Решение № 154 от 29.07.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р

E Ш Е Н И Е

№ 154 гр. Пловдив, 29.07.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

ДЕНИЦА СТОЙНОВА при участието на съдебния секретар АННА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора АНДРЕЯ АТАНАСОВ, след като разгледа докладваното от съдията Магдалина Иванова ВНОХД № 388 по описа на ПАС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 34 от 16.06.2017 г., постановена по НОХД №

57/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, подсъдимият Н.Г.Я. е признат за виновен в това, че на 12.07.2015 г. в гр. В., на ул. "Ц.Ц." № 2, чрез използване на двуцевно огнестрелно оръжие - пушка марка „S.", к.*, произведена в Р И., собственост на баща му Г. Н. Я., е направил опит умишлено да умъртви Х.Г.П., като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и деянието е извършено при условията на „опасен рецидив", поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, пр.

1-во вр. с чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл.

54 НК е осъден на шестнадесет години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 буква „а“ от ЗИНЗС на подсъдимия Н.Г.Я. е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 НК от така наложеното на подсъдимия Я. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР – 1 ден, времето през което е бил задържан от прокурора – 3 дни, както и времето, през което спрямо същия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ - считано от 16.07.2015 г.

Със същата присъда подсъдимият Н.Г.Я. е осъден да заплати на гражданския ищец Х.Г.П. сумата в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 12.07.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лева до 65 000 лева, както и за законната лихва върху тази разлика, е отхвърлен като неоснователен.

С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, държавната такса върху уваженият размер на гражданския иск и направените от гражданския ищец и частен обвинител разноски за повереник.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от частния обвинител и граждански ищец Х.П., чрез неговия повереник – адв. М.Х., с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В този смисъл се прави искане на подсъдимия да бъде наложено наказание „доживотен затвор“. Прави се оплакване по отношение на отхвърлената част на гражданския иск, като се иска подсъдимият да бъде осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Х.П. пълния размер на претендираното обезщетение.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия Н.Г.Я., чрез неговия защитник – адв. К.Е., с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен изцяло предявеният срещу него граждански иск за неимуществени вреди. Алтернативно се иска присъдата да бъде изменена като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 131а вр. чл. 129, ал. 2 НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбите, като предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Повереникът на гражданския ищец поддържа въззивната жалба и направеното с нея искане. Счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Гражданският ищец и частен обвинител Х.П. се присъединява към изложеното от повереника му.

Подсъдимият и неговият защитник – адв. Г.М., поддържат жалбата и направеното с нея искане. В пледоариите си излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния от първоинстанционния съд. Прави се искане за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по - лека такава.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото, атакувания съдебен акт и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество - частично основателна е само тази на подсъдимия, но не по изложените в нея съображения.

За да постанови обжалваната присъда, окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.Я. в момента е на 24 години. Осъждан е многократно – 26 пъти, видно от справката му за съдимост (л.209 - л.224 вкл. от ДП). От тях 22 осъждания са за престъпления, извършени от него като непълнолетен – множество кражби, повечето от тях квалифицирани, престъпления по чл. 346, ал.

2, т. 3 НК, по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Изтърпявал е наказание „лишаване от свобода“ в Поправителен дом в Б. и в затворническо общежитие от закрит тип.

Последните четири осъждания на подсъдимия Я. за извършени от него престъпления като пълнолетен са, както следва:

- по НОХД № 494/2012 г. по описа на РС-В. – за престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 400 лв.;

- по НОХД № 493/2012 г. по описа на РС-В. – за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, като наказанието е изтърпяно на 30.06.2013 г.;

- по НОХД № 5194 /2013 г. по описа на РС-Пловдив – за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, изтърпяно на 30.06.2013 г.;

- по НОХД № 29/2014 г. по описа на РС-В. - за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал.

1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване; изтърпяно на 10.03.2015 г.

Подсъдимият Я. и свидетелката К. К. от м. март 2015 г. до около месец преди 12.07.2015 г. (приблизително 3 месеца) били в близки отношения. През този период от време К. живеела и в дома на подсъдимия Я. заедно с неговите родители - в гр. В., на ул.“Ц.Ц.“ № 2. През този период от време подсъдимият Я. постоянно нанасял побой на свидетелката К., включително й причинил травма на главата, както и синини по тялото и наранявания. Непрекъснато употребявал и наркотични вещества. За тези побои знаели и родителите на подсъдимия, като свидетелката К. била подала и жалба в полицията. По тези причини тя сложила край на тяхната връзка. След като преустановила връзката си с подсъдимия, тя започнала нова връзка - с пострадалия Х.П.. Въпреки преустановената връзка подсъдимият продължил да я търси по телефона и да я притеснява.

Тези обаждания продължават и понастоящем, дори и сега, когато подсъдимият Я. ***. От показанията на свидетелката К. установява, че два дни преди съдебното заседание на 06.06.2017 г. пред окръжния съд, в неделя, подсъдимият й се е обадил по телефона, за да й каже, че животът й струвал 20 стотинки и след като той излезел от затвора, тя рано или късно щяла да се срещне с него и тогава щяла да види колко й струва живота „на стойност 20 стотинки“.

На 10.07.2015 г. свидетелите К. и П. отишли на гости в гр. Р. при свидетеля Г. К. . На 11.07.2015 г. вечерта тримата седнали в къщата на К. , вечеряли, като двамата мъже употребили алкохол – 1 литър бира. Преди това били в заведение, където пострадалият П. изпил две бири от по 500 мл., а свидетелите К. и К. пили безалкохолни напитки и кафе.

В един момент и тримата заспали. След полунощ около

00,30 ч. на 12.07.2015 г., подсъдимият Я. започнал да пише на свидетелката К. във Ф., след което започнал да й звъни многократно. Свидетелката К. вдигнала телефона при първото позвъняване на Я. и му казала да не й се обажда повече и че не иска да контактува с него. Подсъдимият обаче продължил да звъни по телефона и да пише по Ф. на К.. Отправял към нея псувни и обидни думи, наричал я „курва“ и че така, както се е празнил на нейното лице, така ще се празни и на лицето на нейния приятел.

Тези думи на подсъдимия Я. били чути и от свидетеля П., а част от обидните изрази били възприети и от свидетеля К. . Тогава свидетелят П. взел телефона от свидетелката К. и започнал да провежда разговор с подсъдимия.

Казал му да престане да звъни и да си ляга. Тогава Я. започнал да псува и да заплашва П., че щял да го намери, като му казал по телефона: “Ей сега ще ви намеря, сега ще видите какво съм ви подготвил“. Освен това подсъдимият заплашил свидетеля П., че ще го убие, че ще го „чука“. Свидетелят П. се ядосал и казал на подсъдимия, че може да заплашва само жени, нарекъл го “путьо“ и му затворил телефона. След като приключил разговора, подсъдимият не преставал да праща съобщения на свидетелката К. в нейния профил във Ф.. В тях той псувал и отправял нецензурни изрази спрямо нея и приятеля й. Писал им, че няма къде да се скрият от него и чака приятеля й с нетърпение, като на нея бил приготвил подарък.

От приложената на л. 22 от ДП разпечатка на кореспонденцията между свидетелката К. и подсъдимия Я. чрез социалната мрежа „Ф.“, се установява, че кореспонденция между двамата е за времевия диапазон от 1,41 ч. до 04,21 ч. на 12.07.2015 г.

Междувременно подсъдимият Я. продължил да звъни по телефона на свидетелката К., като на неговите обаждания отговарял свидетелят П.. Подсъдимият продължил с обидите, псувал пострадалия и го заплашвал, че ще го убие. Когато Я. го напсувал и с думите: “Да го туря на детето ти в червата“, свидетелят П. се афектирал и решил, че трябва да го потърси и да разговаря с него, за да види, дали той ще си изпълни тези закани. Според свидетелката К. Я. звънял повече от 40 пъти, като през цялото време ги псувал и повтарял, че ще ги убие - „Ще ви утрепя, ще ви еба майката“.

В 2,59 ч. подсъдимият изпратил съобщение на Ф.-профила на свидетелката К.: „Майко е са ако не ревете нема кога“, а от 03,04 ч. започнал да изпраща съобщения до нея, че ги чака, че няма търпение, да пита къде са, че са парцали, че им е подготвил изненада, която щяла да им хареса. Съобщенията му, с подобно съдържание, продължили до 03,52 ч.

Тъй като свидетелят П. имал дете, след последната горецитирана псувня от страна на подсъдимия Я., решил, че ще отиде да го намери.

Първоначално свидетелите К. и К. не искали да тръгват с него, но после решили да тръгнат заедно. К. също решила, че ще разговаря с подсъдимия, за да престане да я тормози. К. тръгнал с тях, тъй като свидетелят П. бил негов приятел, а с подсъдимия Я. се познавал от затвора. Смятал, в случай, че подсъдимият и П. се сбият и стане по-сериозна ситуацията, да ги разтърве.

Свидетелите П., К. и К. се качили на автомобила на П., марка „С.И.“, тъмносин на цвят. Тръгнали за В. около 03.45 ч. Свидетелката К. управлявала автомобила, до нея седял свидетелят П., а отзад – свидетелят К. . По време на пътуването им подсъдимият продължил да звъни на телефона на свидетелката К., като свидетелят П. го вдигал. Подсъдимият Я. продължавал със заканите и обидите спрямо свидетелите К. и П., като им обяснявал какво щяло да им се случи: „Сега ще видите какво ще стане, ще ви изтрепя“. В един момент по време на пътуването, след поредното позвъняване на подсъдимия, свидетелят П. се ядосал и счупил дисплея на телефона на свидетелката К.. След това се изтощила и батерията му и той се изключил.

В изпратено в 04.19 ч. съобщение по Ф. подсъдимият Я. попитал свидетелката К. защо си е изключила телефона, наричайки я отново „парцал“ и отправяйки заплахи към нея и свидетеля П.. Писал, че и за двама им ще стане страшно. Пратил също така и снимка в профила на К. във Ф., на която се виждала пушка (ловната пушка на бащата на подсъдимия), заредена с патрони и част от ръката на подсъдимия, включително и татуировката на ръката му. За да направи снимката, подсъдимият Я. взел тайно ключовете за касата, където баща му държал патроните и незаредената пушка, отключил касата, взел пушката, извадил я от калъфа и я заредил с патрони, направил снимката, след което прибрал пушката отново в калъфа и в касата - по обратния ред.