповед № 8/24.07.2025г. на „Агроринг Инвест“ ООД със седалище с. Винарско, Община Камено, представлявано от Стоян Петков Димов, с която е прекратено трудовото правоотношение на Й.

Д. Д. на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, поради налагането на дисциплинарно наказание уволнение.

С цитираното решение е осъдено „Агроринг Инвест“ ООД със седалище с. Винарско, Община Камено да заплати на Й. Д. Д. сумата от 314, 89 евро (с левова равностойност от 615, 87 лева), представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от октомври 01.07.2025г. до 14.07.2025г. включително, ведно със законна лихва за забава върху горната сума от 25.09.2025г. до окончателното й изплащане, сума в размер на 349, 88 евро (с левова равностойност от 684, 30 лева), представляваща дължимо обезщетение за недопускането му на работа за периода от 15.07.2025г. до 25.07.2025г., ведно със законна лихва за забава върху горната сума от 1

25.09.2025г. до окончателното й изплащане, сумата от 479, 18 евро (с левова равностойност от 937, 20 лева), представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението в периода от 25.07.2025г. до 14.08.2025г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 13368/27.03.2026г., подадена от „Агроринг Инвест“ ООД със седалище с.

Винарско, Община Камено чрез процесуалния представител на дружеството – адвокат Ивайло Карчев, с която се претендира съдът да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове.

С въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост, противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Посочва се, че ищецът в първоинстанционното производство заявява, че е полагал труд на различни места - ,,хоум офис“, в офиса на ул.

,,Демокрация“ и в с. Винарско, което по съществото си се явява признание на неблагоприятни за него факти. Подчертава се, че съгласно отразеното в трудовия договор, с. Винарско било мястото, където служителят е следвало да изпълнява трудовите си задължения. Излагат се съображения, че полагането на труд се извършва в рамките на договорените условия и на конкретно посоченото работно място. Развиват се съображения за наличие на противоречие между съдържанието на договора и твърденията на ищеца в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба се твърди, че от представените по делото доказателства се установява, че ищецът не се е явявал на работа, като се акцентира върху правната същност и елементите на трудовото правоотношение.

Навеждат се доводи, че ищецът не е ангажирал доказателства, че са налице предпоставките на чл. 213 от КТ. Излагат се аргументи относно принципите на разпределение на доказателствената тежест в производството по чл. 193 от ГПК и се изразява несъгласие с изводите на районния съд, че не било налице надлежно изпълнение на задължението на работодателя за уведомяване на работника преди налагане на дисциплинарно наказание.

Твърди се, че работодателят е предприел всички необходими 2 действия, изпращайки покана за даване на обяснения на работника на посочения от него адрес чрез куриерска служба. Пояснява се, че от представената по делото обратна разписка се установява, че пратката е доставена на съответния адрес.

В жалбата се посочва, че съгласно трайната съдебна практика, изискването на чл. 193 от КТ е насочено към осигуряване на възможност за защита, а не към формално удостоверяване личното връчване на поканата.

Заявява се, че тъй като не се установява по делото реално полагане на труд от въззиваемия, то не следва да бъде присъдено трудово възнаграждение по чл. 128 от КТ.

Подчертава се, че поведението на работника, включително отказът от получаване на кореспонденция, не може да лиши работодателя от възможността да реализира дисциплинарната отговорност. Отбелязва се, че пратката, съдържаща заповедта за уволнение, заповед за прекратяване и уведомително писмо била върната с отбелязване ,,отказана от получателя“, а отказът от получаване следва да се приравни на редовно връчване. Посочва се, че в конкретния случай е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина - неявяване на работа без уважителни причини, като работодателят е осъществил дисциплинарното производство при стриктно спазване на всички императивни изисквания.

В жалбата се заявява, че ищецът в първоинстанционното производство не е доказал реално полагане на труд и недопускане до работа, като безспорно се установява законосъобразното провеждане на дисциплинарната процедура и недобросъвестно поведение на работника.

Твърди се, че съдът не е обсъдил в пълнота представените по делото доказателства и не им е направил цялостен и задълбочен анализ, както и не е разгледал възражението за изтекла погасителна давност.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Й. Д.

Д., с който същата се оспорва изцяло. Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, съобразен с 3 материалния и процесуалния закон и доказателствата по делото.

Посочва се, че Й. Д. е бил служител и е полагал труд за работодателя - „Агроринг Инвест“ ООД по валидно трудово правоотношение, възникнало между страните по надлежно сключения между страните трудов договор.

Оспорват се твърденията на въззивника за противоречие между съдържанието на договора и твърденията на ищеца в първоинстанционното производство.

Направен е анализ на понятията ,,място на работа“ и ,,работно място“.

В депозирания писмен отговор се заявява, че до 14.07.2025г., въззиваемият е изпълнявал точно и добросъвестно трудовите си задължения, произтичащи от процесния трудов договор и длъжностната характеристика, като след тази дата не е бил допускан до работното си място, а на 25.07.2025г. е последвало дисциплинарно уволнение.

Подчертава се, че работодателят не е спазил предвидената законова процедура за уведомяване на работника и възможност за защита с писмени обяснения. Твърди се, че изпратената покана била изпратена до некоректно посочен адрес.

Отправя се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител – адвокат Ивайло Карчев депозира писмено становище, в което изразява становище по основателността на претенциите.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Й. Д.

Д. чрез своя процесуален представител – адвокат Сребрева изразява становище, че атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

Страните не отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, 4 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са четири обективно съединени иска от Й. Д. Д. против „Агроринг Инвест“ ООД със седалище гр. Бургас, с които се претендира да бъде признато за незаконосъобразно извършеното уволнение и да бъде отменено същото като незаконосъобразно, да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сума в размер от 1 124, 64 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.07.2025г. до 25.07.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 25.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер от 937, 20 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното му уволнение от 25.07.2025г. до 14.08.2025г. – датата, на която е започнал нова работа.

С нарочна писмена молба от 25.11.2025г., ищецът уточнява, че претенцията му за заплащане на дължимо трудово възнаграждение е за периода от 01.07.2025г. до 14.07.2025г., а за периода от 15.07.2025г. до датата на прекратяване на правоотношението – 25.07.2025г. е за заплащане на обезщетение за недопускането му до работа.

В исковата молба се посочва, че между страните е сключен Трудов договор № 058/02.11.2022г., по силата на който ищецът Й. Д. Д. е изпълнявал длъжността *** в отдел Администрация и месторабота – с. Винарско. В исковата молба се твърди, че през месец юли – 2025г., работодателят „Агроринг Инвест” ООД е прекратил процесния трудов договор на датата 25.07.2025г., като го е уволнил дисциплинарно, като се твърди, че на 14.07.2025г. в обекта на дружеството - стопански двор, са навлезли трети лица охранители, които са отстранили всички присъстващи в сградата и двора лица под предлог, че са упълномощени от съдружника да осъществяват контрол върху дейността на дружеството, след което той се е явявал на работа, но не е бил допуснат за периода след 15.07.2025г. до своето работно място.

В исковата молба се посочва, че по отношение на него не е спазена процедурата в Кодекса на труда и не са му били поискани писмени обяснения, а впоследствие – не му е била връчена и заповедта за дисциплинарно уволнение, а за самото уволнение е разбрал от получена справка от НАП, в която било посочено, че е дисциплинарно уволнен.

5

Пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор от ответното дружество, в който се посочва, че предявените искове са неоснователни, тъй като ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения в периода, който се посочва в исковата молба. Нещо повече – в писмения отговор се твърди, че ищецът никога не е полагал труд в полза на работодателя.

Твърди се също, че са били налице фактически и правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение и е спазена процедурата в КТ за това.

Отправя и възражение за изтекла в полза на работодателя погасителна давност по отношение на предявените искове.

За да уважи предявените искове, първоинстанционния съд е приел, че исковете по чл. 344 от КТ са заявени в законоустановения двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като липсват данни за връчване на постановената заповед за уволнение.

Съдът е приел и обстоятелството, че не са спазени императивни правни норми в хода на дисциплинарното производство, тъй като видно от доказателствата по делото няма данни изпратената до служителя покана да се яви в тридневен срок от получаването й при работодателя, за да даде писмени обяснения по повод неявяването му на работа от 08.07.2025г. да е достигнала до него, тъй като не е връчена лично на него или упълномощено от него лице.

В тази връзка, съдът е приел, че само на това основание следва да се приеме, че уволнението е незаконно и да се отмени дисциплинарното наказание, без да се разглежда спора по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания.

В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че съдебният акт е валиден и допустим акт и по отношение на възраженията за неправилност на първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Окръжен съд – Бургас 6 намира следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че страните - Й. Д. Д. и „Агроринг Инвест“ ООД са сключили Трудов договор, по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността *** в отдел „Администрация“ и месторабота – с. Винарско със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, която му е връчена на 03.11.2022г.