Решение № 566 от 30.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Каменка Кяйчева като разгледа докладваното от Велина Дублекова Гражданско дело № 20255300102090 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД вр. чл.22 ЗПК.

Ищецът В. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ******, кв.

******, бл.***, вх.**, ет.*, ап.**, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато по отношение на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Петър Дертлиев“ № 25, че Договор за потребителски паричен кредит № ******************г., сключен между В. Г. М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, е недействителен.

Исковата претенция се основава на твърденията, че на *****г. между нея и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е сключен Договор за потребителски паричен кредит № *********** при следните параметри и условия: размер на кредита 35700 лв., застрахователна премия в размер на 7024,80 лв., такса ангажимент в размер на 700 лв., брой погасителни вноски 120, месечна погасителна вноска в размер на 471,94 лв. (при средно месечно отклонение до една стотинка), обща стойност на плащанията в размер на 56 632,80 лв., ГПР в размер на 7,57 %, лихвен процент в размер на 6,87 %.

Твърди се, че с договор за цесия от 22.11.2023г. кредиторът „БНП Париба 1

Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е прехвърлил вземаното по процесния договор за потребителски кредит на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Твърди се, че договорът е недействителен поради противоречие с добрите нрави. На следващо място се твърди, че договорът е недействителен поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, като в тази връзка се сочи, че липса разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира същия, че общата сума на плащанията не съответства на действителните, тъй като още при самото сключване на договора е предвидено уговорено възнаграждение за застрахователна премия в размер на 7024,80 лв., което се плаща разсрочено заедно с месечните вноски, при което се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора. Излагат се доводи, че макар и да е посочено в процесния договор, че ГПР е 7,57 %, от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компонентни, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. На следващо място се твърди, че договорът е недействителен поради нарушаване на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не е спазено изискването за размера на шрифта, който в случая е по- малък от 12. На следващо място твърди, че договорът е сключен в нарушение на чл.5, ал.1 от ЗПК, тъй като кредиторът не е предоставил на ищцата нито предложение за сключване на договора, нито пък от ищцата е попълнен единен европейски формуляр към предложението, с оглед на което договорът е недействителен. На следващо място твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, като в тази връзка сочи, че е недопустимо под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата, предвид на което клаузите за застраховки са нищожни. Ищцата твърди, че не е уведомена за извършената цесия по законоустановения ред, като твърди, че разпоредбата на чл.16 от договора е недействителна, тъй като задължението за уведомяване възниква към момента на сключване на договора за цесия, а не по- рано.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска като неоснователен.

2

Ответникът не оспорва, че между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е сключен Договор за потребителски паричен кредит № *********** с усвоена сума в размер на 35 700 лв., както и че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като цедент, и ответника, като цесионер, посоченото вземане е прехвърлено в собственост на ответното дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви.

Ответникът оспорва твърдението за недействителност на договора на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като развива аргументи, че в процесния договор е посочен ГПР, в размер от 7,57 %, което е в съответствие с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че видно от условията на кредита елементите на дълга са ясно, точно и константно дефинирани. Твърди, че застрахователната премия не следва да се включва в ГПР, тъй като застраховката не е задължително условие за сключването на договора, както и че застраховката не представлява по никакъв начин обезщетение за неизпълнение на задължение. Оспорва твърдението, че договорът за кредит противоречи на разпоредбата на чл.10 от ЗПК, като твърди, че шрифтът отговаря изцяло на законоустановения.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

С доклада по делото е признато за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е сключен Договор за потребителски паричен кредит № *********** с усвоена сума в размер на 35 700 лв., както и че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като цедент, и ответника, като цесионер, посоченото вземане е прехвърлено в собственост на ответното дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви.

Сключването и параметрите на процесния договор не са спорни между страните.

Установява се от съдържанието на процесния договор, че размерът на 3 отпуснатия кредит е 35 700 лв. Предвидена е застрахователна премия в размер на 7024,80 лв., както и такса ангажимент в размер на 700 лв., която се заплаща при усвояване на кредита, като се удържа от кредитора от общия размер на кредита, т.е. кредитополучателят получава 35 000 лв. Предвидено, че сумата, която следва да бъде върната от кредитополучателя е в размер на 56 632.80 лв., платима на 120 погасителни вноски, като всяка вноска е в размер на 471,94 лв., при ГПР 7,57 % и лихвен процент 6,87 %. Съгласно представения погасителен план в погасителната вноска от 471,94 лв. се включва главница, лихва и застрахователна премия в размер на 58,54 лв. Сумата 58,54 лв. е фиксирана и не се променя.

От Стандартния европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за потребителски кредит се установява, че общият размер на кредита е 35700 лв., като кредитополучателият ще получи 35 000 лв., след удръжката на такса ангажимент в размер на 700 лв., общият размер на сумата, която следва да бъде заплатена от кредитополучателя е 56 632,80 лв. По отношение на тази сума е посочено, че това е общият размер на кредита (главницата) заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита. Посочено е, че срокът на договора е 120 месеца, броя на погасителните вноски е 120, като всяка от тях е в размер на 417,94 лв. Посочен е размерът на ГПР: 7,57 %. В СЕФ е изрично посочено, че за получаване на кредита не се изисква задължително сключване на договор за застраховка.

От представените по делото договор за застрахователно посредничество № *********** и сертификат № *********** за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на предоставен потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ се установява, че ищцата като кредитополучател е сключила с посредничестовото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, действащ като застрахователен посредник, договор за застраховка с „****************“ и „*******************“, като предмета на застраховката е определен съгласно Общи условия на застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит.

Освен застрахователна премия към застраховащото дружество, ищцата дължи възнаграждение на застрахователния посредник, което възнаграждение е част от застрахователната премия.

4

Ответникът не оспорва, че в ГПР по процесния договор не са включени разходите за застрахователната премия, като се позова на това, че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за предоставяне на кредита.

При така установените по делото факти и обстоятелства, съдът намира следното от правна страна:

По делото се установи, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен на *****г., съгласно който на кредитополучателя е предоставена сумата от 35700 лв., а той е поел задължение да я върне на 120 бр. месечни погасителни вноски в срок до ****г. (дата на последната падежна вноска). Уговорени са в договора фиксиран лихвен процент – 6,87 % и годишен процент на разходите по кредита – 7,57 %. Установи се също, че за застраховката на кредита е била уговорена премия от 7024,80 лв., която се причислява към главницата по кредита и не е включена в ГПР, като при сключването на застраховката „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е действало в качеството си на застрахователен агент на „****************“ и „*******************“.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- т.12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК, а именно изначална недействителност на договора, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В случая се твърди от ищцата, че не е спазено предписанието на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като договорът не сочи коректно ГПР.

Съгласно чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния 5 процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.