Определение № 1442 от 25.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1442 гр. София, 25.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20248002104011 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „СОФ Кънект“ АД, чрез юрисконсулт Г. К. и старши юрисконсулт А. К., против въззивно решение № 3757/25.06.2024 г., постановено по възз.гр.д. № 1186/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 18722/15.11.2023 г., по гр. д. № 25172/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Н.

Й. Х., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ със Заповед № 46/16.02.2023 г. на работодателя, възстановена е Х. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „експерт“ в „СОФ Кънект“ АД, и касаторът е осъден да й заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата 6 541,11 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 11.03.2023 г. до 11.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2023 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Преустановяване на дейността на организационно обособеното звеното за в бъдеще като елемент от основанието за уволнение по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, закриване на част от предприятието, означава ли окончателно и трайно преустановяване на тази дейност след вземане на решението за закриване на звеното и уволнението на включените в неговия състав служители или преди 1 вземане на това решение, респективно уволненията?“; 2. „Вътрешната реорганизация на дейността, която не е елемент от основанието за уволнение по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, закриване на част от предприятието, означава ли, че дейността на закритото звено се осъществява по нов начин чрез сливане, вливане, отделяне, разделяне след вземане на решение за закриване на звеното и след уволнението на включените в неговия състав служители или преди вземане на това решение, респективно уволненията?“; 3. „Закриването на съответната дейност като елемент на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, закриване на част от предприятието, означава ли преустановяване на дейността само на закритото организационно обособено звено или преустановяване изобщо на дейността на работодателя?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, да прецени тяхната достоверност и да обоснове защо кредитира едни и защо не кредитира други доказателства?“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По първите три въпроса се поддържа противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Тълкувателно решение № 5/26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС; решение № 228/02.05.2019 г. по гр.д. № 782/2018 г. на III г.о.; решение № 10/03.02.2022 г. по гр.д. № 2665/2019 г. на IV г.о.; решение № 32/07.03.2022 г. по гр.д. № 286/2019 г. на III г.о.; решение № 50059/10.07.2023 г. по гр.д. № 3340/2022 г. на IV г.о.; решение № 105/26.06.2019 г. по гр.д. № 3326/2018 г. на III г.о.; решение № 60/09.05.2022 г. по гр.д. № 3452/2019 г. на III г.о. По четвъртия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 346/25.11.2011 г. по гр.д. № 1387/2010 г. на III г.о.; решение № 42/05.03.2014 г. по гр.д. № 5488/2013 г. на IV г.о.; решение № 94/28.03.2014 г. по гр.д. № 2623/2013 г. на IV г.о.; решение № 79/12.07.2017 г. по гр.д. № 3244/2016 г. на IV г.о.; решение № 60167/15.07.2021 г. по гр.д. № 559/2018 г. на IV г.о.; решение № 50242/29.11.2022 г. по гр.д.

№ 117/2022 г. на IV г.о.; решение № 478/16.07.2024 г. по гр.д. № 3449/2023 г. на IV г.о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по жалбата Н. Й. Х. е подала писмен отговор, в който излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че към момента на уволнението Н. Й. Х. е заемала длъжността „експерт“ в отдел „Обществени поръчки“, сектор „Контрол на договори и архив на обществените поръчки“ към „Главна дирекция Финансова“ по силата на безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 46/16.02.2023 г., считано от 11.03.2023 г., на основание чл.

328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, закриване на част от предприятието. Заповедта била издадена във връзка с организационно решение от 16.01.2023 г. на управителния съвет на дружеството, с което се закрива отдел „Обществени поръчки“, ведно с прилежащите сектори в „Главна 2 дирекция Финансова“. Позовавайки се на съдебната практика на ВКС, съдът е посочил, че, когато работодателят закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото е налице вътрешноорганизационно преустройство на дейността. В тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, но под други организационни форми. Сама по себе си, вътрешната реорганизация не е правопораждащо основание за упражняване правото на уволнение, но може да е свързана с намаляване на броя на заетите с извършването на съответната дейност лица, което да доведе до цялостно премахване на длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, така и до намаляване на щатните бройки, предвидени за тези длъжности. Тогава ще бъде налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда – „съкращаване на щата“ за прекратяване на трудовия договор на работниците и служителите, които заемат съкращаваната длъжност. Съдът е изложил, че по смисъла на Кодекса на труда понятието „част от предприятие“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ и „структурно звено“ имат едно и също юридическо съдържание, а именно обособена, относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието с относително самостоятелно ръководство, където и според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд. Така закриване на част от предприятието по смисъла на чл.

328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е налице, когато окончателно и занапред е преустановена относително самостоятелната дейност на структурно звено в предприятието на работодателя, което е имало относително самостоятелно ръководство и където е бил полаган наемен труд.

Въззивният съд е приел, че към дружеството- работодател преди прекратяване на трудовото правоотношение са съществували два относително самостоятелни отдела, но с идентична дейност /трудова функция на част от предвидените щатни бройки към тях/: 1. „Обществени поръчки“ и 2. „Покупки и тръжни процедури“, и двата функционално позиционирани в „Главна дирекция Финанси“. Прието е за безспорно установено, че след като от м. 04.2021 г.

„СОФ Кънект“ е поело управлението на Летище София, в качеството си на концесионер, се преустановява дейността на работодателя свързана с сключването на нови договори по реда на ЗОП. Следователно в процесния отдел „Обществени поръчки“ от 04.2021 г. до 11.03.2023 г. не се е осъществявала първоначално предвидената дейност, свързана с подготовката, сключването и изпълнението на облигационни права и задължения, възникнали по реда на ЗОП. Отделът обаче е продължил своята дейност, прилагайки по аналогия правилата на ЗОП при сключването на нови договори с трети лица, като впоследствие работодателят изготвил самостоятелни правила. Въз основа на събраните свидетелски показания е установено, че отдел „Покупки и тръжни процедури“ бил създаден през м. 10.2022 г., т.е. година след като дружеството е преустановило своята дейност, свързана със сключването на договори по реда на ЗОП. Основната функция на новосъздадения отдел се изразявала в извършването на пазарна проучвания, водене на преговори, подготвяне на документацията във връзка с избора на доставчици и лица предоставящи услуги. Цялостната кореспонденция и избора на 3 контрагент се осъществяла чрез вътрешната автоматизирана система, използвана от ответното дружество, в която съответният доставчик на услуга регистрира своята оферта.

„СОФ Кънект“ АД създало вътрешни правила за провеждане на поръчки, които са прилагани от двата посочени по-горе отдела, при сключването на договори с трети лица за задоволяване на основните потребности на дружеството. Ето защо въззивният съд е достигнал до извода, че след създаването на отдел „Покупки и тръжни процедури“ две относително самостоятелно обособени звена са осъществявали идентична дейност по подготовката и сключването на договори с трети за дружеството лица, прилагайки едни и същи правила и методи, изрично изготвени от работодателя. От направено сравнение на представените длъжностни характеристики, съдът е констатирал сходство между трудовите функции на длъжностите „експерт“ в отдел „Обществени поръчки и длъжността „старши експерт“ в отдел „Покупки и тръжни процедури“, които се изразявали в администрирането на досие за всяка поръчка, воденето на кореспонденция с доставчиците, изготвянето на доклади и справки с цел оптимизирането на процеса по избор и контрагент. Поради това е приел, че дейността на отдел „Обществени поръчки“ не е преустановена след 04.2021 г., а продължила да се осъществява, но под различна правна рамка и при приложението на различни правила и методи за работа, изрично изготвените от работодателя и приложими в двата отдела. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза и свидетелските показания е установено, че през месец март 2023 г. е имало между 10-15 процедури за избор на нови доставчици, при прилагането на вътрешните правила, които са били използвани и от двата отдела „Покупки и тръжни процедури“ и „Обществени поръчки“. Според въззивния състав, единствено била намалена щатната численост, като били съкратени 18 щата в отдел „Обществени поръчки“, а самата трудова функция, осъществявана от ищцата, е продължила да съществува в щатните бройки „експерт“, „старши експерт“ и „младши експерт“ в отдел „Покупки и тръжни процедури“. В хипотезата на „закриване на част от предприятие“ обаче решаващо било дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя. Посочил е, че след като дейността на закритото структурно звено не е преустановена за в бъдеще по окончателен начин, а същата продължава да се осъществява от отдел „Покупки и тръжни процедури“, то в случая било налице вътрешно-организационно преустройство на предприятието. С тези съображения, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, което обуславяло и уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 - за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.