Решение № 2609 от 28.06.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 715/2025
- Вид
- Решение № 2609
- Подписан
- 28.06.2026
- Състав
- Татяна Лефтерова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.9а, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2609 гр. *, 28.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110100715 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. А. Н., ЕГН **********, с адрес: **, с която против ПРБ е предявен осъдителен иск, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 25000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер. С уточнителна молба, ищцата заявява, че неимуществените вреди се изразяват в претърпени от нея страдания, свързани с нейния емоционален живот, непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда, негативи в професионалната дейност, както и предизвикано ендокринно заболяване. Претендира се законната лихва, считано от ** г. Отправя се искане за присъждане на сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
С исковата молба се твърди, че през 2020 г., на ищцата е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер - по чл.206, ал.3, вр.ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. След повдигане на обвинението ищцата била заявила съгласие за извършване на криминалистическа 1 регистрация, при която са били снети дактилоскопни отпечатъци, ДНК материал, изготвени били фотоснимки. Сочи, че действията, свързани с извършване на криминалистическата регистрация са се били отразили неагативно на нейната психика. С повдигане на обвинението, на ищцата е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
На ** г. РП – * внесла във ВРС обвинителен акт против К. Н., за извършено от нея престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 НК, за това, че: през периода от ** г. до ** г., в гр. *, в условията на продължавано престъпление, противозаконно била присвоила чужди движими вещи, които владеела - парична сума в общ размер 73550 лева, собственост на Н. Д. Н. и К.
А. Д., получени от нея в качеството на пълномощник на собственици на имоти, съгласно нотариално заверени пълномощни с peг. № **/27.12.2016 г. и peг. № **/27.12.2016 г., на нотариус С. К., peг. № **/21.07.2017 г. и peг. № **/21.07.2017 г. на нотариус В.П., и peг. № **/22.03.2017 г. и рег.№ **/22.03.2017 г. на нотариус С. К.; при продажба на недвижим имот с площ 2** квадратни метра, находящ се в гр. *, р-н **, с идентификатор № **, на стойност 57320,00 лева, при продажба на недвижим имот - 1/3 идеална част от недвижим имот с площ 3,5 декара, находящ се в гр. *, местност *, с идентификатор № **, на стойност 5000,00 лева; при продажба на недвижим имот -1/2 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. *, квартал **, съставляващ къща с идентификатор № ** с площ 111 квадратни метра, построена в ПИ с идентификатор** с обща площ 764 кв.метра, и 300 квадратни метра ид.ч. от недвижим имот находящ се в гр. *. кв. **, съставляващ ПИ **, на стойност 11500,00 лева, като обсебването е в големи размери.
Въз основа на внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № **/2021 г. по описа на ВРС. В открито съдебно заседание по делото, представителят на ВРП поддържал повдигнатото обвинение, като отправил искане на ищцата да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от четири години, при първоначален общ режим. Твърди се, че с присъда от 07.11.2023 г. съдът е намерил ищцата за невиновна в извършване на престъплението, за което е било повдигнато обвинението, като потвърдил взетата мярка за неотклонение до влизане на присъдата в сила. С решение по ВНОХД № **/2024 г. по описа на Окръжен съд – *, въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда.
2
В исковата молба се сочи, че общият период, през който е била ангажирана наказателната отговорност на ищцата е с продължителност 5 години, по-късно уточнява, че периодът е с продължителност 3 години и 8 месеца. През този период тя търпяла страдания, свързани с нейния емоционален живот – непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда. Заявява, че наказателното производство се отразило негативно на нейната професионална дейност. Изпитвала срам, че била обвиняема и подсъдима; отказвала да се среща с познати, изпадала в депресивни състояния. Била потисната, страдала от безсъние. Превърнала се в несигурен и тревожен индивид. Вследствие на стреса развила заболяване на щитовидната жлеза. В останалата си част исковата молба представлява преразказ на фактическата обстановка, установена в хода на досъдебното производство и обективирана в обвинителния акт, като тези данни са ирелевантни за спора, поради което не следва да бъдат обсъждани от съда.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Намира твърденията на ищеца за търпени негативни преживявания, за силно преувеличени. Оспорва ищцата да е търпяла твърдените от нея неимуществени вреди. Възразява ответникът да е пречил на трудовата дейност на ищцата. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и сочения в исковата молба вредоносен резултат. Заявява, че от датата на повдигане на обвинението до датата на внасяне на обвинителния акт в съда бил изминал период от малко над 7 месеца, а по отношение на ищцата е била взета най-леката мярка за неотклонение. Процесуалните действия, проведени с непосредственото участие на ищцата не били многобройни, като същите не били с висок интензитет. За продължителността на производството, в неговата съдебна фаза, ответникът не можел да носи отговорност, доколкото никога не бил ставал причина за неоснователно отлагане или забавяне. Отрича да е извършвал действия, с които да е разгласил воденото производство, като по този начин не бил засегнал честта и достойнството на ищцата. Оспорва размера на ищцовата претенция като намира същия за силно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, и съдебната практика в аналогични случаи. Намира, че дори ищцата да е търпяла вреди, те не са сочения 3 интензитет, като не надхвърлят обичайните.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Искът черпи правното си основание от разпоредбите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ вр. чл.4 ЗОДОВ, вр. § 1 ЗР ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на Държавата по реда на чл.2, ал.1 ЗОДОВ е безвиновна, доколкото, на осн. чл.4 ЗОДОВ, на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В процесния случай, за да докаже качеството си на кредитор на вземане по специалния деликт по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ищецът следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за търсеното обезщетение, за незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер и претърпените неимуществени вреди, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които се намират в пряка причинна връзка с това обвинение.
Пасивната легитимация на ответника е установена, доколкото прокурорът, като dominus litis на досъдебната фаза на наказателното производство, в рамките на дадените му от НПК правомощия, единствен може да образува досъдебно производство, да повдигне и да поддържа обвинение срещу конкретно лице. Осъществяването на тези функции от прокурорите обосновава качеството на надлежен ответник, на ПРБ, по предявения иск.
По действащия НПК, досъдебно производство се образува при съществуване на предвидени в закона предпоставки - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Образуване 4 на досъдебно производство може да се извърши, както с постановление на прокурор - чл. 212, ал.1 НПК, така и със съставяне на протокол за първото действие по разследването в случаите, визирани в разпоредбата на чл.212, ал.2 НПК.
С постановление от 27.10.2020 г. на водещия разследването по ДП № **/2019 г. по описа ОСлО при ОП - *, пр.пр. №**/2019 г., по описа на РП – *, К. Н. е привлечена като обвиняем в извършването на престъпление по чл.206, ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК. Наложена е мярка за неотклонение „подписка“.
С обвинителен акт от ** г., обвиняемото лице е предадено на съд. С присъда №** г. по НОХД №**/2021 г. по описа на ВРС, образувано въз основа на внесения обвинителен акт, подсъдимата К. Н. е призната за невинна в извършване на престъпление по чл.206, ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК и същата е оправдана по повдигнатото обвинение. С решение №** г. по ВНОХД №**/2024 г., по описа на ВОС, в сила от датата на постановяването му – ** г., оправдателната присъда на първоинстанционния съд, е потвърдена. Периодът на воденото наказателно производство срещу ищцата е с начална дата – 27.10.2020 г. и край – ** г.
При горните доводи, съдът намира за установена първата предоставка на фактическия състав, на специалния деликт по ЗОДОВ - незаконно обвинение срещу ищеца за извършване на престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Наказателното производство, в неговата досъдебна и съдебна фаза, е с обща продължителност малко над 43 месеца или приблизително 3,6 години.
По делото е приобщена медицинска документация, от която се установява, че на 21.09.2020 г. ищцата е била диагностицирана с ендокринно заболяване – „Автоимунен тиреоидит“, за контролирането на което е назначено медикаментозно лечение. От етапна епикриза за периода ** г. - ** г., издадена от невролог при ДКЦ 1 „Света Клементина“ ЕООД, се установява, че на К. Н. е поставена диагноза „Синдром на вертебробазиларната артериална система“.
По искане на ищеца, по делото е проведена комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза, от заключението на която се установява, че в процесния период от 2020 до 2024 г., ищцата е преживяла травмиращи събития – загуба на съпруг, за когото дълго се била грижила, 5 дълго водено досъдебно производство, със съответното нервно напрежение и стрес, които на фона на менопауза, високо кръвно налягане и при латентно заболяване на имунната система, било възможно да са отключили заболяването „Автоимунен тиреоидит на Хашимото“, което е било доказано документално с прегледи от двама различни лекари - ендокринолози.
Посочено е, че силният и продължителен стрес можел да допринесе за изявата или отключването на Автоимунния тиреоидит на Хашимото, но сам по себе си не бил достатъчен, ако нямало и други фактори, като например: автоимунно предразположение на организма - латентно заболяване, менопауза и други.
Към момента на извършване на експертизата - ** г., К. Н. била в медикаментозна ремисия, като изследванията и медикаментозното лечение на кръвното налягане и автоимунния тиреоидит на Хашимото се очаквало да продължат и занапред. Уточнено е, че ендокринното заболяване е било диагностицирано на 21.09.2020 г. От проведената КСМПЕ се установява, че при ендокринното заболяване – „Автоимунен тиреоидит на Хашимото“, стресът действал като спусък, а не като първопричина. От проведеното обсъждане с ищцата е било установено, че по време на воденото наказателно производство са съществували и други стресогенни за нея фактори. Така например, в разговора си с вещите лица, К. Н. заявила: „Работих като личен асистент на бившия ми съпруг, той почина и станах изключително нервна. Тоя н. всякакви неща говори за мен, едва ли не проститутка ме изкара, това ми беше най-унизително. Освен всичко останало, което ми се струпа и с такива обиди, но Господ го прибра“.
Разпечатката съдържа 27 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b88d757-2b48-4a9c-a5ae-8845d3e63099