Решение № 111 от 17.03.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 424/2026
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 17.03.2026
- В сила
- 18.03.2026
- Състав
- Боян Пенев Войков
Цитирани разпоредби
- чл. 325 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Русе, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200424 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4 и сл. УБДХ.
Образувано е във връзка с Акт за констатиране проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 УБДХ от 14.03.2026 г., съставен против М. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. Плевен, ****, за това, че на 14.03.2026 г., около 08,28 ч, в гр. Русе, на КПП-1 на главен път Русе-София се държал агресивно, обидал, крещял, направил опит да вземе мобилния телефон и блъснал служителя на Национално тол управление С. П. П. и сам взел СРМПС от задната седалка на служебния автомобил на БГТОЛ, без разрешение на служителите на НТУ.
Актът е подписан от нарушителя, като е посочил, че не желае към него момент да прави възражения.
В съдебно заседание нарушителят Х. изказва съжаление за случилото се и че се извинява на служителите, моли за по-леко наказание.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Нарушителят М. Х. Х., ЕГН: **********, е български гражданин, 1 женен, осъждан, със средно образование, работи.
Свидетелите С. П. П. и Я. Д. И. са служители на специализирано звено „Национално тол управление“ (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“.
На 14.03.2026 г. същите се намирали по служебен график със служебен автомобил с рег. № **** на КПП-1 в началото на урбанизираната зона на гр.
Русе на пътя Русе-София, като осъществявали контрол на МПС по отношение заплатени винетни и тол такси. Около 08,28 ч. те спрели лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ****, управляван от нарушителя М. Х. Х. от гр.
Плевен, защото в тяхната система излизало, че имал незаплатена глоба. Нар.
Х. им предал СРМПС на управлявания от него лек автомобил, след което служителите на НТУ му обяснили, че ще му бъде съставен АУАН за регистрирането минало нарушение. Нар. Х. започнал да се държи арогантно спрямо служителите на НТУ и да им крещи, питайки ги какви били те да му задържат документите и настоявал да му бъдат върнати. Св. С. П. се опитал да се обади на ЕЕН 112, при което нар. Х. се опитал да му вземе телефона от ръката. Тогава св. П. го избутал с ръка, което разгневило нар. Х. и той започнал да му крещи и да го пита кой е, защо го блъска, че е отворен и ще види какво ще стане и го избутал назад. Извикал към служителите на НТУ, че щял да подаде жалба в полицията и направил опит да се обади на ЕЕН 112, но те му отвърнали, че полицията идва. Тогава нар. Х. отворил лява задна плъзгаща се врата на служебния автомобил на НТУ, обозначен с надпис „БГТОЛ“, и взел оставеното там СРМПС, но продължил да се разправя със служителите на НТУ. Впоследствие св. П. успял да му обясни, че има право да заплати компенсаторна такса или ако не може, ще му бъде съставен акт, който също ще може да плати в 14-дневен срок, при което нар. Х. се успокоил и предложил да плати с карта. След като заплатил нар. Х. си тръгнал, без да дочака пристигането на полицейския екип, изпратен да се отзове на сигнала на св. П..
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от разпитите на св. С. П., Я. И., Д. Д., К. Х., от обясненията на нарушителя и от приобщеното веществено доказателство – видеозапис.
Съдът намира приобщеното по делото веществено доказателство – видеозапис, направен от св. Я. И., като частен видеозапис, който е направен не по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. Според Решение 2
№ 224 от 14.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 1033/2018 г., III н. о., „За осъществяване на тайно записване на друго лице е необходимо спазване на реда за прилагане на специални разузнавателни средства, но при все това частен звукозапис, извършен в нарушение на забраната за навлизане в защитена лична сфера на друго лице, би могъл да послужи в процеса на доказване в наказателното производство, доколкото - макар да нарушава цитираната забрана, служи на целта за разкриване и доказване на престъпление. Не всеки незаконно получен доказателствен материал е недопустимо да бъде използван, като за допустимостта да бъде включен в преценката на решаващия съд е необходима оценка на тежестта на нарушаването на чуждата лична сфера, от кого е извършено нарушението държавен орган или частно лице, дали нарушението се е отразило върху достоверността на доказателството и т.н.“ В този смисъл съдът намира, че макар и записът да е направен в нарушение на ЗСРС, то вмешателството в личната сфера на засегнатото лице не е съществена, а предвид необходимостта същата да послужи за доказване на нарушение, извършено спрямо длъжностни лица, осъществяващи контролни правомощия, съдът намира, че този видеозапис не следва да се изключва от доказателствената съвкупност, доколкото документираните обстоятелства се потвърждават от събраните по делото други доказателства, включително и гласни такива. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и И., доколкото те непосредствено са възприели поведението на нар. Х., което се потвърждава и от актосъставителя, който заявява, че и служителите на НАП, които са били в „караулката“ на КПП-1, са чули виковете на нарушителя, но не са чули викове от страна на служителите на НТУ. Съдът кредитира отчасти показанията на св. К. Х., доколкото той се е намирал на около 7-8 м от спрения автомобил, управляван по-рано от баща му. Видно от показанията на свидетелите и приобщеното веществено доказателство повод за ескалацията на случая е станал нарушителят, като служителите на НТУ не са имали активна роля, а са изпълнявали служебните си задължения. Те са се опитвали да му обяснят, че има констатирано нарушение за по-ранен ден, но той е отказал да ги слуша.
Впоследствие, като е разбрал, се е успокоил и извинил.
Съставеният акт за констатирана проява на дребно хулиганство съответства на дадените в чл. 4, ал. 1 ППУБДХ реквизити.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, изведено след 3 оценка на приобщените по делото доказателствени източници, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че нарушителят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 1, ал. 3 УБДХ, изразяващо се в извършена непристойна проява на публично място – в гр. Русе, на КПП-1 на главен път Русе-София, изразяваща се в агресивно поведение, крещене на висок глас, опит да вземе мобилния телефон от св. С. П., като после го блъснал, а накрая сам взел СРМПС за управлявания от него автомобил от задната седалка на служебния автомобил на БГТОЛ, без разрешение на служителите на НТУ. Това деяние безспорно покрива от обективна страна състава на чл. 1, ал. 3 УБДХ, съгласно която разпоредба дребно хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 НК.
По делото не се събраха категорични доказателства нар. Х. да е отправял обидни реплики към служителите на НТУ. За това свидетелства само св. Я. И., който не е сигурен, защото дистанцията, от която е чул твърдените реплики, както и шума от преминаващите автомобили – проверката е извършвана край пътя, са попречили на възприятията му да разбере дали тези думи са казани със сигурност.
Изпълнителното деяние е осъществено от нарушителя на публично място - агресивно, крещял, направил опит да вземе мобилния телефон и блъснал служителя на Национално тол управление С. П. П. и сам си взел СРМПС от задната седалка на служебния автомобил на БГТОЛ, без разрешение на служителите на НТУ, като деянието се изразява в оскърбително отношение и държане към органи на властта – служители на Национално тол управление, като с него се нарушава обществения ред и спокойствие и се създава смущение в работата на контролните органи, които са били принудени да се разправят с нарушителя и не са могли да продължат работата си докато трае скандалът с него.
От обективна страна нар. Х. се е държал оскърбително към служителите 4 на НТУ, като им крещял и викал агресивно, изблъскал служителя на НТУ С.
П., направил опит да му вземе мобилния телефон, като разбрал, че набира ЕЕН 112, а впоследствие демонстративно отворил вратата на служебния автомобил на Национално тол управление и взел от него СРМПС на управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Кади“. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, защото нар. Х. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и последиците му – че се държи оскърбително спрямо органите на властта – служителите на Национално тол управление, и то на публично място и в хода на извършвана от него проверка и е отказал да води диалог на нормален тон, без да е бил провокиран от същите по някакъв начин, като арогантното му държане започнало още в началото на проверката. Нар. Х. е съзнавал, че св. П. и св. И. са служители на Национално тол управление, защото същите са били на място във формено облекло и със служебен автомобил, обозначен като такъв, но това не го е разубедило да не се държи непристойно с тях и същият е целял настъпването на общественоопасните последици и реализирането на акта на дребно хулиганство.
При индивидуализация на наказанието спрямо нарушителя Х. съдът отчита обстоятелството, че същият е осъждан за престъпление от общ характер по НОХД № 1910/2023 г. на РС – Плевен за закана с убийство, извършена в условията на продължавано престъпление и присъдата е влязла в сила на 01.09.2025 г., за което му е наложено наказание „пробация“, и това обстоятелство разкрива лоши характеристични данни, а също и рефлектира върху обществената опасност на дееца, която е завишена. На следващо място интензитетът на акта на дребно хулиганство и възпрепятстване нормалната работа на служителите на НТУ, което показва незачитане на органи на държавна власт, като поведението е било в присъствието на други лица и контролни органи на НАП, разкриват завишена степен на обществена опасност и на самото деяние, макар и същото да се изразява единствено във вербална и не толкова физическа агресия. Нар. Х. още от началото на проверката си е започнал да се държи арогантно и демонстративно да не зачита правомощията на служителите на НТУ. Въпреки това ситуацията, също толкова бързо, колкото е ескалирала, толкова бързо е и деескалирала, като служителите на НТУ са успели да му обяснят за нарушението и да му предоставят възможност да заплати компенсаторна такса, което нарушителят 5 е сторил. Същият е поднесъл своите извинения, а в съдебно заседание на няколко пъти се извини и на двамата служители, които свидетелства за неговото искрено разкаяние и критичност към ситуацията. Това се явяват смекчаващи вината обстоятелства, а допълнителни такива са също и че нар. Х. три деца, за които следва да полага грижи и да ги издържа. Всички тези обстоятелства не оправдават налагането на по-тежкото наказание „задържане в структурно звено на МВР“. Това по-тежко наказание неоправдано би го лишило от семейната му среда и трудовата му ангажираност, като съдът намира, че нар. Х. би се поправил и само ако спрямо него бъде определено парично наказание. Същото следва да бъде съобразено обаче с неговото критично отношение, както и с имущественото му състояние – предвид необходимостта да издържа пълнолетния си син, който учи във висше учебно заведение. Поради тези съображения, съдът намира, че на нар. Х. следва да му бъде определено парично наказание „глоба“ в размер от 300 лв. или 153,39 евро.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА М. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. Плевен, ****, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 14.03.2026 г., около 08,28 ч, в гр. Русе, на КПП-1 на главен път Русе-София се държал агресивно, крещял, направил опит да вземе мобилния телефон и блъснал служителя на Национално тол управление С. П.