Решение № 1074 от 24.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1074 гр. Пловдив, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно гражданско дело № 20255300501651 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 541 от 10.02.2025 г., поправено с Решение № 1775 от 15.04.2025 г. и Решение № 5406 от 07.12.2025 г., и трите постановени по гр.д.

№ 8709/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II гр.с., Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. М. Х., ЕГН ********** от в гр.

**** сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. *** във връзка с чл. **** от НК, изразяващи се в болки и страдания от неоснователно обвинение; за невъзможността да работи в командировка като **** в Г., за лишаването на ищеца от спокойно общуване със семейството му; за заплаха от загуба на дома; за засегнати чест и достойнство, уронено добро име и репутация; за чувство за срам, притеснение, неудобство и безпокойство, за неспокоен сън, от преживян стрес; за негативни емоционални преживявания, ограничени социални контакти, намалени възможности за трудова реализация, следствие от незаконно обвинение; за неразумен срок на наказателно преследване; за забрана за пътуване в чужбина, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 1300 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, заплатени по договор за правна защита и съдействие в производството по делата, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в 1 съда – 20.05.2024 г., до окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер на иска за неимуществени вреди до претендирания размер от 10 000 лева искът за неимуществени вреди е отхвърлен.

Против решението е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България. В същата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че по делото не е доказано ищецът да е търпял неимуществени вреди от предявеното му обвинение, а дори и да се приеме, че такива са претърпени, се счита, че определеният размер от 5 000 лева не съответства на принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението, включително в частта за разноските, и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли искът изцяло, евентуално да се намали размерът на присъденото обезщетение, както и на възложените в тежест на Прокуратурата разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. М. Х. чрез пълномощника му адвокат Б. И., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Поддържа се, че съдът правилно е установил фактите по делото, както и че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, в т.ч. търпените от ищеца неимуществени вреди, а обезщетението за неимуществени вреди се счита за занижено. Иска се да бъде потвърдено решението в обжалваната част и да бъдат присъдени сторените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба, подадена от В. М. Х. чрез пълномощника му адвокат Б. И., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лева до предявения размер от 10 000 лева. В насрещната въззивна жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът правилно е приел, че е налице незаконното обвинение, но определеното обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на изискването за справедливост, като в тази връзка се сочат събраните по делото писмени и гласни доказателства, останали необсъдени от съда. Иска се решението да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, и вместо това да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен изцяло, ведно с разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

След дадени от първоинстанционния съд указания на жалбоподателя ответник от същия е постъпило допълнение към въззивна жалба, с което се уточнява, че решението се обжалва както в частта, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, така и в частта, с която му е присъдено обезщетение за имуществени вреди. Изложени са съображения по същество, с които се оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди от 2 незаконното обвинение, а алтернативно – че съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ претърпените от него имуществени и неимуществени вреди се дължат на изключителната вина на пострадалия, тъй като с поведението си същият е станал причина срещу него да бъде образувано и водено наказателно производство. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете като неоснователни, а при условията на евентуалност намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на допълнението към въззивна жалба от ищеца В. М. Х., подаден чрез пълномощника му адвокат Б. И., с който се оспорва като недопустимо допълнението към въззивната жалба, тъй като не е подадено в срока за обжалване. За недопустимо като направено извън срока по чл. 133 от ГПК се счита и въведеното за първи път с допълнението към въззивната жалба алтернативно възражение по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. По същество изложените в допълнението оплаквания се намират за неоснователни. Иска се връщане на същото като недопустимо.

Съдът, като разгледа въззивните жалби в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В.

М. Х. против Прокуратурата на Република България, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания от преживян публичен арест; от неоснователно обвинение; за ***, за незаконно ****, за претърпени физически болки и страдания, за невъзможността да работи в командировка като **** в Г., за лишаването на ищеца от спокойно общуване със семейството му; за провалена възможност за ****, последвана от провален ****; за заплаха от загуба на дома; за засегнати чест и достойнство, уронено добро име и репутация; за чувство за срам, притеснение, неудобство и безпокойство, за неспокоен сън, от преживян стрес; за негативни емоционални преживявания, ограничени социални контакти, намалени възможности за трудова реализация, следствие от незаконно обвинение; за неразумен срок на наказателно преследване; за забрана за пътуване в чужбина, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 1300 лева (съобразно допуснатото увеличение на иска), представляваща обезщетение за имуществени вреди, заплатени по договор за правна защита и съдействие в производството по делата.

От фактическа страна по делото няма спор и се установява от 3 приложените писмени доказателства, че с постановление от 10.10.2016 г. на РП - **** е образувано досъдебно производство № 493/2016 г. въз основа на пр. пр. № 1188/2016 г. за престъпление по чл. ****. С постановление от 11.04.2017 г. В. М. Х. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. **** за това, че на 08.05.2016 г. в гр. **** е извършил непристойни действия на обществено място – бензиностанция „М.“, изразяващи се в отправяне на псувни и нанасяне на побой на В.М.В., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и за престъпление по чл. **** за това, че на 08.05.2016 г. в гр. **** по хулигански подбуди е причинил на В.М.В. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Спрямо обв.

Х. е взета мярка за неотклонение „****“, отменена с постановление от 11.10.2018 г. Обвинителен акт е внесен в РС - Асеновград на 22.06.2017 г. и е образувано НОХД № 496/2017 г., приключило с присъда, с която В. Х. е бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения, като на основание чл. **** му е било наложено едно общо най-тежко наказание ****, чието изпълнение на осн. чл. **** е било отложено с ****. С решение по ВНОХД № 525/2018 г.

Окръжен съд – Пловдив е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. При новото разглеждане делото е върнато на Районна прокуратура – Асеновград за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление от 14.12.2018 г., влязло в законна сила на 31.12.2018 г., наказателното производство за престъплението по чл. **** е прекратено. С постановление на РП – Асеновград от 21.01.2019 г. досъдебно производство № 493/2016 г. е внесено в РС – Асеновград с предложение обвиняемият В. М. Х. да бъде освободен на основание чл. 78а НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. ****. С решение № 85/04.06.2019 г., постановено по НАХД № 49/2019 г. Асеновградският районен съд е признал обвиняемия В. М. Х. за невинен в това, че на 08.05.2016 г. в гр. ****ска, по хулигански подбуди е причинил на В.М.В. лека телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на ****, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. ****. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 2108/09.10.2019 г. по ВНАХД № 1376/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив и е влязло в законна сила на 09.10.2019 г.

Пред първоинстанционния съд е разпитан един свидетел по почин на ищеца. В показанията си св. М. Х., **** на ищеца, посочва, че наказателното производство се отразило много зле на *** му, започнал да ****, да взема сънотворни, станал затворен, престанал да излиза, не контактувал с хора, не искал да общува и с родителите си. По това време работел в Г., но заради делата прекратили командировката му. Изплащал кредит и постоянно бил притеснен да не си изгуби работата и да не може да посреща разходите си, да не го вкарат в затвора. По това време правили ****, но те били неуспешни и в крайна сметка **** им приключил с ****. Имал предложения за работа в чужбина, но той не можел да ги приеме, защото му искали свидетелство за съдимост.

4

След преценка на доказателствената съвкупност, районният съд е приел с обжалваното решение, че е установен фактическият състав за ангажиране на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи в лицето на Прокуратурата на Република България. Изложил е съображения, че винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл районният съд е приел претенцията за основателна.

При определяне на справедливия размер на обезщетението районният съд е изложил съображения, че производството е приключило за срок от три години, спрямо ищеца е взета **** – „****“, като не са взети други мерки за процесуална принуда. Приел е, че не са доказани твърденията на ищеца, че в хода на досъдебното производство е бил задържан и търпи вреди от противозаконното му лишаване от свобода. Посочил е, че липсва пряка причинно-следствена връзка между неуспешните **** и прекратяване на ****а на ищеца и действията на ответната прокуратура. Приел е, че свидетелските показания не са достатъчни да обосноват извод за конкретни и особено силни отрицателни изживявания в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение, обосноваващи присъждане на обезщетение в претендирания размер от 10000 лв. Предвид изложеното и като е съобразил икономическите условия в страната и стандарта на живот, районният съд е намерил обезщетението в размер от 5000 лева за необходимо и достатъчно за репариране на неимуществените вреди. Искът за имуществени вреди е приел за основателен с оглед намиращите се в приложените дела доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения в претендираните размери.