Решение № 8868 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8868 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110149829 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.538 ТЗ за сумата от 1691,40 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 11.02.2022 г., предявен за плащане на 14.09.2022г., ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 11.02.2022 г. С. А. С. е издала в полза на „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД запис на заповед за сумата от 1691,40 лева с падеж на предявяване.

На 20.10.2022г. вземането е било прехвърлено с джиро на ищцовото дружество. Твърди се, че на 14.09.2022г., записът е бил предявен за плащане, но сумата не била заплатена. Твърди, че ответникът е признал задължението си във воденото срещу него изпълнително дело и е сключил споразумение за разсрочването му. Моли исковете му да бъдат уважени.

Претендира разноски по делото.

Ответницата в законоустановения срок по реда на чл.131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба. Признава релевантните за делото обстоятелства. Оспорва единствено размера на адвокатското възнаграждение. Сочи, че е заплатил вземанията по изпълнителното дело. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Представена е молба от 28.02.2025 г. от С. А. С., адресирана до ЧСИ Мариян Петков, с която същата поискала от съдебния изпълнител предоставяне на възможност за разсрочване на дълга , като се задължила до внесе първоначално сума в размер на 800 лв.

От приложено становище на „П.М.“ ООД, адресирано до ЧСИ Мариян Петков, се установява, че дружеството е изразило съгласие за вдигане на наложените запори след получаване на първоначална вноска по изп. дело № 157/2025 г., в размер на 800 лв.

По делото е представено доказателство за плащане от 07.03.2025 г., видно от което, ответницата С. С. е внесла сумата от 800 лв. по изп. дело № 157/2025 г. Приложено е и 1 извлечение от сметка, от което се установява, че на 28.03.2025 г., са внесени 600 лв. по горепосоченото изпълнително дело, а от извлечение от 15.04.2025 г., е видно, че е внесена сумата от 2 306 лв. по същото изпълнително дело.

Представено е съобщение от съдебния изпълнител във връзка с процесното изпълнително дело, в което са отразени плащанията /вече посочени/ и какви задължения са погасени – главница в размер на 1 691,40 лв.; законна лихва от 11.06.2024 г. до 15.04.2025 г. в размер на 194,07 лв., разноски по гр.дело в размер на 533,83 лв., разноски по изп. дело в размер на 564 лв., такси по тарифата към ЗЧСИ в размер на 622,48 лв., публични задължения в размер на 100 лв. Представено е постановление за разноски относно разходите в изпълнителното производство.

По иска с правно основание чл. 538 ТЗ:

Не е спорно между страните, че ответницата се е задължила по запис на заповед за сумата от 1691,40 лв., издаден на 11.02.2022 г., предявен за плащане на 14.09.2022 г. Това следва и от признатите с отговора на исковата молба обстоятелства, както и предвид приложените доказателства за извършени плащания, включително съобщението от съдебния изпълнител относно погасяването на процесното задължение.

При така възприето и като съобрази твърденията на ответницата, че е плащала процесните суми именно по този запис на заповед, че съществуването на вземането по същия не се оспорва от ответницата, както и че процесните суми са платени, то искът е основателен. Основание за плащане на посочената от ищеца сума е съществувало към момента на плащането. Съгласно т. 9 ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС: В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

С оглед горното в настоящата хипотеза съдът не следва да взема предвид осъществените в хода на изпълнителното производство плащания. По тези съображения искът следва да бъде уважен.

Относно разноските:

Основателно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответната страна /мотивирано в отговора/ за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение както за заповедното производство, така и за исковото, поради което те подлежат на редуциране в размер на 30 евро с ДДС – за заповедното производство и в размер на 150 евро с ДДС – за исковото производство. Съдебното произнасяне в тази връзка изхожда от действителната фактическа и правна сложност на делото и от принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадени в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на съда е нужно да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания. В заповедното производство е депозирано единствено стандартизирано заявление, към което е приложен само един документ по чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК – процесният запис на заповед. В хода на исковия процес е изготвена искова молба, която е ориентирана само към предпоставките за уважаване на предявения менителничен иск, като в исковото производство изобщо не са 2 въвеждани за разглеждане каузални отношения, стоящи зад менителничния ефект.

Проведено е само едно открито заседание, в които процесуалният представител на ищеца не се е явил. Събрани са писмени доказателства в изключително малък обем. Спорният предмет е имуществено притезателно право на сравнително ниска материална стойност (1691,41 лв.), предмет на разглеждане е само един иск, чиято правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна практика.

Ето защо разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца са както следва:

17,30 евро за държавна такса и 30 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 17,30 евро за държавна такса и 150 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение в исковото производство или общо 214,60 евро.

Всички суми, присъдени с решението, се дължат в евровата им равностойност, съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 ГПК, че С. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. ... дължи на „П.М.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание чл. 538 ТЗ евровата равностойност на сумата 1691,40 лв., представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 11.02.2022 г. от ответницата, предявен за плащане на 14.09.2022г., ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 35444/2024 г., по описа на СРС, 57 състав.

ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. ..., да заплати на „П.М.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 214,60 евро, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3