Решение № 18997 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18997 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20221110166993 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ........, ЕИК:

......., седалище и адрес на управление: ........, срещу А. П. П., ЕГН: **********, адрес: ........, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗ и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 541,11 лв., представляваща непогА.а главница по договор за потребителски кредит № ..... от ............ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 8,45 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 29.03.2021 г.; сумата от 24,26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2021 г. до 01.03.2022 г.; сумата от 15,21 лв., представляваща договорна неустойка за периода от 20.10.2020 г. до 29.03.2021 г.; сумата от 74,48 лв., представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на 01.09.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2022 г. по ч.гр.д. № 15625/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за заем № ..... от ............ г. Ответникът усвоил изцяло заемната сума в деня на сключването на договора, като поел задължение да върне същата ведно с договорна лихва, съгласно погасителен план към договора за заем. Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора и не погасил дължимите суми. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2022 г. по ч. гр. д.

№ 15625/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.

Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника А.

П. П. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. П.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като изцяло неоснователни. Твърди, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, доколкото ответникът не бил получил писмено уведомление за това, а отделно от това счита, че на осн. чл. 6 ЗМДВИП задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо в период до два месеца след отмяна на извънредното положение, какъвто бил настояшият случай. Прави възражение за недействителност на процесния договор поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 11 ЗПК като излага подробни съображения в тази насока. От погасителния план не ставало ясно какво точно се погасява с вноските. Годишният процент на разходите (ГПР) бил посочен като абсолютна стойност без да са посочени кои компоненти се включват в него и каква е стойността им. В нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът бил написан с шрифт по-малък от 12. Нарушен бил чл. 13 от договора, като кредиторът не бил предоставил никакви данни за това, че е потърсил извънсъдебно разрешаване на настоящия спор и/или е инициирал сключването на взаимоизгодно за страните споразумение. Възразява, че процесният договор и общите условия съдържали неравноправни клаузи /клаузата на чл. 8 от него, предвиждаща задължение на заемополучателя за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 6 от договора/, водещи до недействителност на договора. На следващо място, била нарушена и разпоредбата на чл. 5 ЗПК, тъй като в предоставения на ответника европейски формуляр, приложен към исковата молба, не се съдържали точни параметри на ключови за договора елементи. Така например, посочен бил ГПР от 49,15%, но липсвали данни за неустойки, фиксирана била само главницата и лихвата. По този начин, потребителят бил поставен в невъзможност да си направи икономическа сметка каква сума общо трябва да върне, включително такси и неустойки. Освен това, тук не била посочена и периодичността на вноските, а само периодът, от който започва тяхната дължимост.

Твърди, че ищецът е начислил две неустойки за едно и също нещо – договорна неустойка и неустойка за забава. Напрактика, и двете неустойки имали една и съща функция – превантивно да обезпечат кредитора, ако той понесе вреди във връзка с прекратяване на договора. Счита, че всички тези обстоятелства в съвкупност са от естество да обогатят неоснователно кредитора, противоречат на закона и на морала, поради което са нищожни и не следва да бъдат уважавани. Ето защо моли съда да постанови решение, с което 2 да отхвърли предявените искове.Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се утановява, че на ............ г. между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника, в качеството му на заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит № ..... при следните параметри: размер на кредита – 600 лв.; размер на погасителната вноска – 2 х 4,67 лв. и 21 х 31,08 лв; ден на плащане – понеделник; вид на вноската – седмична; ГПР – 49,15 %; брой вноски – 23; фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 %; дата на първо плащане – 26.10.2020; обезпечение – поръчител/банкова гаранция; дата на последно плащане – 29.03.2021 г.; обща сума за плащане – 662,02 лв.

Като писмено доказателство е приложен погасителен план – приложение № 1 към договора, в който е посочено, че общото задължение по кредита е в размер на 989,00 лв., в които изрично е включено и задължението за „неустойка“ в размер на 326,98 лв. (месечният размер на вноската е начислен като сбор от части от главница и договорна лихва, както и горница, явяваща се дължима „неустойка“ от 38,33 лв. – за първите две вноски и от 11,92 лв. – за останалите вноски).

Заемната сума в размер на 600 лв. е предоставена на ответника с подписването на договора (чл. 1 от договора, в която част същяит служи като разписка) и това обстоятелство не е спорно между странте. Видно от чл. 1 от договора ответникът се е задължил да я върне в сроковете и условията, описани в договора, погасителния план и общите условия.

В чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от договора е предвидено, че договорът за заем ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от общите условия.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от общите условия обезпечението следва да отговаря на следните изисквания: т. 1 поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогА.и договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови ин-ституции с класификация различна от „Редовен" както по активни, така и по погА.и задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; т. 2 залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценена от лицензирани оценители) надвишава два пъти общата сума за плащане по 3

Договора за заем, включващо договорената главница и лихва; т. 3 първа по ред ипотека; т. 4. предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

В чл. 8 от договора е предвидено, че ако заемополучателят не предостави уговореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от общите условия към договора, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 326,98 лв., платима разсрочено по начина, посочен в приложение № 1 към договора.

От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че на ............ г. между ищеца, в качеството му на заедмодател, и ответника, в качеството му на заемополучател е бил сключен процесният договор при следните параметри: размер на кредита – 600 лв.; брой вноски – 23; срок на заема в седмици – 23; размер на седмичната погасителна вноска – 43,00 лв.; фиксиран годишен процент по заема – 40,05 %, ГПР – 49,15 % и обща дължима сума по договора с неустойката – 989,00 лв. Установява се, че на основание чл. 6 от договора на ответника е била начислена неустойка в общ размер на 326,98 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като към размер на всяка от тях се добавя сумата от 38,33 лв. за първите две седмици и 11,92 лв. за останалите.

Установява се, че по процесния договор за заем ответникът е заплатил сума в общ размер на 592,40 лв., която е била отнесена от ищеца за погасяването на главница в размер на 58,90 лв., лихва в размер на 53,50 лв., неустойка в размер на 312 лв. и такса в размер на 168 лв. Съгласно заключението (след направени от вещото лице уточнения при изслушването му в открито съдебно заседание, проведено на 04.10.2024 г.) размерът на непогА.ата главница е 541,10 лв., непогА.ият остатък от възнаградителната лихва за периода от 20.10.2020 г. до 29.03.2021 г. възлиза на 8,45 лв., а на мораторната лихва за периода от 01.01.2021 г. до 01.03.2022 г. – на 24,26 лв. НепогА.ият остатък на договорната неустойка е в размер на 15,21 лв. за периода от 20.10.2020 г. до 29.03.2021 г., а неустойката за забава, начислена еднокртано на 01.09.2021 г. е в размер на 74,48 лв. Общият размер на непогА.ите задължения по кредита е 663,51 лв. Установява се, че уговорената в договора възнаградителна лихва надвишава четири пъти размера на законната лихва за същия период.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.

4

1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.

Несъмнено ответникът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а ищецът – кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното, сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно – когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи (решение № 50174/26.10.2022 г по гр. д. № 3855/21 г на ВКС, IV г.о. и решение № 50259/12.01.2023 г по гр. д. № 3620/21 г на ВКС, III г.о.). С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване.