Решение № 22933 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22933 гр. С., 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110112448 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т. С.“ ЕАД, срещу Б. Г. И., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

2901,13 лв. (двe хиляди деветстотин и един лева и 13 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Л." бл. ***, вх. *, ап. **, аб. № ******, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 447,00 лв. (четиристотин четиридесет и седем лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 08.01.2025 г., 57,47 лв. (петдесет и седем лева и 47 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 12,50 лв. (дванадесет лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2022 г. до 08.01.2025 г., за които суми е издадена заповед № **** / 20.01.2025 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2041/2025 г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Л." бл. *, бл. ***, вх. *, ап. **, аб. № ******, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимата стойност на топлинна енергия за битови нужди и на услуга дялово разпределение. Счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху 1 главниците в посочените по-горе размери. Моли за уважаване на исковете.

Претендира присъждане на разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва исковете по основание и размер. Излага доводи, че нормите на чл. 150 и чл.

153 ЗЕ не са приложими в процесния случай, не е налице валидно сключен договор между ищеца и ЕС, не е налице валиден протокол от ОС на ЕС за присъединяване към топлопреносната мрежа, ОУ не обвързват ответника, процесните суми не са дължими, липсват доказателства за реално доставена, потребена и надлежно отчетена топлинна енергия по количество, качество и цена за процесния период. Оспорва изправността на уредите за отчитане на доставяната топлинна енергия, както и да са извършвани метрологични проверки на същите. Оспорва, че е ползвана енергия в претендираното количество и стойност, както и че дяловото разпределение е извършено правилно. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Д. Е.“ ООД не изразява становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ****, дело № ***/200г. от 02.06.2004 г., от който е видно, че М. Б. Г. придобила право на собственост върху апартамент № **, находящ се в гр. С., ж. к. „Л." бл. ***, вход "*", ет. *, със застроена площ от 65,29 кв. м.

Представено е удостоверение за наследници с изх. № *****-******/**.**.**** г., от което е видно, че Б. Г. И. е единствен наследник по закон на 2 основание чл. 5 ЗН на М. Б. Г., починала на 27.09.2021 г.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е прието, че освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Предвид изложеното съдът приема за установено, че между страните по делото в процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. С.“ ЕАД по отношение на процесния имот.

3

Ето защо съдът приема, че по силата на цитираните законови разпоредби между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

ОУ са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „М. Е.“ ООД /с ново наименование „Д. Е.“ ЕООД/ с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици, като дружеството е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. По делото е представен протокол от ОС на ЕС от 15.06.2002 г., който е съставен от представители на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В приложение № 1 към протокола за ап. № ** също е положен подпис и е вписано „отказва“. По делото не са налице данни за оспорване на решението на ОС от етажните собственици, поради което същото обвързва същите, след като самите са сключили договор с избрания топлинен счетоводител. Изложените доводи относно законосъобразността на решенето на ОС не следва да бъдат обсъждани в това производство. Ако ответникът оспорва редовността на проведеното общо събрание, за него е съществувал друг ред за защита, а именно чрез атакуване на решението с конститутивен иск пред съответния съд по реда на ПУРНЕС.

Съгласно чл. 155. ал. 1 ЗЕ (доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.