Решение № 2798 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2798 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330114084 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от З. И. Р. с ЕГН:

**********, с адрес: с. П., ул. „М. Д.“ № **, чрез пълномощника й адв. Д. М., с адрес на кантора: гр. П., ул. „П.“ № **, ет. *, ап. *, против „Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 16А, ет. 1, ап. офис № 2, за прогласяване нищожността на Договор за кредит № ***/**** г. на основание чл. 26 от ЗЗД поради това, че е сключен при неспазване на нормата на чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща такса за „бързо разглеждане“ поради това, че е договорена в противоречие с добрите нрави и при неспазване нормите на чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № ****/**** г., по силата на който ищецът е получил парична сума в размер на 1100 лева.

Същата следвало да бъде върната ведно с договорна лихва в размер на 37,06 лева, при посочен ГПР от 49,70 % и ГЛП от 40,99 %. Съгласно условията на договора, ищцата следвало да заплати и такса за „бързо разглеждане“, която възлизала на сумата от 226,94 лева. Излагат се доводи за нищожност на договора за кредит на основание чл. 26 от ЗЗД поради това, че е сключен при неспазване на нормата на чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора липсва посочване дали годишният лихвен процент е фиксиран или променлив. Ищецът поддържа, че е налице нарушение и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неяснота какво се включва в годишния процент на разходите, как е формиран същият и колко е точното оскъпяване, доколкото в случая е предвидена дължимост и на такса за допълнителна услуга. Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК поради невключване на таксата за „бързо разглеждане“ при изчисляване на ГПР по кредита. Наред с това се поддържа, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика. При условията на евентуалност се излагат съображения за нищожност на клаузата от договора, предвиждаща 1 такса за „бързо разглеждане“ на заявката за кредит. Твърди се, че посочената такса е свързана с дейности по усвояване и управление на кредита, за които кредиторът няма право да изисква заплащането на такси и комисиони, с оглед нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Ищецът счита, че клаузата за заплащане на такса за допълнителна услуга е договорена в противоречие с добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Твърди се нарушение и на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. С посочената клауза се заобикаляла и разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. Поддържа се, че с уговорката за заплащане на допълнителна такса, която е в значителен размер спрямо общата сума по отпуснатия кредит, се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост, като е налице и нееквивалентност на престациите между страните. Предвид изложеното е направено искане да бъде уважен предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, а при условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща такса за „бързо разглеждане“ на заявката за кредит. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Вивус.БГ” ЕООД със становище за неоснователност на исковете. Не оспорва обстоятелството, че между страните е възникнало правоотношение по Договор за кредит № ***/**** г., по силата на което ищцата е усвоила сумата от 1100 лева, представляваща главница по кредита. Сумата следвало да бъде върната в срок до 25.09.2024 г., ведно с уговорената договорна лихва в размер на 37,06 лева. В случая била начислена и такса за допълнителна услуга за „бързо разглеждане“ на заявката в размер на 226,94 лева, като общо дължимата от потребителя сума по договора възлизала на 1364 лева. Посочва се, че в настоящия случай ищцата се е възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит. В тази връзка от страна на ответното дружество била извършена проверка на кредитоспособността на заявителя в пократък от стандартния 7-дневен срок срещу насрещно задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане, с чийто размер потребителят бил запознат още на етап преддоговорна информация. Твърди се, че допълнителната услуга за бързо разглеждане не представлява задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на заявителя за получаване на кредит. Поддържа се, че таксата е дължима във връзка с краткия срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му посредством съответните справки, при съобразяване и на принципа за свободата на договаряне. Възразява се срещу твърдението на ищеца, че размерът на таксата за „бързо разглеждане“ е несправедливо висок. Излагат се съображения за валидно сключен между страните договор за кредит, съобразно законоустановените изисквания. Ответникът поддържа, че таксата за допълнителна услуга „бързо разглеждане“ не представлява разход по кредита и не е включена в ГПР, доколкото предоставянето на посочената услуга не е условие за сключване на договора. Сочи се, че в случая единственият компонент, който влияе на процента на оскъпяване, е договорната лихва. В тази връзка ответната страна счита, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. В случай че исковите претенции бъдат уважени, е направено искане да се съобрази Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС относно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на **** г. е сключен Договор за кредит № ****, по силата на който ищцата е получила в заем парична сума в размер на 1100 лева. Същата следвало да бъде върната ведно с договорна лихва в размер на 37,06 лева, при посочен ГПР от 49,70 % и ГЛП от 40,99 2

%. Няма спор и относно факта, че съгласно условията на договора, ищцата следвало да заплати и такса за „бързо разглеждане“, която възлиза на сумата от 226,94 лева Като писмени доказателства по делото са приети Договор за кредит от **** г.,Общи условия и преддоговорна информация- стандартен европейски формуляр и справка за погасено задължение.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,70%, а възнаградителната лихва- 40,99% годишно, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че таксата за бързо разглеждане на кредита в размер на 226,94 лева е включена в общо дължимата сума по договора.

Включена по този начин към общо дължимите от ищеца суми по договора, таксата на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Тази клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и същата представлява скрит разход по договора за кредит, който не е включен в ГПР и с прибавянето на сумата процента на разходите 3 значително надхвърля посочените в договора стойности и въвежда потребителя в заблуждение.

По гореизложените съображения предявеният иск ще се уважи, като се прогласи нищожността на договора за кредит, сключен между страните.

Предвид уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален иск, тъй като не се е сбъднало условието, под което е предявен.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, но страната е освободена и не се констатираха разноски.

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв.

Д. М., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, конкретната фактическа и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия следва да се определи в минималния предвиден в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. размер от 245,42 евро или 480 лева с ДДС.

Доколкото делото е решено в полза на лице, което е освободено от заплащането на държавна такса разноски, то дължимата за производството държавна такса в размер на 27,90 евро следва да се възложи в тежест на ответното дружество.