Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 270 от 28.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 223/2025
Вид
Протокол № 270
Подписан
28.04.2025
В сила
28.04.2025
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

ПРОТОКОЛ

№ 270 гр. П., 28.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500223 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

На второ поименно повикване в 10:30ч. се явиха:

За жалбоподателя Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С. редовно призовани, се явява юрк.Й., надлежно упълномощен да го представлява.

Не се явява ответникът И. Й. И., редовно призован. За него се явява адв.Д., редовно упълномощена от първата инстанция.

Юрк.Й.: - Да се даде ход на делото.

Адв.Д.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд №1024 от 01.08.2024г. постановено по гр.д.№ 2023522010**** по описа на същия съд за 2023 година По предявените от И. Й. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.

1

„П.Б.“ №94, ет.2, ап.30, чрез пълномощника си адвокат А. Д. от САК, с адрес за кореспонденция: град С. улица „Р.В.“ №14 Б. офис 2, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: град С. булевард „Г.Н.А.“ № 21, искове, Е ОСЪДЕН ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С. бул. „Г.Н.С.” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П.Б.“ №94, ет.2, ап.30, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 333,21 лева, положен през 4-то тримесечие на 2020 г. /01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./, 1-во тримесечие на 2021 г. /01.01.2021 г. до 31.03.2021 г./ ; 2ро тримесечие на 2021 г. /01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./; 3-то тримесечие на 2021 г. /01.07.2021 г. до 30.09.2021 г./; 4-то тримесечие на 2021 г. /01.10.2021 г. до 31.12.2021 г./ и 3-то тримесечие на 2022 г. /01.07.2022 г. до 30.09.2022 г./, както и обезщетение за забава в размер на 49,58 лева за периода от 26.01.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска за главница над присъдената сума в размер на 333,21 лева до претендирания размер от 1500 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 49,58 лева до претендирания размер от 200 лева.

ОСЪДЕН е ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С. бул. „Г.Н.С.” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град С. улица „Р.В.“ № 14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 58,46 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪДЕН Е ищеца И. Й. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П.Б.“ №94, ДА ЗАПЛАТИ , на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С. бул. „Г.Н.С.” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 186,56 лева.

ОСЪДЕН е ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С. бул. „Г.Н.С.” № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд - П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 16,80 лева.

С определение № 3344 о т 18.11.2024 г. на същия съд и по същото дело постановено в производство по реда на чл.248 от ГПК е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба с вх. № 24563/07.10.2024 г. от ищеца по делото И. Й. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П.Б.“ №94, чрез пълномощника си адвокат А. Д. от САК, в която е инкорпорирана и молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателя ответник ГДИН -гр.София обжалва решението в неговите осъдителни части с въззивна жалба с вх.№ 22961 от 18.09. 2024г. с доводи за порочност като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и 2 необосновано. Твърди се, че в конкретния случай районният съд е стигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които са от съществено значение за решаване на правния спор. На първо място се поддържа, че въззивният съд следва да погледне разширено и глобално върху поставения пред първата съдебна инстанция проблем по повод въведения предмет на спора относно положен допълнително труд над установеното работно време за наряди от 12 и 24 часа и без да е отчетен факта от ищците, че тези дела се отнасят за процесен период, в който ГДИН е заплащала 12 часа за 12 часов наряд и 24 часа труд за 24 часов наряд, или преди 2019г. като с оглед изхода от тези дела, работодателят се съобразил и издал заповед, според която на всички надзиратели в България (Затвори и Арести) следва да се заплащат по допълнително 30 /тридесет/ минути към отработеното време за 12 и 24 часови наряди.

Решението било порочно, тъй като при постановяването му съдът грубо нарушил принципа на равнопоставеност между страните, както и принципът на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяването му; че според издадената заповед се заплащат допълнително по 30 минути към всеки отработен наряд и че това е действителното време, което е необходимо за сдаването и приемането на едно дежурство. Жалбоподателят препраща към отговора си на исковата молба досежно създадена от ОС-Б. трайна съдебна практика през 2020 г. при заведени 100 броя дела със същия предмет и на същото основание, като Окръжен съд - Б. уеднаквил практиката в Затвора Б., като присъдил да бъде заплатено допълнително по 30 минути към всеки отработен 12 или 24 часов наряд.

На следващо място се сочи, че Затворът П. не е по-голям от Затвора Б.; че от съда не са взети под внимание показанията на свидетеля на ответника — Ф., а са взети под внимание показанията на свидетеля на ищеца — Д. при неясно обоснован за това мотив на съда ; че в решението си съдът определя, че свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност при ответника и дава доверие на показанията на свидетеля Д., който води дело срещу ГДИН на същото основание (делото на К.Д. е гр. д.№ ****/2023 г. по описа на РС - П.) или този служител, който точно и последователно е описал реалната фактическа обстановка по приемане и сдаване на един наряд. Отбелязва се, че свидетелят по настоящето дело К.Д., е баща на адвокат А. Д., и макар свидетелят да не се намира в роднинска връзка, или зависимост от към страната на ищцата, свидетелят има лично отношение към адвоката и интерес дъщеря му да спечели окончателно настоящето дело, като по този въпрос от страна на жалбоподателя-ответник е имало направен протест да не се допуска свидетелят за разпит поради заинтересованост, но първоинстанционният съд не е дал мотивирано становище в решението по отношение на тази зависимост между адвокат Д. и нейния баща свидетелят К.Д..

Акцентира се на следващо място за значението на представените от работодателя видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда поради приложен адвокатски прийом, а именно оспорването на достоверността им от процесуалния представител на ищеца и че отговорът е в тях, доколкото фалшифицирането на записите е изключено. И че с процесуалните си действия 3 съдът потъпкал принципа на безпристрастност и равнопоставеност между страните в процеса, включително и с даването на кредит на доверие на свидетелски показания на К.Д., които не кореспондират с видяното при възпроизвеждането на видеофайловете!?

Жалбоподателят не е съгласен със заключенията на исковия съд, че предвид направеното от ищцовата страна оспорване достоверността на видеозаписите и доколкото ответната страна не е счела за необходимо да се възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието му, което по обективен начин да попълни делото с достоверни данни, поради което е счел, че същите не следва да бъдат вземани предвид при формиране изводите на съда по същество на спора. Доколкото в протокол от съдебно заседание на 04.10.23г. съдът не е указал на ответната страна, че по преценка и при необходимост следва да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност, след като самият съд не е счел, че по преценка и при необходимост следва да се ангажира специалист със специални познания, във връзка с прочитането /възпроизвеждането на съдържанието на DVD-дисковете и че никъде не са давани указания, че следва да се ангажира специалист с оглед удостоверяването на истинността на въпросните видеофайлове, и не е обсъждан въпрос от съдебния състав за възможно подправяне на видеофайловете от страна на ГДИН, под заплаха за началника на Затвора гр. П. от наказателна отговорност, ако представи на съда подправени или неистински видеофайлове. На практика се поддържа, че в системата на ГДИН няма такава специализирана техника и специалисти, които хипотетично да мога да извършат такъв вид незаконни действия!

Допълва, че представените видеофайлове са с налична сигнатура за година, ден, час и секунди, които системно, последователно и много лесно могат да бъдат проследявани и възпроизвеждани, и които файлове лично били прегледани от съдебния състав относно реалното време на пристигане на надзирателите, време за развод, сдаване и приемане на постовете, време за отвод и час на тръгване от затвора на служителите. И че тези видеофайлове, потвърждават свидетелските показания на гл. инспектор Г. Ф. и опровергават показанията на свидетеля К.Д.! В случая според жалбоподателя е отхвърлено основното обективно доказателство по делото, което води към необосновано решение.

Коментира се констатацията на районния съд, че в ОИМ ответникът признава, че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП 1 на затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора гр. П. и не се отрича, че в установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя. На съда било разяснено в детайли, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ППЗИНЗС, които се зачитат за работно врем съгласно Заповед № Л-2271/13.05.19 г. на Главен директор на ГДИН гл. комисар В.М., която е представена по делото! Счита ,че по този начин, съдът е направил необосновано заключение, което не кореспондира нито с представените документи, нито с обективната реалност.

4

В последното съдебно заседание бил повдигнат въпроса за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното тримесечие. Допълва че, проблемът с точното изчисляване идва от факта, че края на исковия период — първото тримесечие на 2023 г. не съвпада с края на отчетния период, който администрацията на Затвора П. са отчитали и смятали сумарно, като реално се получава разлика от осем дни недокомплект към изчисленията от 23.03.2023 г., до 31.03.2023 г., период от време през, който служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен, и на практика това води до неточности относно изчисленията на вещото лице, които неточности се отразява на крайното заключение по експертизата относно това дали е имало надработване или не!