Определение № 153 от 02.04.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. София, 02.04.2025 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600214 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, вр. ал.1, във вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура – гр.К. - ТО – С. срещу протоколно определение от 15.01.2025 г. на Районен съд – гр.С., постановено по НОХД № 500/2024 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато на Районна прокуратура – гр.К. – ТО - С. за отстраняване на допуснато на досъдебното производство процесуално нарушение.

В частният протест се излагат съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния съд за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиненото лице. Според прокурорът, залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че е налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, относно описанието на начина на извършване на деянието, за което на подсъдимия Б. е повдигнато обвинение, са изцяло неправилни и необосновани. По-конкретно, протестиращата страна счита за 1 неправилни аргументите на първата инстанция, че изложението на фактическите обстоятелства по извършването на инкриминираното престъпление, сочи в конкретния случай на наличието на продължавано престъпление, за каквото обаче не е повдигнато обвинение на Б.. Според подалият протеста прокурор, инкриминираното с процесуалния му акт престъпление по чл.183 ал.1 от НК, не разкрива признаците на продължавано престъпление, доколкото в случая не са налице две отделни еднородни деяния по смисъла на чл.26 ал1 от НК, а едно единствено деяние, осъществено през процесния период м. септември 2019 г. – м. ноември 2023 г., от който е изключен времевия период, през който подсъдимия е бил задържан за изпълнение на наказание лишаване от свобода в пенитенциарно заведение. С оглед на това, прокурорът счита, че иницииралият настоящото съдебно производство обвинителен акт, ясно и в пълнота очертава рамката, в която съда дължи произнасяне – с него е повдигнато обвинение за едно напълно конкретизирано от фактическа и правна страна деяние, правно квалифицирано по чл.183 ал.1 от НК. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на протестираното определение на първостепенният съд и връщане на делото на този съд за продължаване на производството по него.

С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния протест, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по повод внесен от Районна прокуратура К. – ТО С. обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Д. И. Б. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Съгласно възведеното в посочения процесуален акт на КРП фактическо обвинение, Б. е привлечен към отговорност за извършено от него престъпление по посочения текст от НК, осъществено в периода м. септември 2019 г. до м. ноември 2023 г., в с.Г., община Д., през който съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, на малолетната си дъщеря С. Б.а, съгласно определение от 17.09.2019 г. по гр.д. № 215/2019 г. по описа на РС С., а именно общо 41 месечни вноски на обща стойност 6 150 лева, разпределени както следва: 13 месечни вноски, дължими за периода от м.септември 2019 г. до м.септември 2020 г., на обща стойност от 1950 лв. и 28 месечни вноски, дължими за периода от м. август 2

2021 г. до м.ноември 2023 г. на обща стойност от 4200 лв.

В обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е изложил твърдения, че посочените, дължими от подсъдимия Б. месечни вноски за издръжка, не са последователни, тъй като за времето от м.октомври 2020 г. до месец юли 2021 г., той /подсъдимия/ е бил в обективна невъзможност да изпълни алиментното си задължение, поради задържането му в пенитенциарно заведение.

При решаването на процесуалните въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното от районния съд разпоредително заседание, съгласно чл.248, вр. чл.247б ал.2, т.2 от НПК, решаващият състав на този съд, е съзрял недостатъци в обвинителния акт на прокурора, от съдържателна страна, водещи до формулиране на негодно обвинение, които от своя страна е счел за съществени процесуални нарушения, налагащи прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокуратурата за отстраняването им. Приел е в частност, че от начина, по който е описано престъплението по чл.183 ал.1 от НК в обвинителния акт, не става ясно, дали се твърди извършването на две деяния, обединени в условията на продължавано престъпление, съответно за периода от м.септември 2019 г. до м.септември 2020 г. и за периода от м. август 2021 г. до м.ноември 2023 г., или на едно единствено деяние.

Настоящият въззивен състав не може да се солидаризира с правните аргументи, поради които първоинстанционния съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора. В частност – не се споделя виждането, обективирано в проверявания съдебен акт, за наличието на негоден да постави началото на съдебната фаза обвинителен акт, съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 НПК, доколкото в същия е допусната неяснота относно квалификацията на процесното престъпление, определена от характера на изпълнителната дейност – дали в конкретния случай е налице продължавано престъпление, а не продължено.

По мнение на въззивната инстанция, внесеният в РС С. обвинителен акт, по който се е развило съдебното производство по настоящото дело, напълно отговаря на изискванията, визирани в чл.246 от НПК и не се наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК. В обстоятелствената част на акта ясно е отразена позицията на прокурора 3 относно престъплението и неговите обективни и субективни признаци, по начин позволяващ на обвиненото лице „да научи за какво престъпление е привлечен” /чл.55 ал.1 НК/, което е с основно значение за осигуряване правото на защита на това лице. В частност, в несъгласие с първата инстанция, въззивната такава съзря наличието на описание в обвинителния акт на абсолютно всички факти относно времето, мястото и начина на извършване на деянието – посочено е, че се касае за продължено престъпление, осъществено с едно деяние, трайно и продължаващо в определен период от време; конкретизирани са датата и мястото на извършването на деянието, както и начина на осъществяването му – неизпълнение, чрез съзнателно бездействие, на влязло в сила решение за плащане на издръжка на малолетно дете, в размер на 41 месечни вноски, като изрично е уточнено, че тези процесни месечни вноски не са последователни /изискване в обратен смисъл законодателят не е посочил/, тъй като част от инкриминирания период - времето от м.октомври 2020 г. до месец юли 2021 г., подсъдимия Б. е бил задържан в пенитенциарно заведение. Противно на доводите на първия съд, въззивната инстанция не съзря наличието на неяснота или противоречие в описанието на фактите по извършването на инкриминираното на подсъдимия престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Известно е, че престъплението по чл.183 ал.1 от НК е типично продължено престъпление, чието изпълнително деяние се изразява в трайно, непрекъснато бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. Последното може да бъде решение на дееца за извършване на дължимото се действие /изпълнение на алиментното задължение/ или настъпване на обстоятелства, независещи от дееца, например започване на наказателно преследване за неправомерното му поведение, смърт на издържания и др. Фактът, че през част от процесния период подсъдимия Б. е бил задържан в затвора за изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода, съвсем не означава, че съзнателното му бездействие да не изпълни влязлото в сила съдебно решение, за плащане на издръжка, в размер на две или повече вноски, е прекъснато, т.е. че деянието е довършено и в следващ момент започва ново деяние. И това е така, доколкото същият този факт в случая, не е довел до прекратяване на престъпното състояние /съзнателното бездействие на подсъдимия да не изплаща дължимата издръжка, не е преустановено/.

4

В този смисъл напълно правилно и законосъобразно прокурорът е приел, че в случая не са налице две отделни деяния, включени в продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, а едно продължено престъпление. Посочването /или по-точно уточняването/ в обвинителният акт на два времеви периода, включени в обхвата на темпоралните рамки на обвинението, не води до „разкъсване” на обвинението за две отделни деяния, и съответно не опорочава последното, по начин непозволяващ на обвиненото лице да научи за какво престъпление е привлечен.

В тази връзка следва преди всичко, изрично да се подчертае, че изцяло в дискрецията на държавното обвинение е да посочи за какво деяние и при каква правна квалификация да бъде предадено едно лице на съд. Даването на „указания” от страна на първоинстанционния съд на прокурора, да извърши преоценка на дадената от него обвинителния акт, правна квалификация на деянието, за което на подсъдимия Б. е повдигнато обвинение, е в разрез с процесуалния закон. Това решение на съда е в противоречие и с конституционно установеното правомощие на прокурора да повдига и поддържа обвинения по дела от общ характер. Като е приел, че с тези указания към прокурора, делото следва да му бъде върнато, тъй като е допуснато от него отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, първостепенния съд е решил въпросите по чл.248 ал.1, т.3 от НПК, незаконосъобразно.

С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема, че атакуваното определение е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционния съд неправилно и в противоречие със закона е приел наличие на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиненото лице, предвид на което на основание чл.249, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК, е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, проверяваното определение на районния съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на производството по него.

Воден от горното, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОТМЕНЯВА протоколно определение от 15.01.2025 г. на Районен съд – гр.С., постановено по НОХД № 500/2024 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.С. за продължаване на производството по него.

Определението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6