Определение № 283 от 29.01.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Варна, 23.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

И.а Владова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500033 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 265120/12.12.2023 г. от В. А. М., чрез адв. М. К.

– ВАК срещу Определение № 260312/28.11.2023 г. по гр. д. № 12991/2019 г. по описа на ВРС, с което съдът на основание чл. 248 от ГПК, е оставил без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото в открито съдено заседание от 06.10.2023 г. протоколно определение в частта за разноските, възложени в тежест на В. А.

М., ЕГН **********, на основание чл. 8 от ТДТТССГПК.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

Посочва се, че ВРС неправилно е изчислил дължимата държавна такса при прекратяване на делбеното производство поради сключена между страните спогодба, като същата е следвало да бъде определена в размер на 2 на сто върху пазарната цена на делбените имоти, в съответствие с чл. 71, ал. 2 от ГПК, във вр. с т. 1б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г. – върху ¼ от пазарната цена на делбения дял. Моли да се отмени изцяло обжалваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се намали размера на определената от първоинстанционния съд държавна такса от 1994 лв. на 498,50 лв.

В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпил отговор по частната жалба от другите съделители – Д. И. В., А. В. М. и М. В. Т..

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по иск от В. А. М. с правно основание чл. 34 от ЗС срещу ответниците Д. В. И., М. В. Т. и А. В. М. за делба на наследството, оставено от А. В. В. и М. С. В., както и на имот, в който съсобствеността между страните възникнала след като Вълчо А.ов В., брат на ищцата, придобил имот индивидуална собственост, дарил идеална част на ищцата, а неговата идеална част била наследена от ответниците след 1 смъртта му.

С Решение № 261069/25.03.2021 г. по гр. д. № 12991/2019 г. по описа на ВРС е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти между съсобствениците и при квоти, както следва:

АПАРТАМЕНТ № 30, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ........., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Т.“ бл. 32, вх. Б, ет. 5 , състоящ се от две стаи, кухня, и сервизни помещения, със застроена площ от 59,66 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 30, с полезна площ от 6,30 кв.м., ведно с 0, 9697 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 66, 94 кв.м., при съседи на жилището по акт за собственост - обща стая, ап. 29, вх. В, паркинг, а на избеното помещение - коридор, изба на ап. 29, паркинг, изба на ап. 19, при граници по схема - на същия етаж - самостоятелни обекти с идентификатор ........ и .........., под обекта самостоятелен обект с идентификатор ........, над обекта - няма, при квоти: за ищцата В. А. М., ЕГН ********** - 21/36 ид.ч., за ответницата Д. И. В., ЕГН ********** - 5/36 ид.ч., за ответницата А. В. М., ЕГН ********** – 5/36 ид.ч. и за ответницата М. В. Т., ЕГН ********** - 5/36 ид.ч.;

ДВОРНО МЯСТО, с площ от 976 кв.м., а по скица - 970 кв.м., с идентификатор ..........., ведно с къща за живеене, съставляваща обект с идентификатор ............1, находящо се в гр. Б., община Б., обл. Д., с номер по стар план - 297, квартал 6, парцел XII, при съседи - имоти с идентификатори – ......, ......., ......., ......., ........, ........, при квоти: за ищцата В. А. М., ЕГН ********** - 3/6 ид.ч., за ответницата Д. И. В., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч., за ответницата А. В. М., ЕГН ********** – 1/6 ид.ч. и за ответницата М. В. Т., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч.;

ДВОРНО МЯСТО, с площ от 198 кв.м., а по скица - 194 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, находящо се в гр. Варна, ул. „Стара планина“ № 72, при граници - имоти с идентификатори – ........., ......., ........, ........, ......, при квоти: за ищцата В. А. М., ЕГН ********** - 3/6 ид.ч., за ответницата Д. И. В., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч., за ответницата А. В. М., ЕГН ********** – 1/6 ид.ч. и за ответницата М. В. Т., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч. и

ДВОРНО МЯСТО, с площ от 800,00 кв.м., находящо се в с. Д., общ. А., обл. Варна, м/ст „. IV“, парцел 906, при граници - парцел № .. и път, ведно с постройка, състояща се от две стаи и склад, закупено от М. С. В., в СИО, по реда на §4 ЗСПЗЗ, след Решение от 13.11.1997 г. на Варненски Окръжен Съд, по адм.д. № 529/1997 г.; при квоти: за ищцата В. А. М., ЕГН ********** - 3/6 ид.ч., за ответницата Д. И. В., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч., за ответницата А. В. М., ЕГН ********** – 1/6 ид.ч. и за ответницата М. В. Т., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч., на основание чл. 34 от ЗС.

С протоколно определение от 06.10.2023 г. във втората фаза на делбата, ВРС е одобрил постигнатата между съделителите съдебна спогодба, прекратил е производството по делото и в резултат на изхода на спора се е произнесъл и по въпроса за отговорността за 2 разноски, дължими от съделителите, представляващи дължима държавна такса, като е осъдил жалбоподателката да заплати такава в размер на 1994 лв., на основание чл. 8 от ТДТССГПК. В. М. чрез процесуалния си представител е подала молба по реда на чл. 248 от ГПК, с която е поискала изменение на протоколното определение в частта за разноските, тъй като съдът е следвало да изчисли дължимата държавна такса като 2 на сто върху ¼ от сумата за пазарната цена на двата имота или в размер на 498,58 лв. Първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение № 260312/28.11.2023 г. по гр. д. № 12991/2019 г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 248 от ГПК, е оставил без уважение молбата на жалбоподателката.

Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл. 355 от ГПК, която се отнася до разноските в производството по съдебната делба и предвижда в своето първо изречение, че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, не представлява изключение от правилото на чл. 78 от ГПК. Правилото на чл. 355 от ГПК се отнася до държавните такси, които в делбеното производство се дължат след извършването на делбата. Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, предвижда държавни такси и при спогодба преди съставяне на разделителен протокол (чл. 8) и при отхвърляне на иска за делба (чл. 9). Общото е, че държавната такса се определя и дължи при приключване на делбеното производство.

В делбения процес държавната таксата се събира с решението по извършване на делбата, въз основа на пазарната оценка на делбения имот /делбената маса/. Нормата на чл.

71 ал.1 ГПК не намира приложение, доколкото същата намира мястото си в общата част на кодекса, а специалната норма на чл.355 ГПК, изрично регламентираща правилата в особеното производство по делба, сочи, че таксите се заплащат от страните върху стойността на дела им, определен с решението по допускане на делбата. Или публичното задължение в делбения процес за заплащане на държавна такса възниква въз основа на влязлото в сила решение по извършване на делбата, като за основа при определяне на стойността на делбената маса се приеме установената към приключване на втората фаза пазарна стойност на имота, а дела се определя според влязлото в сила решение по допускане на делбата, с което са определени квотите на съделителите. Ето защо и доколкото е налице непротиворечива практика, според която държавна такса се събира върху стойността на дяловете, когато делото за делба е приключило с влязъл в сила съдебен акт за нейното извършване или за прекратяване на делото със спогодба, която се определя в размер на 2 % от стойността на дела на съделителя, съгласно чл. 8 и чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, то държавната такса следва да се определи върху стойността на дяла, който получава въззивницата съобразно квотата си във всеки от делбените имоти. Или при квота 21/36 от имота на стойност 108 500 лв. В. М. дължи 2% държавна такса, която възлиза на 1 265,83 лв. А за останалите имоти при квота от ½ - М. дължи държавна такса от 815 лв. и 182 лв. Или общо дължимата от В. М. държавна такса съобразно стойността на дяловете й в делбената маса възлиза на 2 262,83 лв.

В настоящия случай ВРС правилно е приложил разпоредбата на чл. 8 от ТДТССГПК, определяйки държавната такса, дължима от всеки от съделителите, а именно – 2 на сто върху стойността на дяловете им, определени с решението по допускане на делбата, въз основа на пазарната оценка на делбените имоти. И въпреки, че по отношение на В. М. е достигнал до неправилна крайна сума, изчислявайки я в размер на 1994 лв., вместо дължимата такава в размер на 2 262,83 лв., тъй като не може да се влоши положението на жалбоподателката, то определението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на спора, както и поради факта, че настоящото производство е такова по чл.248 ГПК, в което разноски не се присъждат предвид несамостоятелния му характер, то и разноски на жалбоподателката не се дължат.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260312/28.11.2023 г. по гр. д. № 12991/2019 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на В. А. М., ЕГН **********, с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото в открито съдено заседание от 06.10.2023 г. протоколно определение в частта за разноските, възложени в нейна тежест на основание чл. 8 от ТДТССГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4