Решение № 5068 от 06.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5068 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Албена Ботева

Невена Чеуз като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело № 20231100502429 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано е по жалбa на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу разпределение, извършено на 26.09.2022 г. по изпълнително дело № 20227830401895 по описа на ЧСИ И.Ч.. Жалбоподателят твърди, че след като на 16.08.2022 г. е получил покана за доброволно изпълнение, в която е било посочено, че има задължения към НАП в размер на 37 636,64 лева, е извършил справка и е установил, че така посочената сума не я дължи, а същата била отразена в системата на НАП в резултат на грешка. Заявява, че не е имал задължения към Държавата към посочения момент. На следващо място сочи, че таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ) се начислявала върху събраните суми. В случая сумата не била дължима, нито била събрана в рамките на изпълнителното производство, поради което таксата по т. 26 от ТТРЗСЧИ била неправомерно начислена.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които е изразил становище, че жалбата не е основателна. ЧСИ е заявил, че след образуването на изпълнителното делото е изпратено искане до НАП за издаване на Удостоверение по чл. 191. ал. 4 ДОПК за наличие на публични задължения на длъжника. На 11.08.2022г. е получено удостоверението, от което ЧСИ е уведомен, че „Е.М." ЕООД има незаплатени публични задължения за периода 01.06.2022г. - 30.06.2022г. в общ размер на 37 636,64 лв. Затова с разпореждане на ЧСИ от 11.08.2022г. е конституирана Държавата като присъединен по право кредитор, а на „Е.М.“ ЕООД била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която били посочени и задълженията към Държавата. До изтичане на срока за доброволно плащане не били постъпили суми за погасяване на задълженията. Едва на 12.09.2022 г. бил депозирана молба от длъжника, с която се молело за прекратяване на производството на основание чл. 433. ал. 1. т. 1 от ГПК по отношение па присъединения по право взискател - ТД на НАП, за което била приложена Справка за задължение към датата на депозиране на молбата /12.09.2022 г./. от която е било видно, че дружеството няма такива начислени. Във връзка с тази молба ЧСИ изискал информация за наличието на задължения от НАП и на 26.09.2022 г. било получено удостоверение, че дружеството няма публични задължения.

Междувременно били постъпили суми за цялостното погасяване на дълга по 1 изпълнителното дело, след което било изготвено обжалваното разпределение. ЧСИ заявява, че след образуване на изпълнителното дело с официален документ било удостоверено наличието на задължения на длъжника към Държавата. В дадения срок за доброволно изпълнение не последвало плащане. Поради това правилно е била изчислена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ на база всички вземания, включително и това на Държавата. Затова според съдебният изпълнител разпределението е правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 20227830401895 по описа на ЧСИ с рег. № 783 от КЧСИ е образувано по молба от 09.08.2022 г. и въз основа на изпълнителен лист, издаден от PC - гр. Варна по гр. д. № 2944/2021 г. ГО, 46 с-в срещу длъжника „Е.М." ЕООД, ЕИК: **** за сумата от 1 018.60 лв., представляващи разноски в гражданското производство (молба и изп.лист, л. 1-3 от изп.дело).

В деня на образуване е изпратено искане, адресирано до НАП, за издаване на Удостоверение за наличие на публични задължения на длъжника (л. 8 от изп.дело). На 11.08.2022 г. получено исканото удостоверение. С него ЧСИ е уведомен, че „Е.М.“ ЕООД има незаплатени публични задължения за периода 01.06.2022г. - 30.06.2022 г. в общ размер на 37 636,64 лева (л. 9 от изп.дело). На същата дата с разпореждане на ЧСИ (л. 11 от изп.дело) Държавата е конституирана като присъединен взискател по изпълнителното дело. Отново на 11.08.2022 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до „Е.М." ЕООД (л. 12 от изп.дело), получена на 15.08.2022 г., видно от обратната разписка (л. 13 от изп.дело).

На 07.09.2022 г. са изпратени запорни съобщения до 6 банки, а на 21.09.2022 г. е получено писмо от ОББ, че дължимите суми са изцяло преведени на 19.09.2022 г.

(писмото, л. 19 от изп.дело).

Междувременно (на 12.09.2022 г.) е постъпила молба от длъжника, в която е посочено, че той няма задължения към Държавата, за което представя и доказателства, и моли производството спрямо нея да бъде прекратено (молбата, л. 34-37 от изп.дело).

ЧСИ отново е изискал информация за наличие на публични задължения на длъжника, която на 26.09.2022 г. е получена. Видното от полученото удостоверение (л.

40 от изп.дело), към 14.09.2022 г. „Е.М." ЕООД няма незаплатени задължения към Държавата.

След това ЧСИ е изготвил обжалваното разпределение (л. 62 от изп.дело), с което е начислил такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2 973,84 лева за събиране на вземането към Държавата в размер на 37 636,64 лева.

В рамките на настоящото производство е изискана информация от НАП за наличието на задължения на „Е.М.“ ЕООД към 11.08.2022 г. в резултат на което е постъпило удостоверение със същия изх. № като представеното по изпълнителното дело (вж. л. 23 от настоящото производство и л. 9 от изп.дело).

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 462, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението (чл. 462, ал. 2 от ГПК).

В настоящият случай „Е.М." ЕООД е уведомен за разпределението на 17.10.2022 г. (вж. протокола, л. 73 от изп.дело), а жалбата е депозирана на 19.10.2022 г., т.е. същата е в срок, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Оплакванията на жалбоподателя са, че разпределението не е правилно, защото е начислена такса по т. 26 от Тарифата по ЧЗСИ върху сума, която не е била събрана, а е била отразена като публично задължение към Държавата в резултат на техническа грешка. Тези твърдения на жалбоподателя останаха недоказани в хода на настоящото 2 производство. В изпълнение на доказателственото му искане е представено удостоверение от НАП, напълно идентично с представеното в хода на изпълнителното производство. И в двете удостоверения е посочено, че „Е.М.“ ЕООД е имал задължения към държавата в размер на 37 636,64 лева към 11.08.2022 г. Това, че към 26.09.2022 г. вече такива задължения няма не доказва твърденията, изложени в частната жалба. Затова следва да се приеме, че тези задължения са били налице към момента на образуване на изпълнителното производство.

Съгласно т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение.

В този смисъл е и решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. IV ГО на ВКС.

Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от последния се събират както дължимите от взискателя авансови такси, които може да не са заплатени предварително, за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така и т. нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като е без значение дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело, доколкото съдебният изпълнител е запорирал и възбранил имущество на длъжника, а и последният не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото. В решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО е прието, че длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

В настоящият случай е установено, че длъжникът е имал задължения към Държавата малко след образуване на изпълнителното производство. Установено е, че тези задължения са били погасени към 26.09.2022 г., т.е в хода на изпълнителното дело. Ето защо длъжникът дължи таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която в случая е 2 973,84 лева (37 636,64-10000*0,06+820)*1,2).

Поради изложеното, обжалваното разпределение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу разпределение, извършено на 26.09.2022 г. по изпълнително дело № 20227830401895 по описа на ЧСИ И.Ч. с рег. № 783.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4