Решение № 13487 от 08.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13487 гр. С, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. С. при участието на секретаря А. А. като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110166643 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Постъпила е искова молба от З. Б. А., ЕГН **********, гр. С........, чрез адв. Х. Л., с адрес гр. С..........., партер, офис 2, срещу „Ц. К. О. Д. У. Х. З.” С, ЕИК: ********, гр. С......... с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 27.07.2023г., и призната за трудова злополука с Протокол №2 от 01.08.2023 год. на работодателят и Разпореждане на НОИ №******* от 16.08.2023 год. Както и имуществени вреди изразяващи се в стойността на медикаментозно лечение и терапия - 3000 лв., както и стойността на медицински импланти в размер на 1666,00 лв. Пропуснати ползи в размер на 700 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение и обезщетение за неработоспособност за периода от 27.07.2023г. до датата на исковата молба.

Ищцата твърди, че 01.03.2021 година била назначена като хигиенист в при ответника, съгласно трудов договор № РД-11-24/01.03.2021 г. Една от задачите по длъжностна характеристика като хигиенист била периодично и при необходимост измиване на прозорци, витрини и врати. Сочи че на 27.07.2023 година по време на работа, докато почиствала прозорец в банята на центъра /гр. С........./, стола, върху който се била покачила, се преобърнал при слизане от него паднала. При падането счупила дясна си тазобедрена става с медицинска диагноза Пертрохантерно счупване, закрито. Злополуката била призната за трудова злополука, съгласно Протокол №2 от 01.08.2023 год. на работодателят и Разпореждане на НОИ №******* от 16.08.2023 год. В момента на счупването изпитала изключително силна болка в таза и кръста си, която не отшумяла дълго време. Претърпяла операция на 31.07.2023г. в 1

УМБАЛСМ Пирогов в отделението по ортопедична травматология, като се наложило да бъде поставен интрамедуларен заключващ пирон с винтове.

Изтъква, че извън оперативното лечение, в следоперативния период и дори и към настоящия момент средва да извършва множество рехабилитационни процедури и да приема редица медикаменти. Въпреки това, и до момента около 6 м. след злополуката, движението е трайно ограничено, и е обездвижена. Соче че последиците от травмата не отшумяват, като дори се изострят с времето. След настъпване на трудовата злополука, до настоящия момент и в следствие на уврежданията, настъпили многобройни и значителни допълнителни здравословни проблеми, като: хипертония на сърцето, световъртеж, системни увреждания на съединителната тъкан, абцеси на кожата и дерматит, стенокардия, декубитални рани и пр. Твърди, че изпитва болки, както след операцията, така и от усложненията и заболяванията, настъпили в следствие на злополуката. Налага се да търпи изключителни страдания, което уврежда психиката и разстройва нервната система.

Изключително била затруднена да се обслужва сама, като усилие и болки съпътстват извършването на най-елементарни за човек дейности от бита или лични нужди. Налага се да изразходвам значителни финансови средства за да поддържам живота си в състоянието, в което съм, в т.ч. и да наемам хора, които ежедневно да ми помагат с битови задачи. Ето защо намира че е изпитала значителни имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи които моли да бъдат обезщетени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че е налице трудова злополука. Счита обаче че е налице съпричиняване, тъй като работникът проявил груба небрежност. Сочи че на ищцата е бил прочетен първоначален инструктаж, а впоследствие и периодичен и извънреден инструктаж, с правилата на който тя не се съобразила. Сочи че същата не е била с необходимото работно облекло и обувки. Същата била нарушила правилата за безопасност на работа. На нея не е било наредено да чисти прозорец в банята същият ден. Сочи че осигурил безопасни и здравословни условия на труд. Ето защо намира, че съпричиняването следва да е в размер на 80% за ищцата. Оспорва размера на неимуществените вреди. Оспорва стойността на медикаментозното лечение. Сочи че ищцата е получила обезщетение от държавното обществено осигуряване. Моли за отхвърляне на исковете.Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на имуществени и неимуществени вреди.

Разпоредба на чл. 200 от КТ е с материално-правен характер и урежда взаимоотношенията между работодател и работник занапред, тоест за всички вреди, настъпили преди влизане в сила на КТ(ДВ, бр. 26 и бр. 27 от 1986 г., в 2 сила от 01.01.1987 г.), отговорността на работодателя се реализира по реда на чл. 49 от ЗЗД, а настъпилите след това вреди- по реда на чл. 200 от КТ (В този смисъл т. 1 и т. 2 от ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № ЗЗ/1989 г.). Дали претенцията следва да се разгледа като такава по чл. 49 от ЗЗД или по чл. 200 от КТ и дали следва да се приложи давностния срок по чл. 358 от КТ или този по ЗЗД зависи от момента на настъпване на правопораждащия факт, на който се основава претенцията за обезщетение. Съдът приема, че този правопораждащ факт е решението на компетентните органи, установяващ наличие на трудова злополука. Това е така, защото едва от този момент за увреденият е настъпила възможността да претендира обезщетение за претърпените вреди, от този момент започва да тече погасителната давност и от този момент може да се претендира основателно законната лихва върху обезщетението за вреди (в този смисъл са: Решение № 1401/15.12.1992 г., Решение № 290/20.06.1989 г. по гр. д. № 257/1989 г., ІV ГО; решение № 115/17.02.1992 г. на ІVГО; Решение № 1712/05.11.2002 г. по гр. д. № 2064/2001 г., ІІІ ГО; Решение 05/02.02.1995 г. по гр. д. № 565/94 г. на ІV ГО; Решение № 917/17.08.1999 г. на ІІІ Г№; Решение № 605/06.06.1995 г. по гр. д. № 2462/1994 г. на ІV ГО).

Доколкото в конкретния случай се претендират вреди от трудова злополука, настъпила на 18.06.2018 г., тоест след влизане в сила на КТ, то съдът приема, че приложимия в конкретния случай закон е КТ.

Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност с много по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от деликтната отговорност по ЗЗД. За се ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е достатъчно да се установи наличието на трудово правоотношение между страните, факта на трудовата злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени, в причинна връзка със злополуката.

Дължимото обезщетение обхваща разликата между претърпените от вреди, вкл. пропусната полза и получената пенсия/застрахователна сума – арг. по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. При хипотезата на иск на пострадал работник размера на вредата се съобразява с размера на трудовото възнаграждение, които би получил, ако не беше увреден от трудовата злополука.

С обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни обстоятелствата обстоятелствата, е работила по трудово правоотношение при ответника и че на 27.07.2023г., претърпяла злополука, която е призната за трудова злополука с Протокол №2 от 01.08.2023 год. на работодателя /ответника/ и Разпореждане на НОИ №******* от 16.08.2023 год.

Не е спорно по делото, че на 27.07.2023г., ищцата при изпълнение на трудовите си задължения докато почиствала прозорец в банята на центъра /гр.

С........./, стола, върху който се била покачила, се преобърнал при слизане от него паднала при което настъпило закрито счупване в горната част на дясна бедрена кост, през трохантерния масив на костта.

3

По отношение на размера на неимуществените вреди.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се посочи, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително допълнителното влошаване състоянието на здравето, козметични и друг външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е той, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във всички случаи като база за определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.

В настоящия случай от показанията на разпитания в хода на производството свидетел и от заключенията по първоначалната и допълнителната съдебно-медицинска експертиза с установява, че следствие на трудовата злополука на ищцата настъпило закрито счупване в горната част на дясна бедрена кост, през трохантерния масив на костта. В експертизата е посочено, че болките от травмата са се усилвали при всяко движение на крака в тазобедрената става, като на практика е била налице невъзможност за опорна и ходилна функция на крайника. Сочи се че ищцата изпитвала интензивна болка с необходимост от обезболяващи. Необходимостта от обезболяващи продължила и след операцията. След установяване на травмата стартирало медикаментозно обезболяващо лечение, венозни вливания, антибиотична терапия с Лифурокс. антикоагулантна профилактика с Клексан 0.6 и други обезболяващи. На 31.07.2023 г. е проведено хирургично лечение за кръвна репозиция на разместените кости и налагане на метална остеосинтеза за стабилизиране на счупените костни фрагменти. Наложени са медуларен заключващ пирон, шийно-главичен винт и дистален АО винт. В експертизата е 4 посочено, че на ищцата било проведено следстационарно проследяване във връзка с травмата, като не са отчетени настъпили усложнения. Вещото лице сочи че след проведения личен преглед се установява, че е постигнато частично функционално възстановяване, по повод счупването на дясна бедрена кост, като основната функция на крайника - ходилна и опорна е налична, но продължава да е налице леко ограничение на движенията в тазобедрената става, лесна уморяемост със слабост и болки при движения в десен крак в тазобедрената става. Според вещото лице средностатистическия срок за възстановяване, при липса на възникнали усложнения е посочен в предходен отговор - 6 - 7 месеца след инцидента като дори при пълна консолидация на костите, е възможно все още от травмата да са налични болки и ограничени движения в тазобедрената става, като болки при натоварване на крака след подобна травма могат да продължават с години.

Посочено е че ищцата се е нуждаела от придружител.

В разглеждания случай съобразявайки от една страна – вида и тежестта на увреждането, възрастта на пострадалата, който към момента на увреждането е била на 72 години, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането – внезапно; интензивността на търпените болки и страдания от ищцата, както и тяхната продължителност шест-седем месеца, също толкова дългия възстановителен период, ищцата е била обездвижена и е търпяла неудобството да разчита на чужда помощ в ежедневното си обслужване и по този начин е била лишена от нормалния си начин на живот; тенденцията за продължителен период от време да изпитва болки и да е ограничена подвижността й при ежедневна натовареност и при продължително натоварване, наличието на дефицит при движението на ставата, а от друга страна – липсата на трайни последици за здравето, личното, професионалното и общественото благополучие на ищцата, възстановеното й състояние, съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, стандарт на живот съдът намира, че обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 30 000 лева.

Разпечатката съдържа 26 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b852103-c910-4ab8-9df0-5e38f521a03a