Определение № 591 от 27.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Теофана Б. Спасова като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20235300601086 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК .

Постъпила е частна жалба подадена от О.Д.Д., в качеството си на управител на „***“ ООД ЕИК ***, чрез адв. И.М., против Определение № 306/31.03.2023 г., постановено по ЧНД № 1355/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 13.02.2023 г., с което на основание чл. 243, ал.1 т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 161/2020 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл. 202, ал. 2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В частната жалба се излагат доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Иска се отмяната му и връщане на делото на прокуратурата със задължителни указания за допълнително разследване. Излагат се доводи за непълно разследване и неправилен анализ на събраните доказателства.

Районна прокуратура – Пловдив не е взела становище пред въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд като обсъди наведеното в жалбата и приложените по делото доказателства и провери атакувания съдебен акт изцяло, намира и приема за установено следното.

Жалбата, подадена от О.Д. – управител на „***“ ООД ЕИК ***, чрез адв. И.М. е депозирана в законоустановения седмодневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

1

Досъдебното производство е образувано с постановление на Районна прокуратура – Пловдив за престъпление по чл.201 от НК. С Постановление от 05.08.2021 г. е повдигнато обвинение на Б.Д.К. ЕГН ********** за престъпление по чл.202, ал.2, т. 1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Дружеството „***“ ООД започнало дейността си през 2012 г. Предмет на дейност на дружеството било ремонт, доставка и монтаж на товароразтоварно оборудване за разтоварни пунктове на заводи. Съдружници в него били В.Г.Д. - съпруга на О.Д. и Б.Д.К., които притежавали по равен брой /по 50%/ от дяловете в дружеството. През 2016 год. В.Д. прехвърлила дяловете си в дружеството на съпруга си - О.Д., като последния станал съдружник в него. Управител на дружеството бил Б.К., като само той оперирал със средствата по банковата сметка на дружеството, открита в „***“ АД. Работата в дружеството била разпределена между двамата съдружница като Д. се занимавал с търговската част - изготвял оферти, фактурирал извършена работа, подписвал договори и навсякъде по всички документи и счетоводни такива полагал своя подпис, а К. освен управител бил и изпълнител и работник. К. решил да напусне дружеството като съдружник за което подал предизвестие, считано от 13.09.2019 г., като срокът му изтекъл на 13.10.2019 г., а самото вписване на обстоятелството в Търговския регистър било осъществено на 28.11.2019 г. Също така, К. отправил и тримесечно предизвестие за напускане на дружеството като съдружник, но поради съдебна процедура вписването се осъществило през март месец 2020 г., откогато престанал да бъде и съдружник, с оглед заличаването му като такъв в Търговския регистър. В дружеството нямало други служители, но използвали наети лица – инцидентно за монтажи, на които им се плащало в брой „на ръка“. Това били лицата В.Г., А.М. и К.К..

Отношенията между двамата съдружници – К. и Д. се влошили по повод упражняваната от тях дейност в дружеството и възникнали имуществени спорове между тях. Така на 23.12.2019 г. Д. подал жалба вх. № 11068/2019 г. в Районна прокуратура – Пловдив, в която посочил, че в период от два месеца /септември и октомври 2019 г./ обвиняемия изтеглил суми от банковата сметка на дружеството в размер от 19 500 лв., за които липсва посочено основание. В жалбата се сочи също, че жалбоподателят получил сумата в размер от 2 023 лв., които били за производствени разходи във връзка с дейността на дружеството. С последваща жалба О.Д. посочва, че дружеството притежава два товарни автомобила, а именно т.а. „Рено Мастер“, с рег. № *** - жълт на цвят , т.а. „Рено Канго“, с рег. № *** – бял на цвят и употребяван автомобил, марка “Рено”, модел „Канго“, тъмно син /бракуван за части/, както и специални инструменти за монтаж, които се намирали в единия от автомобилите, които били задържани и ползвани от обвиняемия след напускането му като съдружник и управител. В хода на досъдебното производство била назначена комплексна съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява, че за периода от 01.01.2019 г. до 14.10.2019 г. по разплащателната сметка на „***“ ООД при *** АД клон П., на основание теглене на каса по ЕГН: **********, било налично начално салдо в размер на 1 386,51 лв., постъпили приходи по документи в размер на 71 860,57 лева или 2 общ сбор на парични средства в размер на 74 460,57 лева. От последните, обвиняемият К., в качеството си на управител, изтеглил с надлежни оправдателни документи суми в размер на 36 853,95 лева, както и без представени разходно оправдателни документи - суми в размер на 36 393,13 лева. При това, в същата банковата сметка към 14.10.2019 г. е бил наличен остатък в размер на 183,19 лева. Според експертите стойността на описаните т.а., собственост на дружеството към момента на отнемането им според заключението възлиза на 6 400 лв., а на специализираните инструменти за монтаж в размер от 2 660 лв., или общата стойност на имуществените вреди на дружеството възлиза в размер от 45 993,13 лв.

Била установена практика в дружеството, при която К. заплащал „на ръка“ суми за положения труд от наетите лица за монтажи, за наеми, включително на л.а. „Дачия“, ползван от Д., както и за разноски по офиса, а остатъка от сумата в края на всеки месец се разпределял между двамата съдружници, без знанието на счетоводителя на дружеството. По отношение на специализираните инструменти обв. К. сочи, че част от тях се намират в офиса на дружеството, а друга част - в товарен автомобил Рено Канго рег. № ***.

При така установената фактическа обстановка представителят на държавното обвинение е направил споделения от Районен съд - Пловдив извод, че обвинението по чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК, повдигнато на обвиняемия Б.К. не е доказано. Аргументите за това са, че от събраните доказателства по наказателното производство не може да се направи обоснован извод за предмета на престъплението и характера и размера на възникналата щета за дружеството с ограничена отговорност.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав като законосъобразни.

На първо място, следва да се посочи, че присвояването е резултатно престъпление, като съставомерният резултат се проявява в излизането на присвоеното имущество от патримониума на съответното юридическо лице и преминаването му в този на дееца или на трето физическо или юридическо лице без правно основание. Основанията за прекратяване на наказателно производство от прокурора по реда на чл.243 от НПК са общите по чл.24, ал.1 от НПК, както и когато обвинението не е доказано. Районният съд правилно е п р и е л изводите на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство. Това е така, тъй като прокурорът не е подценил значението на събраните доказателства и правилно е счел, че по досъдебното производство, след събиране на всички възможни доказателства не е установено наличие щета за дружеството „***“ ООД, а дори да се приеме наличие на присвоително действие е извършено е невъзможно да се определи какъв е размера на щетата и дали е настъпила вследствие на виновното поведение на обвиняемия Б.К..

Въззивната инстанция възприема изцяло съжденията на Районен съд Пловдив по отношение показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели и счита, че правилно са кредитирано от 3 първостепенния съд като достоверни. От разпита на свидетеля К. П. К. /ДП т.2, л.176/ се установява, че действително е работил „на повикване“ при нужда, за което му е плащано в брой за изработеното време. В разпита си свид. А.М. /ДП т.2, л.179/ посочва, че при започването на работа към дружеството е работил без трудов договор, като е получавал възнаграждение в брой, с оглед изработеното време. В същия смисъл са и показанията на свидетеля В.Г. /ДП т.2, л.180 и 181/. Доколкото свидетелите са незаинтересовани от спора, показанията им се явяват обективни и последователни и като такива правилно са възприети от първостепенния съд.

Нещо повече, още в депозираната пред първоинстанционния съд жалба Д. посочва, че е получил сумата от 2023 лв., представляваща производствени разходи във връзка с изпълнение на поръчки, поети от дружеството, от което следва да се направи извод, че имуществените отношения между съдружниците са се уреждали чрез предаване парични суми в брой между тях. Така съвсем логично първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на обвиняемия, че горепосочените суми са изразходвани за дейността на дружеството, като заплащане на суми за положен труд на наетите лица за монтаж, за наем, консумативни разходи. Обект на престъплението длъжностно присвояване са обществените отношения, осигуряващи правото на собственост върху движими вещи, като в случая обектът на посегателството е свързан и със специфичните отношения между съдружниците. Следва да бъде отбелязано, че наличието на липси само по себе си не означава, че е налице присвояване от страна на обвиняемото лице, тъй като те могат да се дължат на различни причини, защото факта на неотчитането им не означава безусловно задържане и укриване за собствени цели и нужди.

На следващо място, не могат да се споделят доводите в жалбата, че в рамките на разследването не са извършени всички необходими действия за разкриване на обективната истина. В хода на досъдебното производство разследващите органи са положили необходимите усилия за установяване на обстоятелства по делото, които са свързани с установяване или липса на извършено престъпление от общ характер. Въпреки извършените множество процесуални действия до момента и обемния доказателствен материал, правилен е изводът на прокурора към Районна прокуратура – Пловдив, потвърден от Районен съд – Пловдив за липса на съставомерни елементи от престъплението – както по отношение на размера на присвоеното имущество, така и по отношение на причинената на дружеството имуществена вреда.

Дори и да се приеме, че е налице такава не е възможно да се установи фактът обвиняемият да се е разпоредил с чуждо имущество, а не със собствено, с оглед имуществените отношения между съдружниците и правото им на дивидент в дружеството.

По отношение на инкриминираните вещи, предмет на повдигнатото обвинение, въззивният съд споделя изцяло изложеното в постановлението за прекратяване на наказателното производство, потвърдено и от Районен съд Пловдив за липса на своителни действия от страна на обвиняемия К.. Видно от извършения оглед на местопроизшествие /ДП т.2, л.190 и сл./ се 4 установява в подкрепа на обясненията на обвиняемия, че т.а. „Рено Канго ” с рег. № *** е в непосредствена близост до седалището на дружеството в гр. П., ул. „***“ № 101.

По изложените съображения съвсем правилен се явява изводът на представителя на държавното обвинение, потвърден от Районен съд – Пловдив, за невъзможността за определяне на предмета на присвояването и причинената щета на търговското дружество. В този смисъл е и Р.460- 94-I, съгласно което съдът не е длъжен да установява за какво са изразходвани присвоените средства, но във всички случаи е длъжен да установи размера на щетата, която се дължи само на присвояването и Р.634-05-I, според което ако размерът на присвояването не е доказан, това не може да бъде компенсирано с косвеното доказване на други обстоятелства от предмета на доказване.