Решение № 61 от 16.05.2022, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 129/2022
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 16.05.2022
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ГАЛИНА КОСЕВА, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 557 · Кодекс за застраховането
- чл.558 ал.5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Велико Търново, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500129 по описа за 2022 година
С решение №260058/ 19.11.2021г. по гр.д.№ 7/2020г. ОС- Габрово е осъдил Гаранционен Фонд ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец", ул. **********, да заплати на К. Ц.
АНГ. ЕГН ********** с адрес гр. В.Търново, ********, адрес за призоваване: гр. В.Търново, ул. *******, адв. Х. К., сумата 60 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултата смъртта на майка му П. К., настъпила при ПТП на 09.10.2019г. с лек автомобил Мерцедес “Е 230" с рег.
№ ЕВ 44****, управляван от М. И. Х. без застраховка “Гражданска отговорност“, на основание чл.558 ал.5 КЗ, заедно със законната лихва, считано от 15.01.2020г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за горницата над 60 000 лв. до пълният размер от 140 000 лева.
Със същото решение съдът е осъдил
Гаранционен Фонд ЕИК
121446665, да заплати: на адв. Х. Р. К. ВТАК, сумата от 2030 лева адвокатско възнаграждение; ДТ по сметка на ОС- Габрово в размер на сумата 2 400 лева.
Решението е постановено при участие в производството на М. И. Х.
ЕГН **********, трето лице помагач на страната на ответника.
В законният срок решението е обжалвано от адв. Хр. К.- пълномощник на К.А., в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 60 000 лева, като неправилно, постановено в нарушение на материалният закон и съдопроизводствените правила, необосновано, в противоречие със съдебната практика. В жалбата се излага, че постановеният съдебен акт, в частта, в която е определен размерът на присъденото обезщетение, противоречал на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и 1 на константната съдебна практика в подобни случаи. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди бил неоправдано занижен и не репарирал по никакъв начин загубата на такъв близък родственик, какъвто е майката. От събраните по делото гласни доказателства било видно, че ищецът и майка му поддържали близка емоционална връзкакогато му съобщили за смъртта й, той изпаднал в шок. Много тежко понесъл загубата, а и сега още не можел да я преживее. Майка му помагала, посещавала често и него и сестра му. Те били в много близки семейни отношения, подкрепяли се, а загубата на родител било тежко и непреодолимо емоционално изживяване за близките, с трайно и неотменимо проявление във времето. Първоинстанционният съд в недостатъчна степен съобразил значимостта на всички конкретни обстоятелства от значение за размера на вредите, което довело до неточно приложение на въведения от закона критерий за справедливост и занижено обезщетение за неимуществени вреди.
Правилно съдът приел отсъствие на съпричиняване от страна на пострадалата- това, че същата е нарушила правилата за движение не водело автоматично до наличие на съпричиняване. Обжалваното решение било постановено в отклонение от разрешенията, дадени в практиката на Върховната съдебна инстанция и цитираните в жалбата съдебни актове за определени размери в подобни случаи, поради неотчитането от първоинстанционния съд в цялост на визираните по- горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди и в частност икономическите условия и общественото разбиране за справедливост.
Претендирано е решението на ОС- Габрово да бъде отменено в обжалваната част, като петитума на въззивната жалба е уточнен със становище от 04.05.2022г., видно от което претенцията се поддържа до размер на сумата 100 000 лева. С въззивната жалба се претендира да се присъди обезщетение в размер на още 40 000 лева, тъй като 60 000 лева са присъдени от ОС- Габрово, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2020г. /датата на отказа/ до окончателното изплащане на задълженето, както и направените по делото пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски.
Апелативен съд – Велико Търново, като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Габрово е предявен иск с правно осн. чл. 557 КЗ от К. Ц.
АНГ. срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - страдания от смъртта на майка му П. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2019г. Същата починала в резултат настъпилото на тази дата ПТП около 08:00 часа в с. Добромирка общ. Севлиево, на ул. „Освобождение" № 5, при което водачът на лек автомобил Мерцедес „Е 230" с рег. № ЕВ 44**** - М. И. Х., управлявайки превозното средство без застраховка "Гражданска отговорност", изгубил контрол над автомобила и блъснал движещата се пешеходка П. К. К..
Установено е виновното нарушаване на правилата за движение от водача на лек автомобил “Мерцедес“ с рег. № А 44****- М.Х., който 2 нарушил правилата за движение по чл.21 ал.1 ЗДвП и задълженията на знак Б2 от ППЗДвП - не спрял и навлязъл в кръстовището с превишена скорост от 72 км.ч. и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката П. К. К. от гр. В.Търново, като след деянието избягал от местопроизшествието- влязла в сила присъда № 260001/ 25.09.2020г., постановена по нохд № 82/2020г. по описа на Окръжен съд Габрово.
Първата инстанция мотивирано е приела, че въпреки нарушението на правилата за движение на пешеходците от страна на пострадалата, това обстоятелство само по себе си не води автоматично до съпричиняване.
Допуснатото нарушение от страна на П. К. и нейното поведение не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат- пътното платно е било достатъчно широко, по него не са се движили други превозни средства, водачът е забелязал жената на достатъчно далечно разстояние – 42.4 м., поради което пешеходката с поведението си не е създала предпоставки на настъпване на ПТП. В случай, че е бил спрял на знака “Stop“ и не е загубил управлението на автомобила в резултат на високата скорост, произшествието е нямало да настъпи.
За установяване на претърпените от ищецът неимуществени вреди са събрани гласни доказателства- показанията на св. Н. А.а- съпруга на ищеца, която е заявила, че: Когато му съобщили за смъртта на майка му, той изпаднал в шок. Много тежко понесъл загубата, а и сега още не можел да я преживее. Пострадалата била здрава физически и психически, помагала на семейството на сина си. През зимата оставала при дъщеря си, а през лятото ходела на вилните имоти, които притежавали- на сина си в с. В. и на дъщеря си в с. Добромирка. По време на инцидента тя била при сестрата на ищеца в с.
Добромирка.
С оглед гореизложеното ОС- Габрово е приел за доказано по делото настъпилото пътно- транспортно произшествие и вредите, като пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които Гаранционният фонд следва да обезщети.
При определяне размера на обезщетение за причинените неимуществени вреди ОС- Габрово е мотивирал постановения резултат, като е отчел всички факти и обстоятелства установяващи претърпените от ищеца болки и страдания, в пряка причинна връзка с настъпилата при ПТП смърт на неговата майка: че тя е живеела в сговор със семействата на сина си /ищеца по делото/ и на дъщеря си, помагала им в приготвяне на зимнина и продукти, отглеждани в градината, че той тежко приел загубата й въпреки напредналата възраст на починалата - 78 г. Съдът е дал вяра на показанията на свидетелката Н. А.а, отчитайки евентуалната й заинтересованост предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като същата е непосредствен свидетел на преживяванията на ищеца и има преки впечатления от състоянието му след произшествието. Отчетени са установените обективни факти и общото ниво на икономическо състояние в страната към датата на събитието, като е прието, че обезщетение в размер на сумата 60 000 лева за неимуществени вреди напълно репарира действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, без да води до неговото неоснователно обогатяване за сметка на ответника Гаранционен фонд.
3
Въззивният съд намира, че първата инстанция правилно е определила размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и същият е съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Към момента на произшествието П. К. е била на възраст 78 г., не е живеела със сина си, които е бил на 60 години, самостоятелен и глава на собствено семейство, а само му е гостувала, както и на дъщеря си /негова сестра/, видно от показанията на св. Н. А.а- съпруга на ищеца. Нормално е синът на починалата да е бил привързан към нея, да я уважавал и почитал, но липсва зависимостта, която е налице при загубата на родител от малко детеемоционална и физическа, формирана от необходимостта за отглеждане и полагане на непосредствени грижи за израстването и възпитанието на непълнолетен низходящ. Безспорно смъртта на възрастната майка на ищеца е предизвикала душевно страдание у него, но е намерила проявление в обичайното за подобна ситуация, макар и дълбоко, страдание. Същият има подкрепата на собственото си семейство, на свои други близки роднинисестра, поради което предвид единствените данни по делото /показанията на съпругата му/ относно естеството и интензивността на страданието, въззивният съд намира, че връзката между починалата и ищеца съответства на типичното уважение и доверие към възрастна майка, останала в контакт със сина си и семейството му. Извън близката степен на родство, съдът съобразява и факта, че отношенията между ищецът и възрастният му родител се основават на емоционална връзка, но не и на някакви особени обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик поради преждевременна смърт на член от семейството. Като такива във практиката най- често се възприемат осуетени очаквания на възрастни родители да получат подкрепа от порастналите си деца или осуетени възможности на млади хора да ползват грижи от по-възрастните си родители до изграждането на свое ново семейство, като и особени случаи некомпенсируема загуба на родител, полагащ грижи за уязвим поради физически или емоционален дефицит възрастен низходящ. В случая тези хипотези не са налице и като фактор, имащ значение за прилагане на критерия за житейска справедливост, следва да се преценява освен възрастта на починалия и естественото предвидимо развитие на отношенията в семейството в годините занапред.
Тези обстоятелства мотивират въззивният съд при самостоятелна преценка на доказателствата по делото да приеме, че определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е правилно и справедливо определен от първата инстанция отчитайки в конкретния случай: освен възрастта на починалата и внезапният неочакван начин по който това е станало, така и емоционално изживяване на тъгата от загуба на майката като доверено лице от възрастният й син, който отдавна има свое семейство, а също, че няма данни и доказателства по делото ищецът да е претърпял травма с такъв интензитет и реакция на стресовата ситуация като последица от понесената загуба, които да обосноват различен от определеният размер на обезщетение.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е съобразил с размерите на обезщетенията посочени в цитираните от него съдебни решения. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на пострадалия, 4 причиняват физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им за всеки индивид е индивидуално. Предвид специфика на съдържанието на неимуществените вреди, при едно и също или приблизително по характер увреждане, може да има разлика в размерът на обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат разноски. Другата страна не е поискала и направила такива пред настоящата инстанция.
Разпечатката съдържа 36 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b863c0d-bfe3-4625-9d24-0b939f76684d