Решение № 720 от 05.08.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. ..., 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ..., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20225530100625 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ.

Постъпила е искова молба от В. Д. Г.., в която твърди, че с ответника Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - гр. ..., на длъжност „лекар“ имала сключени два трудови договора - Трудов договор № 59/29.09.2017 г. за 7-часов работен ден и Трудов договор № 46/04.06.2018 г. за 3,50 - часов работен ден и осъществявала трудовите си функции към ФСМП - гр. ....

Трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 30.01.2022 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, от КТ - дисциплинарно уволнение.

Заповедта, с която й било прекратено трудовото правоотношение не й била връчена и до момента. На 29.01.2022 г. към 18,30 ч. по време на работа в гр.... при нея отишли - техническия сътрудник на директора д-р М.П. - П., заедно с още една жена от администрацията А. К. и, й заявили, че е уволнена дисциплинарно, като я попитали дали ще подпише заповедта. Ищцата заявила, че няма да подпише нищо, без да се консултира с адвокат, при което те излезли и не й предоставили да се запознае с текста на въпросната заповед.

1

Видяла, че на документа се разписали д-р К. Т. и гл. ас. ....

Още в понеделник - на 31.01.2022г. към 15ч. отишла в ЦСМП - гр. ..., за да си получи заповедта и да разбере какви нарушения на трудовата дисциплина била извършила. Отново техническият сътрудник - П. отказала да й даде заповедта, поради което пуснала нарочна молба с вх. №75-28 от 31.01.2022 г., с която искала заповедта, както и трудовите си книжки.

Единствено й били предадени трудовите книжки, от които ставало ясно, че е прекратен първият договор № 59/29.09.2017 г. за 7-часов работен ден, но не било отразено прекратяването на втория договор. С оглед факта, че липсвала мотивация за наложеното най-тежко наказание за нарушения на трудовата дисциплина ищцата решила, че все още се води на работа по втория договор и съгласно графика за месец Февруари 2022 г. на 03.02.2022 г. към 18,30 ч. отишла на работа. С ищцата била и нейна приятелка ..., но още от вратата била изгонена, заплашвана с полиция и навикана с най-грозни думи от началника ФСМП - гр. ... д-р А.Т., поради което не й оставало нищо друго освен да си тръгне. Не получила обяснение и не знаела прекратен ли е сключеният втори трудов договор с работодателя. Ищцата счита, че Заповед №/29.01.2022г. е незаконосъобразна, неправилна, липсвала каквато и да е мотивация за уволнението, поради което следвало да бъде отменена, тъй като не били спазени основни законови изисквания посочени в чл. 195, ал. 1 от КТ - работодателят не бил връчил мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налагало. В последните два месеца й били искани обяснения от работодателя по най-различни поводи, свързани с работата, на които ищцата давала своевременен отговор, но не счита, че е допускала каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина, които да доведат до налагане на най-тежкото наказание - дисциплинарно уволнение. В спешния център, където работела непрекъснато идвали жалби срещу екипите им от недоволни граждани по всякакви поводи. Тези жалби не били насочвани единствено срещу нея, почти всички колеги редовно давали обяснения от недоволството на гражданите при повикване на тел. 112, но това било свързано с емоционалното им състояние при спешните случаи, уплахата да не загубят близките си, както и когато закъснеела линейката и не се придвижила навреме. С други думи, постъпващите жалби и даването на обяснения на работещите в спешния център било станало рутина и 2 ежедневие, така че не предполагала, че с действията и работата си била допуснала нарушение на трудовата дисциплина, които да наложат дисциплинарно уволнение.

С писмо изх. №97-00-2-2 от 02.12.2021 г. й било поискано обяснение по жалба на Емине Осман Сюлейман, която се оплакала, че не била направила антигенен тест на съпруга й и не била поставила Урбазон, защото не е имала наличен. В обясненията си до работодателя ясно подчертала, че антигенен тест е направила и той е бил отрицателен и не е ставало дума за поставяне на Урбазон, тъй като такъв тип лечение не се налагало. С писмо изх. №75-292-1 от 20.12.2021 г. й били поискани подробни обяснения, свързани с Рапорт с вх.

№75-292/17.12.2021 г., на които дала отново адекватно обяснение и изискала допълнителни документи (транспортни фишове), за да отговори в пълнота, което било сторено с Искане изх. №75-292-3 от 07.01.2022 г. и Допълнителни обяснения от 13.01.2022г. Последното искане за обяснения изх. №97-00-1-1 от 14.01.2022 г. пристигнало при нея ведно с Покана по чл. 333, ал. 1 от КТ за представяне на декларация за наличие на закрила по КТ, което за нея било ясен сигнал за желание от страна на работодателя да прекрати договорите.

Още повече, че в жалбата, по която били поискани обяснения не било цитирано името на лекаря, срещу когото се жалвала гражданката и не ставало ясно как работодателят е решил, че ставало въпрос точно за нея.

Ищцата твърди, че отношението на работодателя към работата й било тенденциозно и не почивало на реално извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина. Липсата на мотивирана заповед, прекратяваща трудовото правоотношение също говорило за тенденциозност при налагането на най-тежкото наказание. В трудовата й книжка също не било отразено по коя точка от визираните в чл.190, ал.1 от КТ провинения било наложено наказанието дисциплинарно уволнение, което водило до нарушаване на правото й на защита. Дори в Бюрото по труда не могла да се регистрира, тъй като за регистрация задължително се изисквало копие на Заповедта за прекратяване на трудов договор до седем работни дни.

Ищцата счита че прекратяването на трудовото й правоотношение е изцяло незаконосъобразно, неправилно и увреждащо правата и законните й интереси.

Искането до съда е да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да постанови неговата отмяна, да бъде възстановена на 3 длъжността "лекар" и да осъди ответната страна да й заплати на основание чл.

225, ал. 1 КТ шестмесечно обезщетение в размер на 14 412 лева по първия трудов договор и 3 396 лева по втория трудов договор за оставане без работа считано от 30.01.2022 г., както обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ, за 2021 г. - 17 дни по първия трудов договор в размер на 1856,09 лв. и за 2021 г. - 5 дни по втория трудов договор в размер на 128,63 лв., ведно със законната лихва от завеждане на настоящото дело, както и разноските по производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се заявява, че се оспорват предявените искове по основание и размер, които намира за допустими, но неоснователни.

Не оспорва твърденията на ищцата, че трудовото й правоотношение с ЦСМП гр. ... било възникнало по силата на трудов договор № 59 от 29.09.2017 г. , сключен при условията на пълно работно време за заемане на длъжността „Лекар“ във ФСМП гр. ... при ЦСМП гр..... На 04.06.2018 г. между ЦСМП гр.... и ищцата е бил сключен втори трудов договор за заемане на длъжността „Лекар-2“ във ФСМП гр...., гр...., сключен при условията на непълно работно време и чл. 110 от КТ. Трудовото правоотношение на ищцата за заемане на длъжността „Лекар“ във ФСМП гр. ..., ЦСМП гр. ... било прекратено на основание чл.330, ал. 2, т. 6 от КТ, въз основа на издадена от Директора на ЦСМП гр.... Заповед № РД-02-2/28.01.2022 г. Трудовото правоотношение на ищцата за заемане на длъжността „Лекар -2“ във ФСМП гр. ..., ЦСМП гр. ... било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ въз основа на издадена от Директора на ЦСМП гр. ... Заповед №РД-023/28.01.2022 г. Прекратяването на трудовите правоотношения по основен и допълнителен трудов договор било извършено на основание Заповед № РД 02-1/28.01.2022 г. на Директора на ЦСМП гр...., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.

Заповед № РД - 02-1/28.01.2022 г. , Заповед № PC -02-2/28.01.2022г. и Заповед № РД -02-3/28.01.2022 г. на Директора на ЦСМП гр. ... били връчени на ищцата на 29.01.2022 г., при условията на отказ от нейна страна да ги получи, удостоверен с подписите на присъстващите при връчването свидетели - ..., Служител „Човешки ресурси“ в ЦСМП гр. ... и д-р К. ... Т., лекар във ФСМП гр. ..., ЦСМП гр. ....

4

Отказът на ищцата да получи издадените от работодателя заповеди, надлежно удостоверен от присъстващите свидетели, не изключвал факта на връчване/получаване на направените от работодателя писмени изявления и произтичащите от тях последици.

Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, считано от първия работен ден, следващ датата на връчване на уволнителните заповеди.

На 31.01.2022 г. ищцата била депозирала в деловодството на ЦСМП гр.... своя молба с вх. № 75-28/ 31.01.2022 г., с която била заявила искането си за предаване на трудови книжки и предоставяне на копие от Заповед за уволнение от 29.01.2022 г. Съхраняваната при работодателя трудова книжка била предадена на ищцата незабавно на 31.01.2022 г. (първия работен ден, следващ датата на връчването на уволнителните заповеди). Същата била надлежно оформена и удостоверяваща датата на прекратяване на трудовото правоотношение, неговото правно основание и положен трудов стаж. В трудовата книжка не се вписвали данните за трудови правоотношения по трудови договори за допълнителен труд, поради която причина в оформената и предадена на ищцата трудова книжка не се съдържали данни за възникването и прекратяването на трудовото й правоотношение по чл. 110 от КТ.

Втора или други трудови книжки не били предавани от ищцата на работодателя и такива не били съхранявани в ЦСМП гр.....

В срока по чл. 128а, ал. 1 от КТ и в изпълнение на произтичащото от тази разпоредба задължение, с писмо с изх. № 75-28-1/11.02.2022г. на ищцата били изпратени заверени преписи от връчените й при условията на отказ Заповеди с № РД - 02- 1/28.01.2022г., Заповед № PC -02-2/28.01.2022г. и Заповед № РД -02-3/28.01.2022г. на Директора на ЦСМП гр..... В тази връзка, считат, че оплакванията на ищцата за невръчена уволнителна заповед и незнание за причините, поради които й е било наложено дисциплинарно наказание, а трудовите й правоотношения с ЦСМП прекратени, за неверни и несъстоятелни. Със Заповед № РД-02-1 от 28.01.2022г. на Директора на ЦСМП гр.... на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина подробно описани в заповедта.

Дисциплинарното наказание било наложено след проведена процедура 5 по чл. 193 от КТ и при съобразяване на критериите по чл. 189 от КТ и в срока по чл. 194 от КТ. В издадената заповед работодателят подробно бил мотивирал решението си за налагане на най-тежкото наказание, като конкретно и подробно бил описал допуснатите от ищцата нарушения на трудовите й задължения като „Лекар“ в ЦСМП. Всяко едно от посочените в заповедта нарушения представлявало грубо нарушение на задълженията, произтичащи от заеманата от ищцата длъжност и приложимия за това медицински стандарт за „Спешна медицина“, който ищцата е била длъжна да прилага като лекар, работещ в лечебно заведение за спешна медицинска помощ. Неизпълнението на вменените задължения е рефлектирало пряко върху здравето и живота на пациентите, на които ищцата е била длъжна да окаже спешна медицинска помощ, а техният системен характер обуславял извод за тежестта на допуснатите нарушения и съответното за тях наказание.

Решението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание и прилагане на произтичащите от това последици било прието въз основа на обективни данни и цялостното поведение на ищцата, които изключвали всяко съмнение за тенденциозно или дискриминиращо към ищцата отношение и/или действия. Несъстоятелно било твърдението на ищцата за нарушено право на защита, при положение, че с отказа да получи връчените й документи тя сама се била поставила в ситуация на неузнаване на причините за наложеното наказание и последиците от него.