Разпореждане № 6583 от 19.12.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XV-ти състав в проведеното на 19.12.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3948 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Калин К. Василев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК намери следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ №29, ет.7, против длъжника Г. Р. Р., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: ********** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 500,00 /петстотин/ лв. главница по Договор за потребителски кредит № ***/04.01.2024 г., сключен между заявителя и длъжника; 141,04 /сто четиридесет и един лева и четири стотинки/ лв. – договорна лихва за периода 04.01.2024 г. – 04.11.2024 г.; 126,15 /сто двадесет и шест лева и петнадесет стотинки/ лв. – законна лихва за периода 01.05.2024 г. – 01.10.2025 г.; 200,41 /двеста лева и четиридесет и една стотинки/ лв. – договорна неустойка за периода 04.01.2024 г. – 04.11.2024 г.; 125,00 /сто двадесет и пет лева/ лв. – неустойка за забава за периода от 01.11.2024 г. до 01.11.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 21,25 лева държавна такса и 260,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор и др.

Районен съд - гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното: досежно сумата от 125,00 лв., представляваща неустойка по чл. 6.2 от договора – същата е нищожна поради излизане извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна 1 функции. Чрез нея се цели набавяне на средства за кредитора, без последният да дължи насрещна престация. Тук съдът следва да посочи, че преценката за възможността вземането да бъде обезпечено е на кредитора и той следва, след тази преценка, да съобрази дали да предостави паричния ресурс, а не обратното – физическото лице да се санкционира финансово заради неправилната преценка на кредитора относно възможността да се обезпечи вземането. И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение за неустойка по чл. 5 от договора. Ето защо претенцията за неустойка ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на закона и добрите нрави.

Досежно сумата от 200,41 лв., представляваща договорна неустойка, съдът счита също за недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика имат настоящите. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход.

Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това, както вече се посочи, начисляването на такса за забава отново е в противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, относно допустимите приходи, които кредитодателят може да реализира досежно настъпила забава в плащанията.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 21,25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлнеито, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 14,92 лв. – държавна такса и 56,17 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която Г. Р. Р., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.

2

София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, сумите както следва:

500,00 /петстотин/ лв. главница по Договор за потребителски кредит № 994739/04.01.2024 г., сключен между заявителя и длъжника; 141,04 /сто четиридесет и един лева и четири стотинки/ лв. – договорна лихва за периода 04.01.2024 г. – 04.11.2024 г.; 126,15 /сто двадесет и шест лева и петнадесет стотинки/ лв. – законна лихва за периода 01.05.2024 г. – 01.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 14,92 лева държавна такса и 56,17 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул.

„Славянска“ № 29, ет.7 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 200,41 /двеста лева и четиридесет и една стотинки/ лв. – договорна неустойка за периода 04.01.2024 г. – 04.11.2024 г.;

125,00 /сто двадесет и пет лева/ лв. – неустойка за забава за периода от 01.11.2024 г. до 01.11.2024 г

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Калин К. Василев )

3