Решение № 150 от 11.04.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Видин, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря Оля В. Паскова в присъствието на прокурора Р. Илк. П. като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20211320102603 по описа за 2021 година

Молителят В. Б. посочва в молбата, че по волята на баща си е кръстен с името В., тъй като баща му мечтаел да живее във Валенсия. Излага че от раждането си до настоящия момент бабата му, дядо му, родителите му и приятелите му се обръщат към него с името А. и с това име е известен в обществото. Поддържа, че с името, което носи по акт за раждане е обект на непрекъснати подигравки. Твърди, че никой не се обръща към него с кръщелното му име, съгражданите и приятелите му го наричат А., а подигравателно се обръщат към него с прозвищата „испанчето“, „италианчето“, „жабарчето“. Сочи, че от няколко години живее в Германия и нито работодателят му, нито гражданските власти, нито немските му познати и колеги го приемат като българин. Всички смятат, че е с испански или италиански произход. Излага, че семейството му и съпругата му се обръщат към него с името А., което име баба му и дядо му са му дали при раждането.

Твърди, че двойното име – А., с което всички се обръщат към него и името по акт за раждане – В. му създава дискомфорт и често е длъжен да дава обяснения за истинското си име и причините да има две имена. Молителят посочва, че очаква дете и не иска децата му да носят името, с което е записан в акта си за раждане. Поддържа, че е българин и иска да носи българското име А., това с което е известен в гр. Видин и с което име се обръщат към него 1 роднините и приятелите му. Твърди, че името В. е осмиващо и го прави обект на подигравки, сочи, че е българин и не иска името му да се свързва с произход от друга държава.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да допусне промяна в собственото му име от В. на А., с което име е известен в обществото.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание молителят чрез процесуалния си представител подържа предявената молба и моли същата да бъде уважена.

Представителят на заинтересованата страна Районна прокуратура Видин изразява становище за основателност на молбата.

Представителят на заинтересованата страна ОБЩ. в съдебно заседание оспорва молбата и не поддържа становището за основателност на същата, дадено в писмения отговор. Сочи, че молителят променил фамилното си име с това на своята съпруга преди два месеца, а сега иска да промени и собственото си име и това обстоятелство било съмнително и счита, че не следва да се допуска исканата промяна на собственото име на молителя.

От събраните по делото доказателства Съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0050/26.01.1999 г. на Община - Видин, имената на молителя са В.К. Б.. По делото от заинтересованата страна ОБЩ. е представена справка от НБД „Население“, от която е видно, че молителят е променил фамилното си име от Б. на С. на 30.08.2021 г. В съдебно заседание е разпитана бабата на молителя – Мери Иванова Маркова, която в показанията си сочи, че внукът й В. бил кръстен на песен, която се казва Валенсия, но от както се е родил всички го наричат А., и на училище го наричали така, приятелите и съпругата му също.

Показанията кореспондират с фактическата обстановка, поради което Съдът ги кредитира, като им дава вяра.

При така установеното от фактическа страна Съдът намира иска за основателен, по следните съображения:

Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права /чл. 1, ал. 3 от ЗГР/. В чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация са посочени общите предпоставки, при които се 2 допуска промяна в елементите на името - собствено, бащино или фамилно когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.

Съдът намира, че обстоятелствата, на които се позовава молителя, се обхващат от последната хипотеза на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗГР, а именно: наличие на важни обстоятелства, налагащи промяна на фамилното му име.

Предявеният от молителя иск е иск за промяна на собственото име, който намира правното си основание в чл.19, ал.1 от ЗГР и се развива в производство по чл. 530 и сл. от ГПК. Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава от другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго определени от закона и се допускат само при определени обстоятелства. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в това число и да индивидуализира личността при участието й социалния живот. Юридически то е уредено с императивни правни норми.

Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. Правото на иск, като субективно право и като средство за правна защита се предоставя на правният субект, който реално и ефективно може да постигне удовлетворяване, осъществяване и задоволяване на индивидуалните права, които действително притежава и които са признати от правна норма. Няма спор, че молителят е носител на субективното право на иск за промяна на имената по съдебен ред /в този смисъл е и Решение № 256/29,04,2004 г. по гр.д. № 513/2003 г., ІІ г.о. на ВКС/.

Самото име е словесно наименование, чието притежаване е административно задължително за всяко физическо лице – чл. 8, л. 1, т. 1 от ЗГР, като начинът на образуването му се регламентира императивно в чл. 12 и сл. от ЗГР, като възможности за свободен избор и промяна съществуват предимно по отношение на собственото /личното/ име. В съдебната практика се приема, че собственото име е част от личното самоопределяне на всяко лице, поради което субективното му желание да носи определено собствено име съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и обуславя промяната на това име /в този смисъл е например Решение № 3

19/08,02,2012 г. по гр.д. № 486/2011 г., III г.о. на ВКС/.

Важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Лично и обществено значимите обстоятелства, че приятелите на молителя се обръщат към него с подигравателни прозвища, както и че същият не желае името му да се свързва с произход от друга държава, несъмнено са свързани с личното и етническо самоопределяне на физическите лица.

Посочените обстоятелства се преценяват от съда като важни такива, по смисъла на чл. 19 от ЗГР, и съответно даващи основание за допускане на исканата промяна в собственото име на молителя.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА промяна в собственото име на В.К. , ЕГН: **********, от гр. Видин, ул. „Чайка“ № 53,а именно: от В. на А., като за в бъдеще ще носи като собствено и лично име –името А. .

След влизане на Решението в сила, препис от него да се изпрати на Община - Видин за отбелязване в акта за раждане и в регистъра на населението за допусната промяна.

Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 4