Определение № 386 от 23.03.2026, Административен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386

Габрово, 23.03.2026 г.

Административният съд - Габрово - III състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ГИШИНА

Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ГИШИНА административно дело № 20267090700108 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Н. И. И. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движение по пътищата № 26-1739-000012 от 12.03.2026 година, издадена от старши полицай в Районно управление – Велико Търново при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, с искане за отмяна на оспорената заповед, като се прави и искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 166, ал. 4 от АПК.

По повод на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта в жалбата се твърди, че наложената мярка е прекомерна и води до засягане на основни конституционни права на адресата й, без това да е оправдано от обществения интерес; към момента на проверката и издаване на процесната заповед И. не е била надлежно уведомена от Гаранционния фонд за започването на процедура по прекратяване регистрацията на управляваното от нея МПС, която регистрация е била прекратена едва 2 /два/ дни преди проверката, като И. е действала при пълна добросъвестност, че автомобилът е с изрядна регистрация и валидна застраховка, като не е имало обективна възможност да узнае за настъпилата промяна в административния статус на превозното средство по друг начин, освен чрез официално известие; И. е медицинско лице и работи по два трудови договора в [населено място] – *, като естеството на работата й изисква ежедневна мобилност и стриктно спазване на графици, които са непостижими при ползването на междуградски транспорт /особени при нощните смени/; ежедневното изминаване на разстоянието от [населено място] /местоживеенето на И./ до [населено място] /около 100 км в двете посоки/ за обслужване на два отделни трудови договора е обективно невъзможно без ползването на личен автомобил, като наложената ПАМ поставя жалбоподателката в състояние на пълна невъзможност да спазва работните си графици и да изпълнява задълженията си към лечебното заведение, което пряко застрашава трудовата й заетост; наред с професионалните ангажименти, И. полага ежедневни грижи за своя болен вуйчо, който се нуждае от постоянна медицинска подкрепа и обслужване, като придвижването с личен автомобил е единственият начин тя да съчетава ролята си на медицински специалист с тази на болногледач; незабавно след узнаване за прекратената регистрация, което узнаване е станало в момента на проверката/, жалбоподателката е предприела действия по сключване на нова валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което се установявало от представеното Удостоверение от Гаранционен фонд - два часа след проверката автомобилът вече е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с което е постигната целта на закона и е отстранена причината, довела до служебното прекратяване на регистрацията; тъй като ПАМ има превантивен, а не наказателен характер, нейното по-нататъшно действие е напълно неоправдано.

Процесната заповед е за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движение по пътищата поради нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, за което е предвидено наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а конкретното фактическо основание е управление на 12.03.2026 година около 09:50 часа на автомобил със служебно прекратена от 10.03.2026 година регистрация поради липса на сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите /л. 18/.

Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, и подадената жалба не спира изпълнението.

В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.

При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП.

Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които оспорващият противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост.

Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Действително, по силата на закон допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но дали с него в случая е постигната тази защита е въпрос, на който следва да бъде даден отговор съобразно установените по делото факти. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 12.03.2026 година за нарушение, което е установено на същата дата - 12.03.2026 година със съставяне на АУАН /л. 16/. Непосредствено след издаване на заповедта, нарушението, станало причина за налагане на ПАМ, е било отстранено - процесният лек автомобил, управляван от жалбоподателката – адресат на процесната заповед, е със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ – от 11:46 часа на 12.03.2026 година, видно от приложеното към жалбата удостоверение от Гаранционен фонд /л. 15/, което означава, че още към 12.03.2026 година предварителното изпълнение на процесната заповед не реализира преследваната от закона преустановителна цел. Сключването на посочената застраховка е основание за служебно възстановяване на регистрацията на автомобила при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от Кодекса за застраховането или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалния ефект на предварителното изпълнение. Допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. В случая, макар да е собственик на управлявания автомобил, липсват данни жалбоподателката да е била уведомена за прекратената едва 2дни преди извършване на проверката регистрация на автомобила съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ, в сила от 01.08.2025 година, както и да й е даден срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

При така установените факти, съдът намира, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението привременно брани застрашената от увреждане правна сфера на жалбоподателката.

В горния смисъл са мотивите на Определение № 1738 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1267/2026 г., VII отделение и др.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 он ЗДвП, вр. чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движение по пътищата № 26-1739-000012 от 12.03.2026 година, издадена от старши полицай в Районно управление – Велико Търново при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на оспорващата страна и на старши полицай в Районно управление – Велико Търново при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново.

Съдия: